Асванг и ЦРУ: как САЩ използват вампирски легенди като оръжие по време на Студената война
Асванг не е просто митично същество от фолклора на Филипините, а се превръща в неочакван инструмент на модерната война, когато през 50-те години на ХХ век американските служби решават да използват страха като оръжие, превръщайки древните вярвания в част от реална психологическа операция срещу комунистическите бунтовници в Югоизточна Азия.
Историята се развива в периода на така нареченото Хукбалахап въстание, което избухва във Филипините след Втората световна война и поставя сериозно предизвикателство пред правителството, подкрепяно от Съединените щати, като именно тук се намесва една от най-необичайните фигури в американските разузнавателни операции – офицерът от ЦРУ Едуард Лансдейл, човекът, който стои зад редица нестандартни и на пръв поглед абсурдни тактики, целящи да разбият морала на противника без директен военен сблъсък.
Лансдейл, който по-късно е описван като вдъхновение за литературни и филмови персонажи, включително в романа „Тихият американец“ на Греъм Грийн, вярва, че за да победиш врага, трябва да влезеш в неговото съзнание, а не само на бойното поле, и именно тази философия го води до решението да използва местните легенди за асванг – същество, описвано като кръвопиец, който напада хората нощем и изсмуква жизнената им сила.
Операцията срещу страха: когато митът става реалност
По време на активната фаза на въстанието, американските съветници и филипинските сили започват да провеждат серия от операции, които целят не просто физическото елиминиране на бунтовниците, а тяхното психологическо разпадане, като според разсекретени документи и свидетелства, една от най-известните тактики включва инсцениране на нападения от асванг.
В един от случаите, който често се цитира в анализите на психологическата война, военните залавят боец от бунтовниците, убиват го, след което оставят тялото му с две прободни рани на врата, наподобяващи ухапване, и напълно източена кръв, преди да го поставят на място, където неговите съратници неизбежно ще го открият.
Това не е просто акт на жестокост, а внимателно режисирано послание, което трябва да създаде усещането, че нещо свръхестествено дебне в тъмнината, нещо, срещу което оръжията са безполезни, а страхът – неизбежен.
Според доклади, цитирани в по-късни анализи на американските военни, ефектът е бил незабавен, като цели групи от бунтовници започват да избягват определени райони, а някои дори напускат позициите си, убедени, че са станали мишена на нещо, което не могат да разберат или контролират.
Едуард Лансдейл и силата на психологическата война
Самият Едуард Лансдейл не крие, че вярва в силата на психологическите операции, като в свои изказвания подчертава, че „най-ефективният начин да победиш врага е да го накараш да повярва, че вече е победен“, идея, която се превръща в основа на много от действията му във Филипините.
Неговият подход е революционен за времето си, защото вместо да разчита единствено на военна мощ, той използва културните особености и вярвания на местното население, превръщайки ги в инструмент за контрол и манипулация, което днес се разглежда като ранен пример за това, което по-късно ще бъде наречено „информационна война“.
Историците отбелязват, че именно комбинацията от военен натиск и психологически операции играе ключова роля за отслабването на Хукбалахап движението, въпреки че е трудно да се определи точният принос на всяка отделна тактика, включително и тази с асванг.
Между митологията и реалността
Легендата за асванг съществува във филипинския фолклор от векове, като описанията варират от вампироподобни същества до форми, които могат да се превръщат в животни или да се сливат с нощта, но това, което прави случая от Студената война толкова уникален, е начинът, по който една древна история е използвана като модерно оръжие.
Този епизод показва нещо много по-дълбоко от една успешна военна операция, защото разкрива до каква степен човешкото съзнание може да бъде манипулирано чрез страх, особено когато този страх е вече заложен в културата и колективното въображение на дадено общество.
Днес този случай се разглежда като класически пример за това как границата между мит и реалност може да бъде размита съзнателно, когато целта е контрол, а не истина, което повдига въпроса колко от съвременните страхове и „необясними явления“ всъщност са резултат от подобни операции, провеждани далеч от очите на обществото.
Източник : Military.com
Автор HiddenTruth.site – всички права запазени
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
