5 рибарски истории, които ще ви държат далеч от езерото това лято
Още едно горещо и нажежено лято е към края си – време е да планирате перфектния семеен прохладен уйкенд, да останете у дома или просто да заведете семейството или приятелите си на заслужена и спокойна риболовна почивка. Или може би… не?
Следните случки са се случили, докато хората били на риболов – историите са разказани от истински рибари, които никога не са забравили събитията и никога повече не са се върнали на тези места за риболов.
Крясъкът
Братовчед ми и аз бяхме на риболов късно вечерта. Решихме да отидем около 21:00 часа, тъй като тогава е най-доброто време за хапане.
Стигнахме на мястото и нямаше никой – само ние двамата, езерото и обичайното „цвърчене“ или други случайни животински звуци, с които бяхме свикнали. Около 30 минути след началото на нашата спокойна нощ изведнъж всичко утихна – а ако някога сте били на „нашето място“, знаете, че това просто не се случва.
Не казахме нищо и продължихме, но внезапно зад нас се чу силен крясък. Обърнах се към братовчед ми – лицето му беше побеляло и двамата едновременно попитахме:
„Чу ли това?“
„Да, чух. Какво беше?“
„Не знам, никога не съм чувал нещо подобно.“
Колкото и да се опитвахме да го игнорираме, останахме нащрек. След около час инцидентът беше избледнял в съзнанието ни. Не уловихме много, затова решихме да приберем въдиците и да си тръгнем.
Докато вървяхме към камиона, започнахме да чуваме шумолене на листа зад нас. Обърнахме се (мислейки, че е животно), но нямаше нищо. Продължихме напред, и точно когато щяхме да се качим в камиона, пред нас – на няколко метра – се появи жена.
Тя изглеждаше мръсна, леко пребита, с кървави петна по дрехата, която наподобяваше нощница.
Извикахме: „Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?“
Тя продължаваше да ни гледа. И тогава от устата ѝ излезе същият ужасяващ писък, който бяхме чули по-рано.
Братовчед ми и аз бяхме парализирани от страх. Скочихме в колата и отпрашихме. Повече никога не сме стъпвали на „нашето място“. Не сме разказвали на никого за случилото се, но аз все още чувам този крясък понякога.
– Еди Г.
Медиумът
Двама мои приятели от войната и аз ходим два пъти в годината на риболов за уикенд – наваксваме с живота си, наемаме хижа, обичайното. Но тази година единият ми приятел беше болен, затова другият предложи да доведе свой братовчед, който бил в града. Съгласих се, и заминахме към нашето място.
Пристигнахме късно следобед, но имахме време да подготвим екипировката и да слезем към бреговете. Сред вещите, които носим, е радио за времето и извънредни ситуации – за всеки случай. Настройваме го на произволна FM честота и си почиваме, докато чакаме да клъвне.
Докато си говорехме и опознавах братовчеда на моя приятел, радиото започна да издава странен пращящ звук (което никога не се беше случвало преди). След това по мистериозен начин се превключи от FM на AM, въпреки че за това има отделен бутон отстрани, който трябва да се натисне.
Прекратихме риболова за вечерта, но братовчедът изглеждаше разсеян – гледаше към езерото и се усмихваше, но в очите му се четеше страх.
Когато се прибрахме в хижата, чухме силен шум от кухнята. Всички съдове бяха хвърлени на пода, а радиото продължаваше да издава същия странен звук. Братовчедът на моя приятел се приближи и ми каза:
„Не се тревожи, това е духът на мъжа, който живее тук. Просто не обича да идвате.“
Погледнах го объркан, а моят приятел по-късно ми обясни, че братовчед му е медиум. Не бях вярващ, но сега нещата се промениха.
– Джо В.
Корабокрушителите
Още в колониалните времена е имало хора, наречени „корабокрушители“ (wreckers). Те стояли на брега с фенери и подвеждали корабите да заседнат, за да ги ограбят, а след това убивали всички оцелели, достигнали брега. После влачели телата обратно във водата, за да изглежда всичко като обикновено корабокрушение.
Една вечер на Ийст Бийч в Роуд Айлънд, бях на риболов с баща ми. Когато стигнахме плажа, видяхме странни следи от влачене в пясъка. След около половин час хвърляне на въдици се върнахме към камиона и тогава немската ни овчарка започна да се държи много странно.
Докато товарехме екипировката, видяхме светлина, която идваше от дюните. Когато се вгледахме по-добре, видяхме, че това е стар фенер от XVII или XVIII век. След това се появиха още две светлини и от пясъците излязоха четирима души, облечени в колониални дрехи. В този момент просто натъпкахме всичко в камиона, грабнахме вече ръмжащото куче и изчезнахме.
Докато потегляхме, фаровете ни осветиха хората – бяха облечени в дрипави дрехи от колониалната епоха. Това ни уплаши до смърт. – Джейсън Краст
Германският войник
Само веднъж, докато бях на риболов, преживях истински призрачно събитие – и това беше, когато ловях на едно езеро във Франция. Бях там няколко дни и времето ми минаваше приятно и спокойно. Наблизо имаше старо шато, осеяно с куршумни дупки от Втората световна война.
Езерото се намираше в тренировъчна зона на френската армия, затова беше доста уединено. В късните следобеди започвах да чувствам, че някой ме наблюдава от гората в далечния край на езерото. Всеки ден по едно и също време това чувство се връщаше, обикновено около здрач, но сякаш от различни места – като че ли каквото и да беше, се приближаваше.
Спомням си, че последната нощ се събудих. Навън беше много мъгливо и едва различавах слабата светлина на сигналните аларми. Реших да си направя кафе и щом щракнах запалката, искрите осветиха лицето на германски войник с каска, който надничаше в палатката ми от тъмнината отвън.
На следващата сутрин събрах всичко и си тръгнах, но не преди да поговоря с един възрастен пазач на имението. Той ми каза, че по време на освобождението на този район американците водили ожесточени битки при шатото. Немците избягали в гората, само за да бъдат засадени от резервен патрул. Всички били убити и погребани около езерото. Мисля, че повече няма да отида да ловя там. – М.С.
Парфюмът
Една вечер аз и мой приятел ловяхме риба до един форт в Джеймстаун, Роуд Айлънд. В един момент приятелят ми реши да отиде до пристанището на около 50 метра. През цялото време усещал, че някой върви зад него, чувал и стъпки.
Мислел, че съм аз, но когато се обърнал, бил сам. Това го изплашило толкова много, че повече не пожела да идва на това място с мен.
Година по-късно аз сам реших да ловя на същото място. Бях напълно забравил за случката му. Пристигнах, разпънах всичко и започнах да чакам на въдицата. Нощта беше ясна, безветрена и безлунна.
Около половин час по-късно започнах да усещам аромат на парфюм около мен. Струваше ми се странно, защото бях сам. Колкото повече стоях, толкова по-силен ставаше ароматът. Преместих се на десетина метра вдясно – и миризмата изчезна. Върнах се обратно – и парфюмът отново беше там, по-силен от всякога.
Стигна до там, че носът ми започна да щипе. Казах си: „От къде, по дяволите, идва тази миризма?“ Веднага след това парфюмът изчезна. Тогава събрах всичко и си тръгнах. Повече никога не съм се връщал там. – Харолд Теренс
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
