Странното поведение на Хората в черно и необичайното им отношение към храната


Феноменът „Хората в черно“ става широко известен след книгата на Алберт Бендър „Летящи чинии и тримата мъже“, публикувана през 1962 г.

След като Бендър започва да издава списанието „UFO Space Review“, трима мъже в черни костюми започват да го посещават през нощта и заплашително да го предупреждават да спре с изследванията си на НЛО, но писателят отказва.

Малко след тези срещи той се разболява сериозно, сякаш са го заразили с нещо. Започва да страда от силно гадене и загуба на жизненост. Болестта му изведнъж изчезва, едва когато уверява Мъжете в черно, че ще закрие списанието.

Първоначално се смята, че те са тайни агенти на ЦРУ или ФБР, тъй като феноменът Мъже в черно, с редки изключения, се наблюдава само в САЩ.

Но колкото повече се появяват подобни истории, толкова повече поведението на Мъжете в черно изглежда странно и нечовешко. Уфолозите предполагат, че това са маскирани извънземни, биороботи или хибриди.

Хората в черно могат да се движат необичайно, лицата им са безизразни, по-скоро като маска, миришат неприятно, включително на сяра, и задават нелогични и на пръв поглед неуместни въпроси. Една от най-странните черти, присъщи на Мъжете в черно, е отношението им към обикновената човешка храна.

През май 1967 г. в провинциална Минесота г-жа Бътлър и нейният приятел виждат много ярки „танцуващи“ светлини в небето. Една от светлините рязко пада с висока скорост, стига почти до земята и застива. В този момент Бътлър пада на тревата в състояние на транс.

За известно време роботизиран глас идващ от светещия НЛО й задава различни въпроси, като “Какъв е времевият цикъл на вашата планета?” и други, а жената им отговаря. След кратко време обектът полита в небето и изчезва.

Шест месеца по-късно мъж чука на входната врата на къщата на Бътлър и се представя като „майор Ричард Френч“. Облечен е в черен класически костюм, а кожата му има необичаен маслинен цвят. Лицето му изглежда странно с много заострена брадичка.

Щом влиза в дома, той заявява, че има проблеми със стомаха и когато жената му предлага малко желе, той внезапно го отказва и скоро напуска дома й. На следващия ден се връща и пак започва да се оплаква от стомаха си. Г-жа Бътлър отново му предлага желе.

Този път той не отказва и жената му носи купичка с желе. Мъжът я взема, поглежда желето, сякаш вижда това вещество за първи път, и с празен поглед поглежда лъжицата, която Бътлър му е дала.

След това, много несръчно, „майорът“ започва да яде желето с лъжица, дори се опитва да го изпие. Държи се така, сякаш за първи път използва лъжица и яде някаква храна. Бътлър го гледа с недоумение. Тогава мъжът слага купата на масата и си тръгва. Жената никога повече не го вижда.

През май 1967 г. странен мъж в черен костюм влиза в „Кафенето на Макс“ в Канзас Сити, щата Ню Йорк, малко след като в района е забелязан НЛО. Костюмът му изглежда доста остарял, сякаш от 20-те или 30-те години на миналия век. 

На сервитьорката изражението на лицето му й се струва необичайно, а очите му са много изпъкнали. Казва й: „Нещо за ядене.“, а речта му звучи монотонно, като на робот от научнофантастичен филм. След това продължава: „На път съм.“.

Четете още: Очевидецът, заснел Светлините на Финикс, изчезва безследно след среща с Мъже в черно

Когато сервитьорката му носи пържола, изражението на мъжа изглежда заплашително, сякаш се кани да я нападне. Седи мълчаливо известно време втренчен в пържолата, но без да я докосва.

Внезапно мъжът казва на сервитьорката, че е извънземен, и след това излиза от кафенето, без да изяде нито едно парче пържола или да докосне приборите за хранене.

В началото на 90-те години на миналия век, уфологът Нийл Арнолд и двама негови приятели отиват в Лондон, Англия, за да изследват местните паранормални атракции. Не много преди това тримата лично наблюдават НЛО в небето.

Скоро след като пристигат, Арнолд и приятелите му посещават ресторант „МакДоналдс“. Докато хапват бургерите си, Нийл изведнъж забелязва мъж в черен костюм на съседната маса, който ги наблюдава внимателно.

Мъжът изглежда на около седемдесет години, костюмът му е наситено черен, включително вратовръзката, и само ризата му е бяла. Той ги гледа с мрачен и напрегнат поглед, като не мига нито веднъж през цялото време, докато Арнолд го наблюдава.

Пред Мъжа в черно има поднос с храна, но се вижда, че той не я е докоснал. Той просто седи и гледа Арнолд и приятелите му, без да мигне. Арнолд започва да се чувства много неудобно, сякаш погледът на възрастния мъж „изсмуква“ енергията от него.

Приятелите му също започват да се чувстват много неспокойни. Седят още няколко минути, след което напускат по най-бързия начин от заведението.

Следващата история се случва през 2008 г. с мъж, собственик на бар в Тампа, Флорида.

Една вечер, когато е затворил кухнята и се готви да затвори бара, мъж и жена, облечени в черно, влизат в празното заведение. Те му поръчват чаша безалкохолна бира, но когато той им я дава, те просто застават с чаши в ръце.

Стоят прави, без да седят на столовете, държат чашите без да отпиват глътка и се взират напрегнато в собственика.

Мъжът има много бледа кожа с изпъкнали вени, високо чело и дълбоки сини очи. На около четиридесет години, косата му е дълга, суха и сребристосива, вързана на опашка. Облечен е в много остарял черен костюм, който изглежда като от 50-те години на миналия век.

Жената изглежда наполовина по-млада от него, носи черна вечерна рокля без ръкави и сатенени ръкавици. Късата й коса прилича повече на перука, а лицето й е много подобно на това на мъжа – високо чело и сини очи.

Изведнъж те оставят чашите си на плота, след което се отдалечават, хвърляйки на бармана много напрегнати, странни погледи.

Три дни след това странно посещение собственикът се разболява тежко. Той развива много тежка бактериална инфекция в краката и долната част на корема. По думите му „лекарят установява, че става въпрос за стрептококова инфекция, но остава много озадачен откъде може да се е заразил и то в такава тежка форма“.

Самият собственик смята, че „се е сблъскал с Мъжете в черно, които са го заразили с нещо“. Както в случая с Бендър …


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube