Реални експерименти за екстрасензорно възприятие вдъхновяват „Странни неща“

Реални експерименти за екстрасензорно възприятие вдъхновяват „Странни неща“ …

В оригиналната поредица на Нетфликс – „Странни неща“ младо момиче на име Елевън (Eleven – в превод Единадесет) има дарбата за екстрасензорно възприятие (ESP).

Заради тази си способност, Елевън е преследвана от агенти, изследвана в лаборатории, слагана в контейнери в пълна тъмнина, които уж увеличават способностите й, тормозена е в училище …

Сюжетът на филма не е далеч от действителността …

Advertisements

През 1973 г., парапсихологията получава „вот на доверие“ от правителството на Съединените щати чрез безвъзмездна помощ от 52 000 долара от Националния институт по психично здраве. Това е първата субсидия, отпусната за парапсихологични изследвания, която отива в Отдела по парапсихология и психофизика на Медицинския център в Бруклин.

Тогавашният старши научен сътрудник Чарлз Хонортън казва пред Ню Йорк Таймс, че целта е да се проведат експерименти, за да се докаже съществуването на екстрасензорното възприятие.

Преди това, Хонортън и неговата група са фокусирани върху експерименти с Ефектът на “Ганцфелд“. Това е техника на сензорна изолация от 30-те години на миналия век, когато приемникът е седнал спокойно на стол, със слушалки на ушите и покрити очи с разполовени наполовина топки за пинг-понг, а в помещението свети червена светлина, поставяйки приемника в състояние на лека сензорна депривация.

През 50-те години на миналия век, психолозите започват да експериментират с въздействието на околната среда върху екстрасензорното възприятие.

Кадър от “Странни неща”

Основните два методологични варианта за ограничено стимулиране на околната среда били: затваряне в стая с някакъв вид стимулация (като при експеримента с Ефектът на “Ганцфелд“) или намалена стимулация, чрез потапяне в резервоар с вода, т нар. „резервоар за сензорни лишения“ – място на мрак и тишина.

За да се разбере защо парапсихолозите, които са изправени пред собствената си стигма и често са наричани шарлатани, вярват, че опитът със сензорна депривация, подобен на този, предизвикан в резервоара, може да предизвика екстрасензорно възприятие, първо трябва да се разбере как работят сетивата ни.

Доц. Ладан Шамс от Калифорнийския университет в Лос Анджелис казва:

Сензорната депривация се използва предимно за изследване на пластичност в мозъка. Това е свързано с това колко податлив е мозъкът.“

Когато някой е в резервоар за сензорна депривация, се намира във вода с висока плаваемост, поддържа се температурата на тялото, а стимули като зрението са силно намалени.

Четете още: Ефектът на Паули: хората могат психически да влияят на околната среда

Учените са разбрали, че при „лишения“ мозъкът е в състояние да се адаптира доста бързо към новото състояние. Въпреки, че се назовава „резервоар за сензорни лишения“, това не означава, че всичките сетива са абсолютно блокирани.

Шамс казва:

Ако стимулирате едно чувство, активирането в този смисъл може да предизвика активиране в други сетива. Така че независимо дали сте в резервоар или сте в тъмна стая, обикновено има усещания и симулации, които все още се случват.

В тъмна стая можете да чувате, можете да чувствате, имате достъп до всички други усещания. В резервоара също … Въпреки, че е тъмно, не виждате, плавате във водата, получавате по-малко информация от нашата вестибуларна система, но все още имате усещания от допир, от звук.”

Изследователският екип на Хонортън е убеден, че сензорната депривация е ключът към отключването на способности за екстрасензорно възприятие, подобно на учените, които работят с Елевън в „Странни неща“.

Пред Ню Йорк Таймс, Хонортън казва:

Доказателствата за екстрасензорно възприятие, не само от нашата работа, но и от дузина други експерименти, установяват извън всяко разумно научно съмнение, че това се случва.

Важно е изследванията върху екстрасензорното възприятие да преминат от опити да се докаже, че се случва нещо необичайно, което е аргументът през последните 90 години, към какви ситуации и хора са необходими, за да се получи.

Кадър от “Странни неща”

Способността да се предизвиква релаксация и приятно настроение, както и желание за променено съзнание, е „преместила“ резервоарите за сензорна депривация от лабораторен експеримент през 60-те години на миналото в съвременна СПА процедура.

Шамс казва:

Най-близкото нещо, което тялото ни има до екстрасензорно възприятие е, когато някой изпитва феномена на фантомните крайници. Това се случва, когато на човек е отстранен крайник. Тогава е налице сензорна депривация в най-реален смисъл.

Невроните, които някога са били активирани от движението на ръката или крака, започват да се използват от мозъка за други неща, като едновременно заблуждават мозъка да мисли, че активирането на неврона означава, че липсващият крайник сърби например.“

Но екстрасензорното възприятие остава загадка, с или без сензорна депривация. Изследване от Харвард през 2008 г. се аргументира, като най-силното доказателство за съществуването на екстрасензорно възприятие, в експеримент, който се опитва да види дали мозъците реагират по различен начин на ESP и не-ESP стимули.

Авторите на експеримента трябваше да признаят, че тяхното проучване не може да докаже, че екстрасензорното възприятие не е реално. Което означава, че примерът с екстрасензорно възприятие, който виждаме в „Странни неща“, може да не е напълно невъзможен.

Следвайте ни …

FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube