Една от многото луни на Юпитер – Калисто, съдържа много повече кислород, отколкото са очаквали учените. Това откритие повдига много въпроси и може да промени разбирането ни за тази мистериозна луна на Юпитер.
Калисто, въпреки статута си на втората по големина луна на Юпитер и третата по големина в Слънчевата система, винаги е оставал скрит в сянката на своите съседи, като Европа и Ганимед, които привличат вниманието на учените с мистериозните си подземни океани и гигантски струи вода.
Вторият по големина естествен спътник на Юпитер се отличава с древната си повърхност, смятана за най-старата в Слънчевата система, и много изследователи предполагат, че под дебелата й кора може да се крие океан. Дълго време обаче той не привлича голям научен интерес и мисиите на НАСА обикновено го избягват.
Но, скорошни проучвания показват, че тази луна съдържа много повече кислород от очакваното.
Изследователите решават да проучат ефекта на интензивната плазма в магнитосферата на Юпитер върху неговите ледени луни, включително Калисто. Те провеждат експерименти, в които измерват освобождаването на водни молекули от нискотемпературен лед, причинено от падащи заредени частици, процес, наречен „разпръскване“.
Учените казват:
„Резултатите показаха, че разпръскването на воден лед е доминирано от електронни възбуждания и йонизации, възникващи в леда (електронно разпръскване), а не от детонационни сблъсъци на йони с водни молекули (ядрено разпръскване), процес на разпръскване изучаван често.“
Допълнителни експерименти водят до изненадващо откритие: връзките в молекулите на водния лед могат да бъдат дисоциирани от електронната енергия, освободена от падащи заредени частици, и фрагментираните молекули могат да се комбинират отново, за да образуват нови видове.
Четете още: Открити са странни чернобилски гъбички, които “ядат” радиация!
Най-изненадващото е, че количеството кислород, открито на Калисто, е много по-голямо от очакваното. Това предизвиква объркване сред учените, тъй като съществуващите модели не могат да обяснят толкова високи нива на кислород на луната на Юпитер.
Водещият автор на изследването Шейн Карбери Маухън казва:
„Има огромно несъответствие. Изоставаме с около два или дори три порядъка.“
Дори ако Калисто е изцяло покрит с лед, а не само 10 процента, както предполагаше екипът, това пак не би обяснило количеството кислород. Учените предлагат няколко хипотези, но нито една от тях не дава задоволително обяснение.
Това откритие предизвиква нашето разбиране за произхода и състава на луните на Юпитер. Може би отговорите на тези въпроси ще бъдат намерени по време на предстоящата мисия Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE), която ще лети около ледените луни на Юпитер.
Учените се надяват, че тази мисия ще осигури „многоточкови паралелни измервания на средата на заредени и неутрални частици на Луната“, което може да помогне за разрешаването на мистерията за наличието на огромни количества кислород на Калисто.
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
