НАСА спонсорира пускането на мини-роувъри, защото “Луната е космически Ноев ковчег”


Националното управление по аеронавтика и изследване на Космоса НАСА категорично отхвърля предположенията, че нашата Луна е куха, но в същото време предприема инициативи, които показват продължаващ интерес към състава на нейната вътрешност.

Откритите стотици кухини на лунната повърхност – дупки, през които могат да се видят кавернозните тунели под нея, наскоро подтикнаха НАСА да спонсорира разработването на роботизирани мини-роувъри, предназначени да правят снимки и да изучават пукнатини и тунели.

Автори на изследване, публикувано в броя на Earth-Science Reviews от октомври 2020 г., изчисляват размера на тези огромни лунни кухини. Резултатите показват, че много от тези подземни кухини са стотици пъти по-големи от всичко, което може да се види на Земята. Според ръководителя на изследването един от големите лунни тунели „би могъл лесно да побере малък град“.

Тези събития пораждат спекулации за истинския състав и вътрешната структура на Луната.

Идеята, че спътникът на Земята може да е „кух“, има доста привърженици през годините.

Съвременната Теория за кухата Луна отчасти ни връща към книга, публикувана през 1966 г. от видния астроном Карл Сейгън и руския астрофизик И. С. Шкловски. Тяхната работа „Интелигентен живот във Вселената“ съдържа глава за любопитната природа на спътниците обикалящи около Марс – Фобос и Деймос.

Според техните изчисления, тези обекти имат необичайно ниска плътност, което ги провокира да се чудят: възможно ли е да са „твърди отвън, но кухи отвътре?“.

Авторите си задават въпроса „дали напреднала марсианска цивилизация би могла да създаде изкуствени спътници, които да функционират като платформи с ниска гравитация“? Тази орбитална подредба би им позволила по-лесно да стартират мисии в дълбокия Космос, предимство, което предоставя и нашата Луна.

Мистериозен монолит на Фобос
Мистериозен монолит на Фобос

Родоначалникът на ракетната програма на НАСА – д-р Вернер фон Браун, несъзнателно подхранва легендата за кухата Луна, като пише статия за Popular Mechanics за плана на мисията на Аполо 13 да удари 15-тонната част от ракета Сатурн V в лунната повърхност.

Този експеримент е продължение на умишленото падане на лунния модул на Аполо 12, което води до това, че луната „звъни като камбана почти час след удара, което подсказва,че Луната всъщност е куха“.

Въпреки, че Аполо 13 не успява да кацне на Луната, те предоставят за експеримента резултати, подобни на предишния лунен удар.

Контролът на мисията информира екипажа на Аполо 13 за техния успех: „Изглежда, че вашият бустер току-що удари Луната и това я разтърси малко.“. Тази фраза дава повод за коментари на теоретиците, които твърдят, че Луната може да е куха.

Въз основа на по-ранните разсъждения на Сейгън за природата на марсианските спътници, двама руски учени – Васин и Щербаков, предполагат, че характеристиките на Луната могат да бъдат обяснени логично: „Луната е изкуствен кух обект – сателит, който е специално поставен от извънземна цивилизация близо до нашата планета“.

Васин и Щербаков публикуват мислите си по този въпрос в статия от 1970 г., озаглавена „Дали Луната е творение на извънземен разум?“. Техните обстоятелствени предположения за сателит, създаден от извънземни, проправят пътя за това, което стана известно като „Хипотезата за лунния космически кораб“.

Един от първите, които разглеждат тази хипотеза е изследователят Дон Уилсън. Той очертава идеята си за изкуствен спътник, който обикаля около Земята в две книги – „Нашият мистериозен космически кораб Луна” (1975 г.) и „Тайните на нашия космически кораб Луна” (1979 г.).

Уилсън цитира аномалии като плитки лунни кратери („здравият корпус защитаващ лунния кораб, предотвратява проникването на метеори в дълбочина“) и наличието на странни структури и светлини на повърхността („доказателства за изкуствени превозни средства или навигационни маркери“) като доказателство, че Луната не е образувана естествено.

2 2 - НАСА спонсорира пускането на мини-роувъри, защото "Луната е космически Ноев ковчег"

Вдъхновен от Теорията за лунния космически кораб на Васин и Щербаков, Уилсън се съгласява с тях.

Четете още: Древни записи разказват, че Луната е построена от свръхразвита човешка цивилизация

Той казва:

„Луната е древен извънземен космически кораб. Това изисква тя да бъде основно кухо превозно средство – особено като се има предвид размерът на предвидения товар. Огромният космически кораб носи всичко необходимо, за да служи като вид Ноев ковчег за съзнателни същества по време на тяхното пътуване през Вселената.”

Интересното е, че Уилсън споменава съществуването на лунни характеристики, които са като „капандури“. Той се позовава на работата на астронома аматьор д-р Х. П. Уилкинс, който е убеден, че „вътре в Луната има огромни кухи региони, може би под формата на пещери, които са свързани с повърхността чрез огромни дупки или ями“.

Изследователят предполага, че тези „ями“ са входове към „подземни бази, разположени вътре в Луната“.

Друга подобна книга е „Кой построи Луната?” (2005 г.) с автори Кристофър Найт и Алън Бътлър. Те отбелязват много „нереалистични съвпадения” между Луната, Слънцето и Земята, например точните размери, необходими на Луната за слънчево затъмнение или регулиране на приливите и отливите на Земята, и настояват, че спътникът на нашата планета е създаден с предназначение.

За разлика от заключението на Уилсън, че Луната е „космически Ноев ковчег“, който е поставен на сегашното си местоположение извън нашата Слънчева система, Бътлър и Найт предполагат, че е произведена от земни архитекти, използвайки наличните елементи на планетата.

Твърди се, че затова тестовете на материали на лунната повърхност показват, че техният състав е изключително подобен на този на Земята.

Що се отнася до това кой притежава чертежите за изкуствената Луна, в интервю за Ню Даун Найт изказва три възможности:

„Бог, извънземни или хора. Единственото, което е 100 % научно възможно е последното. Пътуването във времето обикновено се приема за физически възможно и редица учени са близо до изпращането на материя в миналото. Можем да предположим, че в бъдеще могат да бъдат създадени машини, които могат да бъдат изпратени обратно, за да премахнат материята от младата Земя за изграждането на Луната – може би използвайки технологията за мини черни дупки.“

Някои от мистериите около образуването на Луната в крайна сметка могат да бъдат решени чрез автономни роботи. Разработват се нови роувъри специално за подземно изследване на лунни пукнатини.

3 2 - НАСА спонсорира пускането на мини-роувъри, защото "Луната е космически Ноев ковчег"

Един от усъвършенстваните модели е тестван в кратер в Юта в подготовка за бъдещо изследване на спътника. Безпилотният лунен спускаем апарат, наречен от създателите си от Университета Карнеги МелънPitRanger“, е проектиран да прави снимки от няколко ъгъла и да получава пълна картина под повърхността като е напълно защитен от неблагоприятната среда на Луната.

Получаването на по-подробна информация за подземните „портали“ може значително да разшири нашето разбиране за Луната.

Луната може да не е „кух древен извънземен космически кораб“, но произходът и все още е неясен.

Ако лунните тунели, които скоро ще бъдат проучени, се простират далеч под повърхността, те биха могли да помогнат за обяснението на някои от често цитираните аномалии на Луната и да осигурят достъп до тайни, заровени под реголита.

Ако теориите за „кухата Луна и произхода и“ не вълнуваха служители на НАСА, защо е този повишен интерес, създаването на роботи, способни да проникват в подлунни кухини и изследването им …?


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube