Уилбърт Брокхаус Смит е роден в Летбридж, Албърта, през 1910 г. Той става главен инженер в радиостанцията CJOR във Ванкувър. След това, през 1939 г., работи за Федералния департамент на транспорта на Канада и също така заема позицията на старши радиоинженер в Отдела за транспортиране, излъчване и измерване на Канада.
Там той оказва неоценима помощ в разработването на системи за наблюдение по време на война и прави няколко пионерски постижения в радиотехнологиите, като получава редица патенти.
По това време той развива дълбок интерес към геомагнитните сили, които според него могат да бъдат използвани за генериране на енергия. В края на 40-те години на миналия век той е завладян от треската за НЛО, която обхваща света по онова време. Именно с тези идеи и теории той инициира Проекта за изследване на извънземни, НЛО и извънземни технологии.
По онова време това е повече от просто мимолетен интерес и по всичко личи, че Смит е абсолютно обсебен от НЛО и непрекъснато ги изучава. Той има много идеи за тези летящи обекти и техните потенциални обитатели. Вярва, че „извънземните ни виждат като по-низши форми на живот, които трябва да бъдат изучавани, подобно на начина, по който един учен би могъл да изучава насекоми“, и че „това е една от причините те да имат малък контакт с нас, освен тези, които смятат за способни да ги разберат“.
Смит смята, че „извънземните имат напълно различна физическа форма от нашата“, и че „може дори да са роботи“.
Той казва:
„Ако разчитаме само на данни от наблюдения, ще получим доста едностранчив поглед върху тези същества. Например, виждаме как „чинии“ летят с голяма скорост и след това внезапно спират или променят посоката си. Според нашите разбирания за физиката никое същество от плът, кръв и кост не би могло да устои на ужасяващите сили, свързани с подобни действия. Следователно сме принудени да приемем, че пилотите трябва да са някакви роботи или същества, каквито никога не сме срещали.“
Смит е напълно очарован не само от НЛО като цяло, но и от начина, по който те действат по отношение на законите на природата. Той става все по-убеден, че ако тези извънземни кораби наистина са на Земята, те вероятно се захранват от геомагнитни полета. Толкова е убеден в това, че започва работа по създаването на правителствена организация, посветена на тази линия на изследване.
През декември 1950 г. той се среща с д-р Османд Соланд, председател на Канадския съвет за изследвания в областта на отбраната, за да обсъдят плановете си за изследване на геомагнитните сили, които според него са неразривно свързани с извънземните технологии. Той планира да продължи да събира данни за НЛО и да използва тези данни за разработване на нови области на технологиите.
Смит е уверен, че това уникално изследване ще хвърли светлина върху нови системи за задвижване, базирани на манипулирането на магнетизма, и всичко, от което се нуждае е оборудването, съоръженията и персонала, за да го осъществи. Официално това трябва да бъде изследване на геомагнетизма и как може да се използва като задвижваща система за превозни средства. В първоначалното предложение на Смит за Проекта не се споменава изследвания на НЛО.
Смит пише:
„Този Проект има за цел да изучава магнитни явления, особено явления, произтичащи от необичайни гранични условия в основното електромагнитно поле. Има основание да се смята, че тяхното откритие ще отключи нова и полезна технология. Първоначалната програма трябва да включва следните линии на изследване, към които могат да се добавят други, ако изглежда подходящо.
1. Теоретично изследване на електромагнитното излъчване, при условие че граничните условия се различават от тези, на които се основава традиционната теория. 2. Лабораторно изследване на механичните сили, свързани с дрейфа на електрони и електрически токове в метални маси. 3. Теоретично и лабораторно изследване на условията на магнитен доменен резонанс в магнитни материали.
4. Изследване на разпространението на движението на магнитните вълни в магнитни материали. 5. Проучване на възможността за създаване на ефект “източване” в магнитно поле. 6. Проучване на възможността за създаване на действително единични изолирани магнитни полюси. 7. Изследване на влиянието на магнитно поле върху въртящ се метален обект.“
Д-р Соланд е заинтригуван от предложението на Смит и след неговото обсъждане заместник-министърът на въздушния транспорт Едуардс приема предложението. Така, през 1952 г. стартира Проектът Магнит. Той е представен като Проект, насочен към разкриване на потенциални нови области на технологията, но когато Смит е начело, е обърнато много внимание на връзката му с феномена НЛО, а той е вдъхновен от водещите изследователи на НЛО по онова време.
Четете още: Астрофизикът Ави Льоб и Проектът за намиране на доказателства за извънземен живот
В един от разсекретените доклади от 1950 г. Смит пише:
„Докато присъствах на Конференцията на NARB във Вашингтон, бяха издадени две книги, едната озаглавена „Зад летящите чинии“ от Франк Скъли, а другата „Летящите чинии са реални“ от Доналд Кийхоу. И двете книги са посветени главно на наблюдения на неидентифицирани обекти и твърдят, че летящите обекти са с извънземен произход и може би са космически кораби от друга планета. Скъли твърди, че предварителните изследвания на една „чиния“, попаднала в ръцете на правителството на Съединените щати, показват, че те работят с някои неизвестни досега магнитни принципи.
