Ръкопис 512: тайната на високоразвита цивилизация и древния й град в джунглите на Бразилия


В Националната библиотека в Рио де Жанейро има документ, наречен “Ръкопис 512“, който разказва историята на група търсачи на съкровища, открили изгубен град в джунглите на Бразилия през 1753 г.

Текстът е като дневник на португалски и е в доста лошо състояние, но въпреки това съдържанието му вдъхновява не едно поколение изследователи и ентусиасти.

Ръкопис 512 е може би най-известният документ на Националната библиотека на Рио де Жанейро и от гледна точка на съвременната бразилска историография е „основата на най-големия мит на националната археология“. През XIX – XX век Изгубеният град, описан в Ръкопис 512, е обект на разгорещени дебати, както и на неуморни търсения от авантюристи, учени и изследователи.

Документът е озаглавен „Исторически доклад за неизвестно и голямо селище, най-старото, без жители, което е открито през 1753 г.“ („Relação histórica de uma occulta e grande povoação antiguissima sem moradores, que se descobriu no anno de 1753”). Съдържа 10 страници и е написан под формата на доклад от експедиция, но може да се характеризира и като лично писмо.

Изключителният британски археолог Пърсивал Харисън Фосет (Пърси Фосет) става известен с експедициите си в Латинска Америка. Той прекарва по-голямата част от своя почти шестдесетгодишен живот в пътуване и военна служба.

Фосет тръгва на експедиция през 1925 г. в търсене на град, който нарича „Изгубения град Z“, който според него е столица на древна цивилизация, създадена от хора от Атлантида.

Други, като Бари Фел, смятат, че странните символи, виждани в града, са дело на египтяни от времето на Птолемей. В допълнение, градът има много доказателства за времето на Римската империя – арката на Константин, статуята на Августин и др.

Експедицията на Фосет не се завръща и съдбата й завинаги остава загадка, която скоро замъглява самата тайна на Изгубения град.

Първа страница на Ръкопис 512

Подзаглавието на документа гласи, че отряд бандейранти прекарва 10 години в скитане из неизследваните вътрешни райони на Бразилия (Сертао), за да намери легендарните „изгубени мини на Морибека“.

В документа се разказва как отрядът вижда планини, искрящи от множество кристали, което предизвиква учудване и възхищение у хората. Но първоначално не успяват да открият планинския проход и лагеруват в подножието на планинската верига. Тогава един негър, член на отряда, преследвайки бял елен, случайно намира павиран път, минаващ през планината.

Четете още: Срещата на Пърси Фосет с тайнствено племе от полухора, полуживотни

Стигайки на върха, бандейрантите виждат голямо селище, което взимат за един от градовете на бразилското крайбрежие. Слизайки в долината, те изпращат съгледвачи, за да разберат повече за селището и неговите жители. Чакат ги два дни. Любопитна подробност е, че по онова време чуват пеене на петли и това ги навежда на мисълта, че градът е обитаван.

Междувременно съгледвачите се връщат с новината, че в града няма хора. Тъй като другите все още не са сигурни в това, един индианец доброволно отива на разузнаване сам и се връща със същото съобщение, което след третото разузнаване е потвърдено от целия разузнавателен отряд.

При залез Слънце те се преместват в града, държейки оръжията си в готовност. Никой не ги напада и не се опитва да им препречи пътя. Оказва се, че пътят е единственият начин за влизане в града. Входът му е огромна арка, оградена от по-малки арки. В горната част на главната арка има надпис, който е неразчетим поради височината на арката.

Римска арка в Тамугади (Тимгад), Алжир. Външният й вид напомня описанието на тройната арка на входа на Изгубения град, описана в Ръкопис 512

Зад арката има улица с големи къщи, входовете на които са направени от камък, върху който има различни изображения, потъмнели от времето. Бандейрантите влизат предпазливо в някои къщи, в които няма мебели или следи от човек.

В центъра на града има огромен площад, в средата на който се издига висока колона от черен гранит, на върха на която има статуя на мъж, сочещ с ръка на Север.

В ъглите на площада се виждат обелиски, подобни на римските, които са със значителни щети. От дясната страна на площада се издига величествена сграда, очевидно дворецът на владетеля. От лявата страна има руини на храм. На оцелелите стени са изрисувани фрески, украсени с позлата, отразяващи живота на Боговете. Зад храма повечето къщи са разрушени.

Пред руините на двореца тече широка и пълноводна река с красив насип, който на много места е осеян с трупи и дървета, носени от пороя. От реката се разклоняват канали и полета, обрасли с красиви цветя и растения, включително оризища, където живеят големи ята гъски.

След като напуска града, отрядът се спуска три дни надолу по течението, докато стига до огромен водопад, чийто звук се чува на много километри. Там намират много руда, съдържаща сребро и очевидно донесена от мината.

На Изток от водопада има множество големи и малки пещери и ями, от които явно се е добивала рудата. На други места има кариери с големи обработени камъни, някои с издълбани в тях надписи, подобни на тези върху руините на двореца и храма.

Наблизо, в средата на полето се издига селска къща с дължина около 60 метра с голяма веранда и стълбище от красиви цветни камъни, водещо до голяма зала и 15 по-малки стаи, украсени с красиви фрески, и вътрешен басейн.

По-надолу по реката се натъкват на мястото на голяма златна мина със следи от добив на злато.

След няколко дни пътуване експедицията се разделя на две групи. Едната група тръгва надолу по течението и среща двама бели мъже в кану. Те имат дълги коси и са облечени в дрехи в европейски стил. Единият от тях, на име Жоао Антонио, им показва златна монета, намерена в руините на селска къща.

Монетата е доста голяма и изобразява фигура на коленичил мъж, а от другата страна има лък, стрела и корона. Според Антонио, намерил монетата в руините на къща, която очевидно е била разрушена от земетресение, което е принудило жителите да напуснат града и околностите.

Някои от страниците на ръкописа са напълно невъзможни за четене, включително описанието как да се стигне до онзи град поради лошото състояние на листата на Ръкопис 512. Авторът на този дневник се заклева, че ще го пази в тайна и най-вече информацията за местоположението на изоставените сребърни и златни мини, и златоносни жили по реката.

Текстът съдържа четири надписа, копирани от бандейрантите, изписани с неизвестни букви или йероглифи: от портика на главната улица, от портика на храма, от каменна плоча, която е покривала входа на пещерата в близост до водопада и от колонада в селска къща.

В самия край на документа има изображение на девет знака върху каменни плочи на входа на пещерите, но за съжаление и тази част от ръкописа също е повредена. Както отбелязват изследователите, дадените знаци най-много приличат на формата на буквите от гръцката или финикийската азбука, на места има и арабски цифри.

Мистерията и предизвикателството остават …


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube

Интелектуална собственост на HiddenTruth