На 23 април 2007 г. британския пилот Рей Бойър става свидетел на забележителна гледка в небето близо до Нормандските острови.
По време на рутинен пътнически полет от Саутхамптън до Олдърни, на около 16 километра западно от острова, Бойър забелязва ярка жълта светлина със зелена зона. Той изчислява, че обектът е на около 600 метра над морското равнище и стои неподвижен.
Когато се приближава до НЛО, пилотът осъзнава, че е много по-голям, отколкото първоначално си е помислил. Той го описва като „много остър, тънък жълт предмет, с плоска основа и купол отгоре“. Казва, че е около 1,6 км дълъг и 800 метра широк. Рей забелязва на запад втори, идентичен обект.
Заключава, че това не е отражение, а излъчване на светлина. С бинокъла си той може да различи определена форма. Обектът е дълъг и тънък от неговата гледна точка и е заострен от двата края. Хоризонталните към вертикалните размери на тялото му са в съотношение около 15:1.
НЛО блести жълто, с тъмносива лента, която го обгръща една трета отдясно, като пилотът я сравнява с „лента около пура“. Бинокълът е с 10-кратно увеличение и Бойър може да установи, че няма нищо общо с нормален самолет. Той сваля очилата си, за да изключи възможността за отражение отзад.
Реакцията му е да се свърже с Въздушната пътническа компания на Джърси, за да потвърди или изключи възможността друг трафик да е насочен към него. Пол Кели от Компанията отрича наличието на трафик в споменатата позиция, но може да улови слаб първичен обратен радарен сигнал, т. е. сигнал без допълнителен обратен транспондер. Но неговите инструменти са настроени да откриват само движещи се обекти.
Пътник зад капитана потвърждава това, което вижда, и посочва втори подобен обект, непосредствено зад първия. По-късно той ще разкаже: „При приближаване на обекта, втора идентична форма се появи отвъд първата. И двата обекта бяха с форма на сплескан диск, с тъмна област от дясната им страна. Бяха блестящо жълти, със светлина, излъчваща се отвътре, и прецених, че са с диаметър над километър и половина.“
Контролът на въздушното движение на Джърси успява да получи потвърждение от пилот на Blue Island Air 336, който е 40 км на юг и също има визуален контакт с един от обектите.
Докато наблюдава обектите Бойър е продължил доста отвъд точката си на слизане. При това най-близко приближаване двата обекта променят позициите си и сякаш се подреждат точно един над друг.
Тогава става очевидна преходна характеристика на най-близкия обект. На границата между неговата лъчиста жълта зона и тъмносивата вертикална лента Рей вижда пулсиращ интерфейс, на който искрящи сини, зелени и други нюанси се движат нагоре и надолу около веднъж в секунда.
От загриженост за безопасността на пътниците си, той започва да се спуска към пистата и слой мъгла закрива изгледа към обектите. В нито един момент по време на полета не е имало смущения в системите, инструментите или радиокомуникациите на самолета.
Четете още: „Изтекло“ видео разкрива НЛО с форма на пура до МКС (видео)
Капитан Бойър разказва:
„Това беше голям обект в небето, много, много голям обект. Не исках да съм твърде близо до него, а точно по това време трябваше да слезем на сушата. Спуснахме се през слоя мъгла от 610 метра и го изгубихме от поглед. Те не се криеха, просто бяха там. Не бях много спокоен. Бях много щастлив да стъпя на земята … и да изпия чаша чай.
Ако е проектирано от инженер, трябва да стисна ръката на този човек, защото това беше фантастично оборудване. Не мога да кажа нищо повече от това, което съм казвал през цялото време, че тези неща не са оттук.”
Рей не е единственият, който вижда мистериозните обекти. Неговите пътници и вторият пилот също потвърждават наблюдението му, както и друг пилот, летящ близо до Сарк, на 40 км южно от Олдърни.
Вторият пилот, капитан Патерсън, съобщава, че е видял „нещо като петролна платформа“ на същата позиция и височина като първия обект видян от Бойър.
Според Рей, НЛО също се появяват на радара. Той казва, че се е свързал с Контрола на въздушното движение в Джърси, от където потвърждават, че на техните екрани има две неизвестни цели, съответстващи на местоположението и размера на обектите, които е видял.
По-късно, разследване на Дейвид Кларк, изследовател на НЛО и преподавател в Университета Шефилд Халам, предполага, че „радарните следи може да са причинени от смущения от товарни или пътнически фериботи в района“.
Бойър е убеден, че това, което е видял, не е природен феномен или изкуствена структура. Той казва, че никога не е виждал нещо подобно през 18-годишния си летателен опит.
Той споделя, че се чувства „доста странно“ и „доста уплашен“ от срещата, че е бил „загрижен за безопасността на своите пътници и себе си“, тъй като не знаел дали обектите са враждебни или не.
Пилотът не се съгласява с екипа на Кларк относно предполагаемата връзка между радарните следи и фериботите, и предполага, че „два солидни въздушнодесантни кораба, които не са и не биха могли да бъдат произведени на Земята, са работили в унисон в онзи ден, както се предполага от доказателствата, че техните излитания са координирани във времето и пространството“.
По-късно Рей Бойър участва в среща за НЛО във Вашингтон, където призова за повече прозрачност и разследване на наблюденията на НЛО от пилоти и военен персонал.
Той казва, че вярва, че „обектите, които е видял са извънземни по произход, и че работят в унисон за някаква неизвестна цел“.
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
