Ом Сети – историята на Дороти Иди и нейното прераждане

Ом Сети – историята на Дороти Иди и нейното прераждане …

Ом Сети (Omm Sety) е родена като Дороти Луиз Иди (Dorothy Louise Eady) на 16 януари 1904 г., в лондонското предградие Блякхийт (HiddenTruth.site).

Тя е дъщеря на Рубен Иди и Каролайн Мей Фрост Иди.

Смята се, че нейният живот е „една от най-интригуващите и убедителни съвременни истории на реинкарнация в западния свят“.

От тригодишна възраст тя копнеела за „другия си дом“ и го разпознала като Египет, след като за първи път видяла илюстрациите в „Енциклопедия за деца“ на Артър Му (Arthur Mu).

След като е заведена от родителите си в Британския музей, Иди вижда в изложбената зала снимка на храм от Новото кралство. Тогава, момичето извиква: „Там е моят дом! Но, къде са дърветата? Къде са градините?”. Храмът е на Сети I (Sety I), баща на Рамзес Велики (Rameses the Great).

Тя тича из залите и целува краката на египетските статуите. След това пътуване, Иди използва всяка възможност да посети Британския музей. Там тя се запознава с Е. А. Уолис Бъдж (E. A. Wallis Budge), който е впечатлен от младежкия й ентусиазъм и я насърчава в изучаването на йероглифите.

Между 10-тата и 12-тата си година, момичето прекарва възможно най-много време в музея. След като оцелява от бомбардировките на танцовото си училище в Лондон, по време на Първата световна война, тя е изпратена в Съсекс, за да помага на баба си във фермата.

В Ийстбърн (Eastbourne), в публичната библиотека, успява да намери книги за Египет, които представляват особен интерес за нея.

На 15-годишна възраст започва да има „посещения“ от фараона Сети I и повтарящи се усещания, че е била в египетска среда.

Тя си спомня, че е страдала от кошмари и сомнамбулизъм, заради които е била наблюдавана няколко пъти в психиатрична болница. През 1920 г., Дороти продължава да чете, да посещава музеи и археологически обекти във Великобритания.

На 27-годишна възраст тя се мести в Лондон и започва работа в египетско списание за връзки с обществеността, за което пише статии и рисува политически карикатури, които отразяват страстите й за египетската политическа независимост от Великобритания.

По време на тази работа, тя се запознава с египетски студент на име Имам Абдел Мегуид (Imam Abdel Meguid), с когото поддържа кореспонденция, след като той се завръща в Египет. В крайна сметка, той й предлага брак и на 29-годишна възраст, въпреки възраженията на родителите й, тя приема и през 1933 г. отплава с лодка към Египет.

Когато пристига, тя целува земята и почувствала, че „се е прибрала у дома, за да остане“. След брака си, тя получава името Булбул (Славей) Абдел Мегуид (Bulbul (Nightingale) Abdel Meguid).

През тези години в Кайро, тя е имала няколко преживявания „извън тялото“. През 1935 г., на съпругът й предлагат работа в Ирак и двойката се разделя, като тя задържа малкия им син, когото е кръстила Сети.

Четете още: Още един древен сфинкс е открит в Египет

По-късно, тя получава работа в Департамента за антики като чертожник, и е първата жена, наета от Департамента. Там работи с д-р Селим Хасан (Dr. Selim Hassan), който е открил гробницата на кралица Кенткаус (Queen Khentkawes) и е публикувал десет тома за своите разкопки в Гиза.

Д-р Хасан кредитира Дороти за свои рисунки, редакция, корекция и индекси за три от томовете.

През 1951 г., Иди е наета от д-р Ахмед Факхри (Dr. Ahmed Fakhry), който отговаря за Проекта за изследване на пирамидите в Дахшур (Dahshur). Тя прави някои реставрационни дейности в гробниците, както и води каталог за откритията. И, все още помага на египтолога Селим Хасан с публикациите му.

Дороти живее в Кайро няколко години, преди да отпътува за Абидос (Abydos). Тя се настанява в Арабет Абидос, който се намира в планината Pega-the-Gap.

Древните египтяни вярвали, че тази планина води до Аменти (Amenti) и отвъдното.

Именно тук, тя започва да се нарича Ом Сети, защото в египетските села било обичайно да наричат ​​майка с името на най-голямото й дете. Тя каталогизира и превежда вписаните йероглифи в блоковете на руините на древния дворец, изготвя чертежи и планове на архитектурата на храма на Сети.

Разбира, че градината на храма е разположена точно там, където преди това си била представяла, че ще я намери. Прекарва месеци в разрушения храм на Рамзес II, като преписва всеки надпис.

Ом Сети много добре се приспособява към живота сред селяните в първобитното село. Тя показва някои забележителни способности. Например, не се страхувала от кобрите, дори ги хранела като домашни любимци и използвала древни заклинания, за да ги „успокоява“.

Поради това, местните селяни гледали на Ом Сети като на “вещица” и се страхували от нейните “сили“. Но, тъй като тя е приятна и начетена, скоро е търсена от туристи и гостуващи учени.

През 1960 г., Иди започва да пише поредица от статии и доклади за Американския център за изследване на Египет, които разкриват издръжливостта на древните народни и религиозни традиции.

Тя се пенсионира през 1969 г., но продължава да води туристи около храма на Сети.

По време на сън, тя често има видения за миналото, които се оказват доста точни. Въпреки това, Иди не се опитва да натрапи на някого своите религиозни или психически идеи, или вярата й в прераждането.

През 1980 г., малко преди да умре, Ом Сети участва в два телевизионни документални филма. Предаването „Omm Sety and Her Egypt“ на Би Би Си е заснето на място и включва интервюта с T. Дж. Х. Джеймс (T.G.H. James) и Розали Дейвид (Rosalie David).

Нешънъл Джиографик (National Geographic) прави филм с Ом Сети и служителите на Чикаго Хаус в Луксор, наречен „Египет: Стремеж към вечността“ (Egypt: Quest for Eternity).

Когато умира, през април 1981 г., Ом Сети е погребана в Абидос. До самия си край, Иди е убедена, че е преродена египетска душа.

FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube