Странният феномен билокация остава все още необяснен

Странният феномен билокация остава все още необяснен …


В историята на човечеството има разкази за хора, които по някакъв начин са успели да променят законите на реалността – те са виждани на две различни места едновременно.

Изследователите на паранормални явления наричат ​​подобно явление „билокация“. Но, цялата идея изглежда невъзможна предвид известните закони на физиката и материята.

Билокацията се различава от астралното пътуване, когато тялото на човек се намира на едно място, а неговата извънтелесна същност е някъде другаде. Според очевидци, по време на билокация, един и същи човек от плът и кръв се вижда на различни места.

Advertisements

Тези хора взаимодействат с околната среда като всеки друг човек. Те дишат, консумират храна, пият вода, могат да докосват други хора и предмети.

Билокацията е регистрирана по целия свят. Църквата смята, че този феномен е „божествен дар, даден на онези хора, които вършат праведни дела, за да могат да вършат повече добри дела, като актове на милосърдие или мисионерска работа“.

Ватикана смята, че билокацията е „едно от основните чудеса, необходими на човек, за да получи статут на християнски светец“, така че всеки такъв известен случай е записван. Говори се, че архивите на Ватикана съхраняват огромни томове от внимателно документирани случаи на билокация.

Едно от най-ранните свидетелства за билокация идва от началото на XIII век след Христа и е свързано със Свети Антоний Падуански – португалски францискански монах и доктор, смятан от мнозина за един от най-добрите лекари в църквата.

Свети Антоний е известен като плодовит чудотворец, особено, когато става дума за чудотворни изцеления, поради което е наричан „Чудотвореца от Падуа“ и „Евангелския лекар“. Също толкова впечатляваща е очевидната му способност да бъде на две места едновременно.

Един от най-известните записани случаи на негова билокация се случва по време на Великденска неделна служба в Катедралата на Монпелие. Присъстват много богомолци и духовници, които отиват да гледат проповедта му. Изведнъж Антоний осъзнава, че напълно е забравил, че точно по това време трябва да пее на клироса в близкия манастир.

Тогава, пред очите на стотици хора Антоний спокойно се отдръпва, поставя качулката си върху лицето и застива на място безмълвно и неподвижно. След миг той вече се вижда сред пеещите хора в манастира.

Когато хорът спира да пее, неподвижното и безмълвно тяло на Антоний на пасхалната служба внезапно отново се раздвижва и той продължава с пасхалната си реч, сякаш нищо не се е случило.

Свети Антоний Падуански демонстрира билокация, и когато служи в църквата Свети Петър в Лимож на Велики четвъртък. Там той отново си спомня, че по това време трябва да бъде на друго място, на километри от църквата Свети Петър.

Твърди се, че пред много свидетели той коленичи, за да се помоли пред олтара, докато паството чака, след което излиза от сенките в другата църква, за да изнесе проповедта си там.

Когато свършва, той се връща в сенките, след което се изправя в първата църква, за да завърши молитвата си, сякаш нищо не се е случило. През целия този епизод той е ясно видян от много енориаши, както в първата, така и във втората църква.

Има разкази за много други хора, които използват билокация. През 1500 г. италианският монах Свети Франциск от Паола е известен с това, че често проявява тази сила. Понякога, по време на проповедите му, аколитите виждат как той едновременно е в манастира и в същото време готви в кухнята, като и двете тела са напълно подвижни и, както обикновено, вършат работата си, дори говорят.

Той често прави същото по време на молитва. Един ден, по време на пътуване до Птерно, Свети Франциск е видян да се моли и в същото време да излиза на улицата.

Очевидец на това събитие го описва по следния начин:

Хората, които искаха да го видят, отидоха в параклиса и го видяха там потънал в молитва, и решиха да не го безпокоят. Когато се върнаха на улицата, с изненада видяха, че той стои там и говори с някакви хора. Когато побързаха да се върнат в параклиса, те видяха, че той все още е потънал в молитва.

Случаят с билокацията е свързан и с мисионера Свети Франциск Ксавие, бивш професор по философия в Парижкия университет, който през 1540-те години пътува до далечни места като Цейлон, Индия, Япония и Малайзия.

Разказва се, че по време на тези пътувания той често се появява на две или дори на три места по едно и също време (трилокация), като едновременно разговаря с местни жители. Изглежда, че прави това редовно, до степен, в която се смята за нещо обичайно за него и не особено изненадващо за онези, които са свикнали да го виждат в по време на билокация или трилокация.

Четете още: Странният Синдром на извънземната ръка

Друг случай от онази епоха е за Свети Мартин де Порес, който започва да се обучава като лекар, но се озовава в манастира Света Роза от Лима, Перу. Свети Мартин де Порес, роден през 1579 г., дори не е станал истински член на духовенството, тъй като винаги е отказвал да бъде обучаван за свещеник в полза на простия и скромен живот на монах, изпълнявайки различни дейности в манастира “в името на Бог“.

Въпреки копнежа си за обикновен живот и сдържаността си, той бързо става известен с впечатляващата си способност да бъде на много места по едно и също време.

Добре е известно, че той е прекарал целия си живот в манастира, никога не е напускал територията му, но се съобщава, че Мартин често се появява в Лима, както и в Мексико, Китай, Япония, Африка, Алжир, Франция и Филипините.

Един от случаите на билокация на Мартин се случва, когато той прави поредица от посещения в Северна Африка, където помага на болните, включително на човек, който е държан в плен. Когато този човек най-накрая е освободен, няколко години по-късно той се озовава в Лима и докато посещава манастира там, случайно среща Мартин.

Той веднага се опитва да му благодари за помощта, но Мартин го дръпва настрана, за да му каже да не говори за случилото се в Северна Африка, тъй като не иска свръхестествените му способности да бъдат широко известни.

Твърди се, че по време на тези мистериозни пътувания Мартин общува свободно с хората на всеки език, въпреки факта, че никога не е учил чужди езици. Той се появява дори в заключени стаи и затвори, сякаш минава през стени, където помага на затворниците.

Той многократно се явява в затвор в Северна Африка, за да носи храна и пари на човек, който погрешно е затворен в Алжир от турците. В крайна сметка мъжът получава достатъчно пари от Мартин, за да плати откупа за освобождаването си.

Въпреки, че никога не напуска манастира, Мартин често впечатлява посетителите му със своите подробни познания за обичаите и културата на далечните земи, много повече, отколкото някога би могъл да научи от книгите.

Многобройните билокации на Мартин са подробно записани и съхранявани във Ватикана. Очевидци са широк кръг надеждни хора от цял ​​свят, което добавя още повече мистерия.

Когато един ден Мартин е директно попитан как го направи, той казва:

Ако Бог може да умножи хляб и риба, защо да не може да умножи и мен?

Друг човек проявяващ билокация е Алфонсо де Лигуори или Свети Алфонс Лигуори, от Италия, който е епископ на Сант’Агата де Готи през 1774 г.

Веднъж Алфонсо е видян едновременно да чете проповед от амвона и да слуша изповед на друго място. В друг случай, Свети Алфонс проповядва на студентите в Университета, когато бедна жена отива да получи обичайната си милостиня от него в църквата. Казали й, че по това време Алфонс е на проповед, и тя се готви да си тръгне. Когато се обръща, той се появява пред нея, за да й даде милостиня, а след това отново изчезва.

Най-известната история, свързана с билокациите на Свети Алфонс, се случва сутринта на 21 септември 1774 г., когато след литургия в Аресо той внезапно сяда на стола и изпада в дълбок транс, който един свидетел описва като „продължителен екстаз“.

В този странен транс Алфонсо не помръдва, не говори и не показва, че разпознава някого около себе си. Никой не може да го изведе от това състояние и той остава в този ступор през деня и нощта.

На следващата сутрин Алфонсо не се е променил, все още е в транс с плашещо изражение на лицето, тялото му все още е в същото положение като вчера и само дишането му, и от време на време мигащите очи, свидетелстват, че изобщо е жив.

Слугите и другите духовници го оставят на спокойствие и отиват в друга стая, разтревожено обсъждайки какво да правят с него. Тогава чуват почукване по вратата, и когато я отварят те виждат Свети Алфонс, който им обявява, че ще започне литургия, сякаш нищо не се е случило.

Изненаданите хора го питат какво се е случило с него, но той сякаш не разбира, че цяло денонощие е бил в транс. Алфонсо се извинява и казва, че е бил далече, за да се грижи за болния папа Климент XIV, който е на 161 км от Рим.

Информира ги, че за съжаление папата току-що е починал. Това е новина за всички присъстващи, но по-късно същия ден разбират, че папата наистина е починал точно в момента, когато Алфонсо излиза от транса си.

Духовниците, били по време на смъртта на папата в покоите му твърдят, че Алфонсо де Лигуори е присъствал там. От гледна точка на физическите закони това е невъзможно, тъй като по това време той е на стола си в състояние на транс, като е видян от много очевидци.

По-късно, свидетели в Рим потвърждават, че Алфонсо наистина е бил там сред тях, молил се е и говорел. Те били изненадани, колкото и всички останали, когато им казват, че в същото време той е бил на стола си на десетки километри.

Какво се случва във всички тези случаи? Може ли всичко това да бъде отписано като неправдоподобни и фантастични слухове, а свидетелствата на участвалите в събитията да бъдат отхвърлени като недостоверни?

Ако това е реално, тогава какво се крие зад това явление?

Докато идеята, че някой може физически да обитава две места на стотици или дори хиляди километри по едно и също време, може да изглежда в противоречие с всички закони на физиката и материята, които познаваме, може би тук навлизаме в територия на реалността, която все още не разбираме …


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube
ВНИМАНИЕ! Защитено съдържание