Енигматичният обект е открит през 1917 г. и датира от удивителните 200 милиона години. Микрофотографският анализ показва ясно, че има прилика с добре изработено и шито парче кожа, някога носено от човешки крак.
На снимките шевовете се виждат много ясно. На едно място шевът е двоен, а конецът е усукан.
В миналото са направени безброй мистериозни открития, които сочат възможността хората да са съществували на Земята много по-рано, отколкото предполагат учените.
Наричани от много автори „ooparts“ (out-of-place artifacts), „неуместни артефакти“ или „неудобните артефакти“, тези енигматични находки разширяват границите, поставени от традиционните учени, и предизвикват съмнения във всичко, което знаем за съвременните хора и живота на Земята.
Това загадъчно и донякъде противоречиво откритие е направено през януари 1917 г. от Албърт Е. Кнап, служител на минната компания в Невада.
Съществува писмо написано от Кнап на 15 януари 1917 г.:
„Когато се спусках по хълма, вниманието ми беше привлечено от вкаменелост, която лежеше най-отгоре сред някакви рохкави скали. Взех я и я сложих в джоба си за по-нататъшно изследване.
При проучването стигнах до заключението, че това е слой от петата на подметка на обувка, който е бил изваден от подметката чрез засмукване. Скалата е била в пластично състояние по онова време. Намерих го във варовик от Триаския период, чийто пояс минава през този участък от хълмовете.“
Мистериозният обект привлича вниманието на на медиите и няколко изследователи, които с нетърпение очакват да го анализират.
За откритието пише в статия от 19 март 1922 г. на Ню Йорк Таймс:
„Ще пасне добре на момче на десет или дванадесет години. Ръбовете са гладки, сякаш са прясно изрязани. Изненадващата част от него е това, което изглежда като двойна линия от шевове – една близо до външния ръб на подметката, а другата на около една трета от инча вътре в първата.
„Кожата“ е по-дебела вътре във вътрешната обшивка и изглежда леко скосена, така че в края, широк половин инч, който излиза навън, подметката е дебела около една осма от инча. Симетрията се поддържа перфектно навсякъде.
Перфектните линии, преследвани от налепването, и появата на стотици малки дупки, през които подметката е била пришита към обувката, са нещата, които правят обекта толкова необикновен в очите на учените, които са го изследвали.“
В статия на Уилям Хозия Балу от 8 октомври 1922 г., публикувана в Ню Йорк Съндей Американ и озаглавена „Мистерията на вкаменената подметка на обувка“, пише:
„… Преди известно време, докато търси вкаменелости в Невада, Джон Т. Рийд, изтъкнат минен инженер и геолог, внезапно спира и поглежда надолу в пълно недоумение и удивление към една скала близо до краката си.
Защото там, част от самата скала, е нещо, което изглежда като човешки отпечатък! По-внимателна проверка показва, че това не е следа от гол крак, а очевидно е подметка на обувка, превърната в камък.
Предната част липсва. Но има контур на поне две трети от нея и около този контур минава добре очертана зашита нишка, която, изглежда, е прикрепвала ремъка към подметката.
По-нататък има друга линия на шиене и в центъра, където стъпалото е лежало, ако предметът наистина е подметка на обувка, има вдлъбнатина, точно такава, каквато щеше да бъде направена от костта на петата, триеща се и износваща материала, от който е направена подметката.
Четете още: Неудобните артефакти: неразгаданата мистерия на „Гладни от Сакара“ (видео)
Така е открита вкаменелост, която е най-голямата мистерия на науката днес. Тъй като скалата, в която е открита, е най-малко на 5 милиона години …”
Но статията, която се появява в Ню Йорк Съндей Американ, погрешно посочва Рийд вместо Кнап като човека направил откритието и предлага подвеждащи подробности за възрастта на артефакта.
След по-внимателно разглеждане няколко изследователи заключават, че скалата показва „слой от петата на обувка, която е била издърпана чрез засмукване, когато скалата е била в пластмасово състояние“.
Отбелязва се, че отпечатъкът от обувка е в добро състояние, тъй като краищата на тока са гладки и закръглени, сякаш са изрязани, а дясната страна изглежда по-износена от лявата – показателен знак, че обувката е носена на десния крак.
Много автори, които не са съгласни с общоприетата история твърдят, че най-удивителното от това, което Кнап намира е, че скалата, в която е открита частта от подметка е от Триаса, за който се смята, че е бил най-малко преди 220 милиона години.
Но авторът Глен Кубан отбелязва, че има няколко проблема с тълкуването на отпечатъка от обувка. Посочва, че от единствените снимки на артефакта може да заключи, че изглежда е счупен камък, който е пострадал от ерозия. Интересното е, че такива конкреции са склонни да образуват яйцевидни форми и концентрични ивици като откритите в предполагаемия отпечатък от обувка от преди 200 милиона години.
Конкрециите са твърди компактни натрупвания на минерална материя и се намират вътре в седиментни скали. Често конкременти се бъркат с кости, вкаменелости, метеорити и други обекти.
Те могат да бъдат много малки и да се виждат само с лупа, или големи до 3 метра в диаметър и тежки стотици килограми. Конкрементите могат да имат донякъде правилни форми като кутии, блокове, плоски дискове, тръби, гюлета. Известно е, че могат да приличат на части от човешко тяло като крак или ребра.
Както е отбелязано в книгата „Бог или Горила“ от МакКан, Алфред Уотърсън, 1879-1931, Институтът Рокфелер извършва микроскопска фотография на отпечатъка, която показва, че въпросният обект съдържа наличието на два реда шевове, около 1/3″ отделно, с появата на стотици малки дупки, през които подметката е била пришита към обувката. За съжаление не са публикувани микроскопски изображения в подкрепа на тези твърденията.
„Ръбовете са закръглени гладко, сякаш е прясно изрязана кожа от опитен обущар. Камъкът, към който е прикрепен, е с размерите на тухла. Появяват се петата и част от подметката, като пръстите липсват.“ (МакКан 353-354)
Казва се, че микроснимките показват много ясно, че има малка прилика с добре изработено парче кожа, зашито на ръка и някога носено от човешки крак. Виждат се шевове, които на едно място са двойно зашити. Ясно се различава усукването на конеца, а той е по-малък от всеки, използван от днешните обущари.
Миниатюрни кристали от живачен сулфид се забелязват в пространствата на тази изкопаема подметка. Тези минерали са били отложени отдавна от водите.
За съжаление сегашното местоположение на артефакта е неизвестно, така че не могат да бъдат проведени допълнителни проучвания …
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
