Чарлз Фогъс и Розуел: свидетелството за извънземни тела, които военните изнасят в камиони
Чарлз Фогъс и Розуел са свързани чрез едно от най-смущаващите свидетелства, които излизат десетилетия след събитията от 1947 година, защото неговият разказ не просто допълва вече познатите версии за катастрофата в пустинята на Ню Мексико, а описва конкретни действия на военните, включително изнасяне на тела на същества, които по външен вид наподобяват хора, но очевидно не принадлежат към човешката раса.
Историята около Розуел отдавна е разделила обществото на две ясно разграничени групи – едните приемат официалната версия за паднал метеорологичен балон, свързан с тайния Проект „Могул“, докато другите са убедени, че става дума за катастрофа на извънземен кораб, чиито останки и екипаж са били прибрани от американската армия, а свидетелството на Чарлз Фогъс се нарежда сред онези разкази, които трудно могат да бъдат игнорирани, защото идват от човек с реален опит в правоохранителните органи.
През годините след инцидента множество официални и неофициални разследвания се опитват да дадат окончателен отговор какво точно се е случило в Розуел, но всяко ново свидетелство, подобно на това на Фогъс, добавя нов пласт съмнение към официалната версия и създава усещането, че истината може би е била внимателно прикривана.

Какво всъщност е видял Чарлз Фогъс
Разказът на Чарлз Фогъс започва с обикновен сигнал по полицейското радио, който той и шериф Слотър чуват, докато се намират в Тексас, недалеч от границата с Ню Мексико, като любопитството и професионалният им инстинкт ги карат да тръгнат към мястото на инцидента, без да подозират, че ще станат свидетели на нещо, което ще ги преследва през целия им живот.
Когато пристигат в района, те попадат на сцена, която според Фогъс е била изцяло под контрола на военните, като на мястото е имало стотици войници, разположени в широк периметър, което ясно подсказва, че ситуацията е била от изключителна важност и е трябвало да остане извън погледа на случайни свидетели.
В Розуел геолог намери необичаен супер-лек метал и отново разпали мистерията от 1947 година
Фогъс описва как от каньона са били изнасяни тела на същества с височина около метър и половина, с пропорции, наподобяващи човешките, но с кожа, която изглеждала необичайно – кафеникава и сякаш изгоряла от силно слънце, като най-шокиращият момент за него е бил не просто външният им вид, а фактът, че те са били третирани като нещо, което трябва бързо да бъде скрито.
Той разказва, че е наблюдавал как военните влачат тези тела и ги качват в камиони, като цялата операция се е случвала с изключителна бързина и организация, което показва, че подобни действия не са били импровизирани, а по-скоро част от вече установена процедура.
Формата на обекта и детайлите около катастрофата
Освен телата, Чарлз Фогъс споделя и детайли за самия обект, който е видял от разстояние, като според неговите описания той е имал форма, наподобяваща обърната чиния, почти идеално кръгла отгоре, с приблизителен диаметър около тридесет метра, което го поставя далеч извън мащаба на познатите по онова време летателни апарати.

Въпреки че признава, че зрението му не е било перфектно, той е категоричен, че е наблюдавал обекта достатъчно ясно от върха на хълма, за да определи формата и размера му, което допълнително подкрепя тезата, че става дума за нещо различно от обикновен балон или военна техника.
Интересен момент в неговото свидетелство е и опитът да бъде възпроизведен външният вид на обекта години по-късно, когато частният детектив Даяна Шорт записва интервю с него през 1999 година, като поради травма на ръката той не може сам да рисува и насочва детектива как да изобрази това, което помни, а крайният резултат отново потвърждава класическата дискообразна форма.

Военният контрол и бързото прикриване
Един от най-важните аспекти на разказа на Чарлз Фогъс е поведението на военните на мястото, защото според него не става дума за хаотична реакция на извънредна ситуация, а за добре организирана операция, при която всяко движение изглежда предварително планирано.
Той споделя, че около двадесет минути след пристигането им към тях се приближават военни, които ги молят да напуснат района, без да дават обяснения, което е показателно за желанието да се ограничи достъпът до мястото и да се предотврати разпространението на информация.
Историята на Боб Лазар за Зона 51 и съоръжението S4 (видео)
Този модел на бързо изолиране на свидетели и контрол върху информацията се повтаря и в други разкази, свързани с Розуел, което подсилва усещането, че прикриването не е било случайно, а част от по-широка стратегия за управление на подобни инциденти.
Розуел между официалната версия и свидетелствата
Официалното обяснение за случилото се в Розуел, свързано с Проект „Могул“, цели да затвори темата чрез логично и техническо обяснение, но свидетелства като това на Чарлз Фогъс поставят въпроси, които остават без ясен отговор, особено когато се отнасят до присъствието на тела, които не могат да бъдат обяснени с нито една известна технология или проект от онова време.
Това напрежение между официалната версия и личните свидетелства създава едно от най-устойчивите мистерии на съвременната история, защото независимо колко време минава, темата не изчезва, а напротив – продължава да се развива с нови детайли и нови гласове, които твърдят, че истината е много по-дълбока.
Разказът на Чарлз Фогъс не предлага окончателен отговор, но добавя още едно парче към пъзела, който изглежда твърде сложен, за да бъде обяснен с една единствена версия, и именно това го прави толкова ценен за всеки, който се опитва да разбере какво наистина се е случило през онова лято на 1947 година.
Автор HiddenTruth.site – всички права запазени

За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.






