Рептилската връзка: от влечуги ли е произлязло човечеството?

Рептилската връзка: от влечуги ли е произлязло човечеството …?

Теорията за човешката влечугоподобна връзка е много стара. Подобни на влечуги хуманоиди и „хора-гущери” са описани в много древни текстове и религии (HiddenTruth.site).

В своята статия „Рептилите: Историческата връзка на човечеството с расата на змиите“ (The Reptilians: Humanity’s Historical Link to the Serpent Race), Джо Люелс (Joe Lewels), доктор на науките, пише:

„Докато човечеството е водило записи за своето съществуване, легендите за змийска раса продължават да съществуват. Тези митове разказват за мистериозна раса на свръхчовешки влечуги, които са слезли от небесата, за да участват в създаването на човечеството, да преподават науки, да дават забранени знания, да налагат социален ред, да се размножават с нас и да следят за нашето развитие.

Змиеподобните същества не били сами, а били част от свитата на супер същества, които древните смятали, че са богове.

И все пак, в толкова широко разпространени и разнообразни култури като тези на Шумерия (Sumeria), Вавилония (Babylonia), Индия, Китай, Япония, Мексико и Централна Америка, рептилианските богове се почитат и хората се страхуват от тях.

И до днес, драконът или змията означават божествено наследство и царство в много азиатски страни, докато на Запад змията представлява мъдрост и знание.

Символът на две змии, навити около жезъл (първоначално означаващ дървото на познанието), известен като кадуцей (caduceus), днес се използва от Американската медицинска асоциация като нейно лого.“

Темата за влечугите става популярна от няколко десетилетия насам, когато Дейвид Айк (David Icke) заяви, че някои човешки същества на Земята не са нормални като нас, а са рептили.

Дейвид Айк

Възможно ли е да сме еволюирали от влечуги?

Има определени физиологични прилики между хората и влечугите. Имаме това, което е известно като „рептилски мозък“ (reptilian brain).

Той контролира жизненоважни функции като сърдечната честота, дишането, телесната температура и баланса.

Нашият рептилски мозък включва също основните структури, открити в мозъка на влечугите, а именно мозъчния ствол и малкия мозък.

Четете още: Открили ли са Инките 4-тото измерение?

Очите ни също са изградени като очите на влечугите. И при хората, и при влечугите, окото действа като кутия с леща, за да фокусира светлината, която преминава през нея. Клетките в окото обработват светлината и я превръщат в полезна информация.

Учените отдавна са наясно, че гущерът има сърце, което практически не се различава от човешкото ембрионално сърце. Докато строежът на човешкото сърце е известен отдавна, еволюционният произход на нашата проводима система все пак остава загадка.

По този начин се разкрива вековна мистерия за еволюцията на човешкото сърце.

Човешко сърце

Изследователите успяват да покажат, че гъбестата тъкан в сърцата на влечугите е предшественик на сложните сърца както на птици, така и на бозайници.

Новите знания осигуряват по-задълбочено разбиране на сложната проводима тъкан на човешкото сърце, което е от ключово значение при много сърдечни заболявания.

Бярке Йенсен (Bjarke Jensen) от Катедрата по биология към Университета в Орхус (Aarhus University) казва:

„Сърцето на птица или бозайник, например човек, изпомпва често и бързо. Това е възможно само защото има електропроводима тъкан, която контролира сърцето.

Досега обаче не успявахме да намерим проводящата тъкан в нашите общи предци – влечугите, което означава, че не успявахме да разберем как се е появила тази изключително важна система.“

Датските изследователи, заедно с учени от Университета в Амстердам (University of Amsterdam), разкриват, че генетичните градивни елементи за силно развитата проводима тъкан всъщност са скрити зад тънката стена в гъбестите сърца на влечугите.

Те ли са началото на нашата цивилизация?

От началото на 1900 г., учените се опитват да разберат как птиците и бозайниците са могли да развият почти еднакви проводими системи, независимо една от друга, когато общият им предшественик е влечуго с вътрешно сърце, подобно на гъба, което практически няма проводящи снопчета.

Д-р Йенсен казва:

„Проучихме сърцата на студенокръвни животни, като гущери, жаби и риби зебра (Данио). Изследвахме гена, който определя кои части на сърцето са отговорни за провеждането на активиращия ток.

Сравнявайки сърцата на възрастни влечуги с ембрионални сърца от птици и бозайници, ние открихме обща молекулярна структура, която е скрита от анатомичните различия.

Имайки предвид броя на приликите, които имаме, като сърцето, мозъка и очите на рептилите, разумно е да се каже, че има силни индикации, че древните подобни на влечуги хуманоиди пазят тайните за произхода на човечеството.“

FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube