Робърт Джейкъбс разказва за инцидент с НЛО и военната ракета Атлас (видео)

Робърт Джейкъбс разказва за инцидент с НЛО и военната ракета Атлас …


Тази история се случва с Робърт Джейкъбс, който е доктор и професор във Факултетът по журналистика и масова комуникация. Името на университета, в който преподава, не е обявено умишлено.

Случилото се е потвърдено само от неговите думи, но някои уфолози твърдят, че Джейкъбс е много надежден човек и всичко разказано е истина.

През 1964 г., Джейкъбс е военен и служи като началник на Отдела за оптични инструменти на 1369-та ескадра във военновъздушната база Ванденберг, Калифорния.

Advertisements

Един ден му поръчват да направи снимки на изстрелването на военната ракета Атлас от Западния полигон на същата база. Подчертано е, че искат да получат добри снимки от определена точка на всички етапи от полета на ракетата. Джейкъбс трябва да измине 200 км извън базата до крайбрежно място, наречено Биг Сър.

Джейкъбс и неговите помощници пристигат в Биг Сър и получават достъп до Бостънския университетски телескоп на Източните полигони на ВВС на САЩ, за да направят качествени снимки на ракетата на голяма надморска височина.

Първоначално, той и екипът му се затрудняват в намирането на подходящо място за инсталиране на телескопа, но на 10 юни 1964 г. успяват да намерят желаната точка близо до връх Андерсън, на височина около километър, върху горско стопанство.

Робърт Джейкъбс

Мястото е перфектно, защото оттам се вижда ясната линия на изстрелването на ракетата. На 31 август доставят телескопа и инсталират оборудването. След това провеждат тридневен изпитателен период в очакване на стартирането, за да се уверят, че всичко е калибрирано и работи безупречно.

Когато изстрелват ракетата Атлас, екипът на Джейкъбс успява да изпълни всичко, което е планирано и да заснеме всичко ясно. Джейкъбс носи кадрите в базата, където е планирано да ги подготви за гледане на следващия ден.

Но на следващата сутрин нещо се обърква. На срещата присъстват група военни, а сред тях Джейкъбс забелязва двама мъже в обикновени сиви костюми, които говорят малко и постоянно го наблюдават.

Това е малко обезпокоително, а Джейкъбс няма представа кои са тези мистериозни хора. Той подготвя материалите за гледане и все още усеща очите им на тила си. Прожектирането започва и Джейкъбс започва да говори за случващото се на екрана: “За мен е голямо удоволствие да видя кадрите от Биг Сър след всичките месеци на планиране и седмици на работа. Бях доста изненадан и много доволен от качеството, особено на подходящото разстояние, тъй като можехме ясно да видим всичко.“

В един момент, майор Мансман казва: „Сега гледайте внимателно, лейтенант Джейкъбс.“

Джейкъбс разказва:

„В този момент на екрана се появява най-невероятната гледка в живота ми. Отляво надясно се появи обект. Той се приближи до ракетата и маневрира около нея. Тоест, това нещо прелетя в относителна полярна орбита около бойната глава, която сама се насочваше към южния Тих океан със скорост около 18 хиляди мили в час!

Докато този нов обект обикаляше около оборудването, той излъчи четири отделни ярки светкавици. Тези светкавици бяха много интензивни. След това обектът напусна кадъра в същата посока, от която се появи.

По форма обектът приличаше на класическа “летяща чиния”. В средата на горната му половина имаше купол. Директно под този купол сякаш се излъчваше лъч светлина, която предизвикваше описаните проблясъци. Освен това, бойната глава излетя от подорбитата на стотици мили от целта. Това неидентифицирано летящо нещо очевидно отклони атомна бойна глава!

Когато гледането приключи и светлините светнаха, майор Мансман каза: „Лейтенант Джейкъбс, вие или някой от вашите хора да е видял това от Биг Сър?“, „Не, сър!“ – отговорих честно. Треперех от вълнение. Майорът продължи: „Тогава ми кажи … какво, по дяволите, беше това?“. Погледнах го в очите и му казах: „Мисля, че е НЛО.“

Настъпи задушаваща тишина, а хората в сиви цивилни костюми продължиха да ме зяпат.“

След това майорът ясно и недвусмислено показва на Джейкъбс, че той никога не трябва да говори за това, което е видял в тази стая.

Когато Джейкъбс се кани да си тръгне, му е казано, че говоренето за видяното ще се счита за нарушение на сигурността. Майорът добавя странно: „Ако в даден момент в бъдеще някой ви притисне за това и няма как да не отговорите, просто им кажете, че са лазерни проследяващи светкавици, ок?“.

През следващото десетилетие Джейкъбс послушно мълчи по този въпрос, като същевременно провежда интензивни изследвания на феномена НЛО. Едва през 1973 г. той най-накрая нарушава мълчанието си за инцидента, като го споменава в късно нощно радио предаване, което той води в Юрика, Калифорния по това време.

Веднага е залят от обаждания на хора, които му разказват за собствените си наблюдения на НЛО. По онова време радио предаването му не е популярно и не предизвиква никакъв шум в медиите, освен обаждания от местни слушатели. Поради това няма зловещи последици.

През 1983 г. Джейкъбс решава да напише подробна статия за случилото се през 1964 г. и да я публикува.

Четете още: Пресконференция на офицери от ВВС на САЩ: `Извънземни ще предизвикат ТСВ, ако не се осъзнаем` (видео)

Той казва:

“Разбрах, че в тази история няма “пробив в сигурността”. Това проклето нещо никога не е било под код за сигурност или нещо друго. Мога свободно да разказвам историята на всеки.

Написах статията си и след това отидох в списания, опитвайки се да намеря такива, които ще я публикуват. В крайна сметка The National Enquirer я пусна. И както би казал пенсионираният майор Флоренц Й. Мансман: „Джейкъбс отвори кутията на Пандора!“. Различни изследователи, аматьори, ексцентрици, поддръжници и недоброжелатели започнаха да се свързват с мен.

Джеймс Оберг, ръководител на някои проекти на НАСА и самопровъзгласил се за експерт по НЛО, ми писа, за да опровергае историята ми и да попита провокативно: „Тъй като очевидно не сте срамежлив да обсъждате строго секретни данни за НЛО, какво бихте искали да кажете за другите свръхсекретни аспекти на бойната глава на Атлас, които накратко споменахте?”. В отговор казах на г-н Оберг къде да вкара неговия неуместен цинизъм.”

Военните напълно отричат, че каквито и да е кадри направени от Джейкъбс някога са съществували в действителност. Всъщност, според Джейкъбс, ВВС на САЩ са направили всичко по силите си, за да го дискредитират и да се дистанцират от него.

Джейкъбс също се съмнява, че Би Би Си някога ще пусне кадрите, и смята, че исканията по Закона за свобода на информацията в САЩ ще се окажат безплодни, тъй като неговите снимки вероятно са унищожени малко след този ден в залата за гледане.

Той казва:

„ВВС се редуваха, заявявайки, че изобщо не съм бил военен офицер, че никога не съм служил в базата Ванденберг, че никога не съм бил ръководител на оптични инструменти в 1369-та ескадра, и че НЛО над Биг Сър никога не е съществувал.

Беше посочено също, че ракетата Атлас или друга ракета, не е изстрелвана на датата или датите, които докладвах. Не вярвам някой да може да получи лентата ми при поискване. Бях помолен да направя такова искане лично, но отказах да го направя. Ерик Мишара, Лий Греъм, Т. Скот Крейн-младши и други го направиха, и удариха на камък.

Не вярвам, че някой ще успее да вземе филма, защото фактът за съществуването му е напълно изтрит от записите. Разследващите, които са изправени пред отрицателните отговори на военновъздушните сили или представители в момента във Ванденберг, не е задължително умишлено да са мамени. Изминаха почти 25 години и понастоящем никой в ​​базата не си спомня лично за това събитие, да не говорим за официални записи за него.

Помислете за ограничения брой хора, които за първи път видяха филма, и ще осъзнаете колко лесно е било да изчезне.”

Този случай и достоверността на историята на Джейкъбс са многократно обсъждани от уфолози и други изследователи, чиято работа постоянно се усложнява от факта, че няма абсолютно никакви конкретни доказателства в подкрепа на това, което той казва.

Макар да има високо академично потекло и със сигурност изглежда като надежден свидетел, е трудно да се провери участието му в нещо свързано с военновъздушната база Ванденберг, тъй като те отричат, че някога е работил за тях. Скептиците посочват, че историята е публикувана за първи път в The National Enquirer, известен с гоненето на сензации таблоид.

Но Джейкъбс споделя:

„Някои от колегите ми от академичните среди ми се подиграваха, че през 1982 г. написах статията и тя се появи в The National Enquirer. Нямах намерение да ставам автор в таблоиди, нито тогава, нито сега.

Enquirer се оказа единствената медия, която изобщо се интересуваше от публикуването на статията. Почти една година, както академичните, така и масовите списания и периодичните издания ми отказваха, а аз я изпращах отново и отново.

Редактор след редактор ми казваше, че историите за НЛО не могат да бъдат „публикувани“. Тогава си помислих, че тази история е важна. Затова оставих този таблоид да я публикува. Все още смятам, че това е важно.”

Всъщност той винаги яростно защитава достоверността на историята си, която е отпечатана в MUFON UFO Journal, брой #249. В тази статия той повтаря случилото се и дори предполага, че военните са знаели за НЛО предварително. Може би специално са му възложи да снима в Биг Сър със скрит мотив, така че да заснеме този НЛО.

В становището си за MUFON той заявява следното:

„Учените първо събират данни и след това правят изводи въз основа на това, което открият. От това, което съм събрал от първа ръка, основните доказателства от Мансман, от отличен изследовател на име Лий М. Греъм, от размисъл, обсъждане на материала, също така от позицията на ВВС по този и други свързани въпроси стигнах до следните изводи:  

1. На този септемврийски ден през 1964 г. снимахме солидно 3D интелигентно летящо устройство.  

2. Обектът излъчва енергиен лъч, вероятно плазмен лъч, върху бойната глава и й причинява неизправност. 

3. Този обект не беше нещо, на което нашата наука и техника през 1964 г. бяха способни. Следователно, най-вероятното обяснение за устройството е неговият извънземен произход.

4. Светкавиците, които записахме на лентата, не идваха от лазерни проследяващи устройства. Тогава нямаше такива устройства, с изключение на малки лабораторни модели.

5. Най-вероятно телескопът е донесен в Калифорния специално, за да снима това събитие, което е било планирано предварително. Тоест ние бяхме пратени да запишем събитие, за което някой от нашето правителство знаеше предварително.

6. Това, което снимахме в този ден, беше първата наземна демонстрация на това, което се нарича Стратегическа отбранителна инициатива или Проект Междузвездни войни. Демонстрацията беше организирана по някакъв начин в наша полза от извънземните.“

Не е известно дали можем да се доверим на Джейкъбс или не, и е невъзможно да разгледаме сами неговите кадри, защото те или са унищожени, или са толкова класифицирани, че никога няма да видят бял свят.

Все още имаме много въпроси и малко отговори. Вероятно никога няма да узнаем отговорите и ако историята му е вярна, това е само още един пример за това как правителството прави всичко възможно да скрие доказателства, които не иска хората да видят.


Като читател на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в официалните Фейсбук групи и страници, за да обсъждате загадки, наука и актуални въпроси с мислещи хора от цял свят.

https://www.facebook.com/hiddentruth.site

https://www.facebook.com/groups/623212178054534

FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube
ВНИМАНИЕ! Защитено съдържание