Учените са убедени, че горилите имат ритуали на скръбта за мъртвите

Изследователи от Демократична република Конго и Руанда наблюдават живота на планинските горили в Националния парк на вулканите в Руанда, и виждат как се чувстват около мъртвите си роднини.

Смята се, че хората са уникални в това, че имат специални ритуали на мъка за мъртвите. Сега обаче, учените са убедени, че това не е така и, че горилите също имат нещо подобно.

Един от мъртвите е 35-годишният Тит – доминиращият мъжки, а другият – 38-годишна господстваща женска, на име Тук.

Първото заключение на учените е, че по отношение на починалите, поведението на горилите от близкия кръг на мъртвите и горилите от съседната група са различни. Първата скърби много по-силно и по-дълго.

Втората интересна особеност е, че ритуалите на скръбта за Тит и Тук са почти идентични.

Advertisements
И в двата случая, групата горили седят точно до трупа и го гледат, след това го душат, докосват, опитат се да се грижат за козината на мъртвеца и я облизват.

Постепенно горилите напускат труповете и само най-близките остават в близост до телата. Те седят най-дълго до тялото. И така, един от младите мъжки, който се сприятелил с Тит, малко преди смъртта му, прекарва следващите два дни до тялото на Тит и дори спал до него.

В друг случай, един млад мъжки, на име Сегазира, син на Тук, се е погрижил за козината на мъртвата си майка, а след това, дори се е опитал да смуче от гърдата й, въпреки, че отдавна се храни с твърда храна.

Според учените, това поведение показва много силно разочарование, освен, че грижата за тялото може да стимулира производството на хормона окситоцин. Окситоцинът се нарича още “хормон на любовта”, тъй като създава усещане за мир и интимност.

Сегазира лежал до тялото на майка си, седял върху нея, лежал върху нея, внимателно се опитвал да вдигне глава й с ръце. Изглежда не вярвал, че е мъртва.

Любопитно е, че другият, по-възрастен, син на Тук, наречен Урвибутсо, се държал по съвсем различен начин. Той удрял с юмруци по гърдите на майка си. Въпреки това, според учените, това най-вероятно е част от скръбта, тъй като тази агресия вероятно се дължи на факта, че той не може да я „събуди”.

По-късно, горилите от несвързаната група, дошли до тялото на Тук и я наблюдавали, подушили я и облизвали тялото й около 17 минути. След това, те облизали пръстите й. Няколко часа по-късно, отделни горили се приближили до тялото, за да „се сбогуват” и след това, някой от тази група хвърлил трупа от склона.

Учените не са могли напълно да идентифицират това поведение на горилите, но приемат, че това е израз на любопитство, състрадание и тъга.

Друг неочакван извод от тези наблюдения е отговор на това, как горилите се заразяват с Ебола.

Ебола убива горилите и шимпанзетата не по-малко от хората, и е възможно тя да се предава от мъртви горили на здрави, чрез подобни ритуали на скръб с близане на пръстите.
FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube
ВНИМАНИЕ! Защитено съдържание