Неудобните артефакти: Погребаният град на гиганти в Мобърли, Мисури


На 9 април 1885 г., на страниците на Дъ Ню Йорк Таймс излиза статия, озаглавена „Погребаният град на Мисури: Странно откритие в въглищна мина близо до Мобърли “, която разгръща разказ, който е колкото енигматичен, толкова и завладяващ.

Тогава Мобърли е най-големият град в окръг Рандолф, с население от 6108 души през 1880 г. Историята се връща към епохата, когато журналистиката предпочита продажбите пред точността и истината и често е „жертвана“ за търговски успех. Но тази история, за подземен град и гиганти в Средния Запад, е истина.

В статията се твърди, че влизайки в шахта с дълбочина 110 метра въглищни миньори проникват в пещера, разкривайки „погребан град“. Арки от лава се простират по покрива на пещерата, надвисвайки над улиците на древния град, „които са оформени и оградени със стени от камък, който е изрязан и облечен в доста добър, макар и груб стил на зидария“.

Работниците, заедно с градския рейнджър на Мобърли – Дейвид Коутс, и градския маршал на Мобърли – Джордж Кийтинг, инспектират обекта и откриват в пещерата зала с размери 9 на 30 метра, пълна с каменни пейки и ръчни инструменти.

В статията пише:

„По-нататъшното търсене разкрива статуи и изображения, направени от композиция, много наподобяваща бронз, без блясък.“

Изследователите откриват широк двор с каменен фонтан, който все още излива „съвършено чиста вода“ в басейна си. Но това, което се намира до фонтана заинтересува хората, които изследват мястото.

„В основата на фонтана лежат части от скелет на човешко същество. Костите на крака са измерени – бедрената кост е метър и половина, а тибията е метър и седем сантиметра, което показва, че когато е било живо, съществото е било три пъти по-голямо от обикновен човек и е притежавало удивителни мускулна сила и бързина.”

Четете още: Археолози откриха мистериозни гигантски брадви на 300 000 години

Съобщава се, че черепът му е разбит. Бронзови инструменти, гранитни чукове, метални триони и кремъчни ножове са разпръснати навсякъде.

„Те не са толкова излъскани, нито толкова прецизно направени като тези, които сега се правят от нашите най-добри механици, но показват умения и доказателство за напреднала цивилизация.“

Изследователите прекарват 12 часа в погребания град и излизат на повърхността едва след като маслото в лампите им изгаря.

В статията се чете още:

„Няма край на чудесата на откритието. Допълнително разширено търсене ще бъде направено след ден или два.“

За съжаление, информация за разширеното търсене не може да бъде намерена.

Д-р Том Спенсър, професор в Катедрата по история, хуманитарни науки, философия и политически науки в Северозападния държавен университет на Мисури, казва, че това е така, защото след отпечатването на историята вестниците са се опитали да я забравят.

Той заявява:

„Смятам, че тези истории са написани изцяло на базата на слухове и малко, или никакво директно посещение на място. С раздухването на историята подробностите стават все по-скандални. Това е като детска игра, където децата седят в кръг и едно дете шепне история в ухото на друго и докато историята завърши кръга, всичко е напълно различно.

Смисълът на това упражнение е да се опитаме да видим какво ще се случи, когато историята стигне до целия кръг. Ако си спомняте, понякога „завършената история“ почти не прилича на оригиналната история. Моето предположение е, че един елемент от тази история е факт – откритата дълга бедрена кост. Но докато обикаля журналистическия кръг по онова време историята все по-разкрасена.

И така, какво се случва с приказния погребан град под Мобърли, Мисури? Има такива истории периодично по онова време и те обикновено изчезват тихо, защото някой забранява отиването до мястото за да се разследва и затова няма нищо за това …. За да избегнат неудобството, вестниците просто не пишат нищо повече.“


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube

Интелектуална собственост на HiddenTruth