Когато през 2012 г. първият кораб „Дракон“, построен от SpaceX, за първи път се закача на Международната космическа станция, в доклада за Мисията, наред с други неща, има любопитен факт.
По време на преминаването над Атлантическия океан и Южна Америка на „Дракон“ има временна повреда в системата за дистанционно управление и бордовото оборудване спира да работи. По-късно е предприет рестарт и проблемът изчезва.
Това изобщо не изненадва световната космонавтика. На огромни екрани в Центровете за контрол на мисиите, както в Корольов, така и в Хюстън, този регион над Земята винаги е подчертан.
Астронавтите на борда забелязват, че именно там получават „светкавици в очите“ и мигат по-често. Тези „светкавици“ са заредени частици от Космоса, които постоянно преминават през човека на височина от 400 километра, т. е. радиация.
В края на 90-те години на миналия век инструмент на борда на космическата совалка Колумбия измерва нивото на радиация в Космоса на надморска височина от около 300 километра.
Оказва се, че над южния Атлантик и Бразилия нивото се е увеличило почти двойно – 413 микросиверта срещу 264. Има доказателства, че в тази зона на океана и в значителна част от Южна Америка, дори на морското равнище, магнитното поле е колкото на всяко друго място на височина от няколкостотин или дори цели хиляди километра, т. е. както в йоносферата, в най-високите и разредени слоеве на нашата атмосфера. Сателитните оператори отдавна са свикнали да изключват частично своите устройства, докато преминават през тези райони.
Невероятното явление е наречено „Южноатлантическа магнитна аномалия“. Понякога се разделя при Бразилия и Кейптаун, но засега тази област е едно цяло. Според последните данни към момента се разширява, бавно се движи на северозапад и в същото време постепенно се разделя на две.
Четете още: Какво ще сполети Земята, когато някой ден спре да се върти
Това е някаква мистериозна дупка в магнитосферата на Земята. Именно магнитното поле на планетата задържа и не позволява на слънчевата и галактическата смъртоносна радиация да достигне до нас. Общо, това „слабо място“ в магнитния щит се простира на почти осем милиона квадратни километра.
Учените смятат, че тази конкретна аномалия се появява около началото на XIX век. Анализът на древните скали показва, че такава ситуация с магнитното поле на Земята е циклична, тоест тези колебания се случват периодично в продължение на много милиони години.
Причините за аномалията са обект на множество изследвания и научни спорове. Една от основните версии е неравномерното разпределение на материята в недрата на Земята.
Геолозите установяват, че в долната част на мантията има обширни области с малко по-плътна скала. Само една от тези зони се намира приблизително под африканския континент на дълбочина около 2900 километра и е наречена „Голямата африканска провинция“.
Учените подозират, че това впечатляващо плътно натрупване в мантията отива малко по-дълбоко във външното ядро на Земята.
В него постоянно се смесва разтопено желязо, тече мощен електрически ток, оттам и магнитното поле на планетата. Съответно потапянето на някакво по-твърдо парче в него пречи на този процес.
Получава се значително по-слабо магнитно поле над тази част на света. И поради факта, че Земята се върти, се наблюдават последствия не само над Африка, но и над Южна Америка.
Заслужава да се отбележи, че като цяло през последните векове магнитното поле на Земята отслабва и това води до възможна „революция“ на магнитните полюси. Изследователите спекулират дали аномалията е свързана по някакъв начин с това и дали е предвестник на магнитно обръщане.
Интересно е, че когато това се случи, имената на магнитните полюси ще съвпаднат с имената на географските полюси: сега имаме Южния магнитен полюс в Арктика и Северния в Антарктика.
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
