Хипотезата, че извънземните от Розуел са осакатени хора от таен експеримент …
Има две популярни теории, които не са единствените хипотези, разбира се, за случилото се през 1947 г. в американския щат Ню Мексико, близо до град Розуел.
Едната теория е, че това е катастрофа на НЛО с извънземен екипаж, а втората – падане на тайна военна разузнавателна сонда.
Но, покойната американска писателка Кети Кастен е изследователка на НЛО, която е била категорично убедена, че известния инцидент с НЛО в Розуел през 1947 г. всъщност е свързано с тайни правителствени експерименти върху хора.
Първоначално, Кастен има малко информация за това, но през 1994 г. тя се среща с източник, който е отбелязан в нейните бележки само като “Дани“, от когото тя получава много информация. Знае се само, че Дани е жена.
След тази среща Кети се превръща в истински параноик, подозирайки, и не без основание, че е наблюдавана, и че животът й е в опасност. Тя е убедена, че телефонът й се подслушва, и че някои от документите й изчезват, сякаш са откраднати.

Малко преди смъртта си, Кети Кастен споделя притесненията си с друг американски уфолог – Ник Редфърн. Тя му разказва за подслушването, и че някой е фалшифицирал имейл адреса й, за да получава писма адресирани до нея. Казва му също, че анонимен човек й се е обаждал няколко пъти по телефона, заплашвал я е и я предупредил „да спре да рови за Розуел“.
В книгата си „Мъже в черно“ от 2015 г., Редфърн пише за Кети Кастен и нейния случай.

През 1980 г., излиза книгата на Чарлз Берлиц и Уилям Мур – “Инцидентът в Розуел”, в която се описват някои странни събития, непубликувани до тогава. Когато въпросната информаторка на Кети – Дани прочита книгата, тя си спомня странна история, която майка й й била разказала преди години.
Четете още: Защо извънземните поставят отвлечените в резервоари с геолообразна течност?
По това време Дани е тийнейджърка и не повярвала на чутото, но след като прочита книгата, се замисля, че историята може и да е истина. Според майката на Дани, тя е чула за случилото се от своята сестра, която е участвала в Програма за първоначално обучение на космически полети.
В края на 40-те години на миналия век, тази жена била на преглед в болница в щата Ню Мексико и е видяла там „осакатен“ мъж. Той бил с размерите на дете, с огромна подута глава, като при хидроцефалия, и който бил сериозно умствено изостанал.
Тя чула, че този човек е “единственият оцелял след катастрофата” на самолет, паднал някъде наблизо и е намерен около ранчо в района.
През 1994 г., когато Дани разказва историята на Кети Кастен, тя вече била чела за „инцидента в Розуел“ и според нея много от събитията там съвпадат с онова, което сестрата на майка й видяла в армейската болница. Например, вида на човека, катастрофата, ранчото.
Според Кастен, очевидно въпросната болница се е намирала на територията на бившата военна база Форт Стантън, която е най-близката военна база до ранчото Фостър.

Що се отнася до останалите членове на екипажа, сред които и “осакатеният“, сестрата на майката на Дани чула, че останките им са откарани в неуточнена военна база в Розуел.
“Осакатеният” имал много сериозни наранявания на гръбначния стълб, особено в областта на шийните прешлени. Поради тази причина пациентът умрял в рамките на няколко дни.

По-късно, сестрата на майката на Дани успяла да разбере, че тялото на този мъж, много бързо и в пълна тайна е погребано във военно гробище на територията на същия Форт Стантън.
Информацията, която изследователят Мартин Кенън успява да разбере за тази база, е любопитна. Близо до базата Форт Стантън, по време на испано-американската война, сградата на армейска болница била оборудвана, а по време на Втората световна война там са изпратени американски войници с различни психични заболявания, за да бъдат лекувани.
След разказа на Дани, Кети Кастен отива до мястото на старото военно гробище на Форт Стантън. Установява, че между 1947 г. и 1951 г., там са погребани необичайно голям брой хора, повече от всеки друг интервал от време.