Струва ми се, че нашата собствена работа в областта на геомагнетизма може да бъде връзката между нашата технология и технологията, по която са проектирани и управлявани „чиниите“. Ако приемем, че нашите геомагнитни изследвания вървят в правилната посока, теорията за действието на „чиниите“ става съвсем проста и всички наблюдавани характеристики се обясняват качествено и количествено.
Вярваме, че сме на път към нещо, което може да бъде въвеждането на нова технология. Съществуването на друга технология се подкрепя от изследвания, които в момента се провеждат върху летящи чинии.“
Самият Проект е доста скромен, осъществен в съоръжения на Министерството на отбраната с известна помощ от членове на Съвета за научни изследвания в областта на отбраната. В хода на това изследване Смит пише в доклади, че „е успял не само успешно да извлече достатъчно енергия от магнитното поле на Земята, но и да разработи един вид мини версия на летяща чиния, което по същество доказва, че технологията може да работи, и че са на прав път в демонстрирането на здравината на основните принципи“.
Той създава обсерватория в Шърли Бей, близо до Отава, за да наблюдава НЛО в района и да измерва техните физически характеристики и влияние върху аномалии в местните магнитни и радиационни полета. Съоръжението е напълно оборудвано за тази цел, включително магнитометър, детектор за гама-лъчи, мощен радиоприемник и гравиметър за измерване на гравитационни полета.
По онова време всичко е класифицирано, но сред обществеността има слухове, че „свръхсекретното съоръжение има нещо общо с НЛО“, което канадското правителство отрича. През 1952 г. Смит е една от движещите сили зад Проекта Втори етаж, който е отговорът на Канада на американския Проект Синя книга. „Вторият етаж“ е организиран за изучаване на доклади за НЛО и се състои от представители на Дирекциите за въздушно и военноморско разузнаване, както и членове на Канадския съвет за научни изследвания в областта на отбраната.
В допълнение към тези проучвания Смит продължава да прави някои доста смели твърдения. През 1952 г. той заявява, че „Военновъздушните сили на САЩ разполагат с фрагмент от НЛО, който е бил свален близо до Вашингтон, окръг Колумбия“, и не само това, но, и че „самият той е виждал и изучавал този фрагмент“.
Първият официален предварителен доклад за състоянието на неговия Проект посочва, че „НЛО вероятно идват от интелигентни извънземни източници и почти сигурно са манипулирали магнетизма, за да летят“. Той също така съобщава за класифицирана информация, която е успял да получи от вътрешни източници, което подсилва теориите му.
В една от бележките си той пише:
„Направих отделни запитвания чрез служителите на Канадското посолство във Вашингтон, които успяха да получат следната информация за мен:
1. Този въпрос е най-класифицираната тема в правителството на Съединените щати, оценена дори по-високо от H-бомбата. 2. Летящи чинии съществуват. 3. Начинът им на движение е неизвестен, но малка група, водена от д-р Ванивар Буш, полага съгласувани усилия за разрешаване на този проблем. 4. Властите на Съединените щати смятат, че целият този въпрос е от голямо значение.
Също така бях информиран, че властите на Съединените щати разследват редица пътища, които биха могли да бъдат свързани с извънземните, като психически феномени, и посочват, че ако Канада има напредък в областта на геомагнетизма, те биха приветствали дискусии с надлежно акредитирани канадци.
Въпреки, че все още не мога да кажа, че дори сме разрешили първите проблеми с освобождаването на геомагнитна енергия, смятам, че връзката между нашата основна теория и наличната информация за „летящите чинии“ е твърде тясна, за да бъде просто съвпадение. По мое честно мнение сме на прав път и сме достатъчно близо до поне някои от отговорите.“
След тези разкрития, през 1954 г., канадското правителство официално прекратява финансирането на Проекта Магнит, публично признавайки, че е предназначен за изучаване на НЛО, но че “не са направени окончателни заключения” от изследването.
Смит решава да подкрепи Проект Магнит със собствени средства и с годините твърденията му стават все по-странни. Той твърди, че НЛО са свързани с психични явления, и че той е в контакт с извънземни същества, “космически братя“, които общуват с него чрез телепатия. Смит заявява, че е усъвършенствал начин за „ментално изпращане на сигнал“, за да се осъществят тези комуникации.
Той твърди, че е виждал мъртви извънземни тела, и че е бил отвлечен от извънземни. Много от неговите идеи и теории са публикувани в книгата му „Новата наука“, а той продължава собствените си изследвания в Шърли Бей до смъртта си през 1962 г.
Уилбърт Брокхаус Смит остава значима фигура в областта на изследването на НЛО. Той често е наричан “бащата на експозицията“. В същото време продължава да бъде доста значима фигура в рамките на традиционната академична наука. Смит е награден посмъртно с мемориалната инженерна Награда на полковник Кийт Роджърс за всеотдайна служба в усъвършенстването на техническите стандарти на канадското радиоразпръскване.
Той и неговият енигматичен Проект Магнит продължават да бъдат едни от най-интригуващите теми в историята на уфологията. Какво всъщност се случва в този Проект и какъв беше истинският обхват на констатациите? Колко вярно е това, за което Смит говори?
Какво мислите Вие?
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
