Чудовището Поуп Лик: Козел-човек или Призрак? Паранормално Разследване
От Андрю Арнет
Според легендата, съществува създание, което е наполовина човек, наполовина козел, живеещо в горите край Луисвил, Кентъки. Местните го наричат Чудовището Поуп Лик, защото то пази железопътен мост (естакада) Поуп Лик с набор от свръхестествени сили, включително способността да имитира, хипнотизира и обърква съзнанието на жертвите си.
В предишната ми статия, „В търсене на Чудовището Поуп Лик“ (Hunt for Pope Lick Monster), разгледах как Козел-човекът може да е продукт на правителствени генетични експерименти, които са се объркали. Определено интригуваща идея, и не без основание, като се имат предвид странните животински хибриди, които вече сме създали в нашите лаборатории, като Тигон, Лигър, Зонки (Зебра+Магаре), Бийфало и светещото в тъмното коте.
След това, разбира се, има онези странни създания, които периодично биват изхвърляни на нашите брегове или препускат из полетата, все още неидентифицирани, като Чудовището Монтоук, Чупакабра и южноафриканското бебе-овца, „изпратено от дявола“. Само Господ знае какви други чудовищни неща готвят зад заключени врати.
Основният камък за препъване пред тази теория е липсата на твърди физически доказателства. Тяло на хибрид наполовина човек, наполовина козел, все още не е открито и в това отношение Козел-човекът има много общо с други „Криптиди“, като Чудовището от Лох Нес, Човека-молец и Голямата стъпка (Бигфут).
Всъщност, целта на криптозоолозите е да докажат съществуването на същества от фолклора, със или без научно доказателство или метод. Именно този неортодоксален подход кара академичния свят да прехвърли цялата област на криптозоологията в кошчето за „псевдонаука“. Няма проблем, криптозоолозите от своя страна са отхвърлили масовата наука като неточна, неправилна и/или политически мотивирана.
За разлика от Голямата стъпка, който поне ни е предоставил някои, макар и несериозни, физически доказателства – зърнест филм тук, огромна стъпка в калта там – Козел-човекът не е бил толкова услужлив. Той е бил толкова неуловим, колкото и самият призрак, и може би има добра причина за това – Козел-човекът е призрак.
Какво казвате? Призрак? Наистина. Това е теорията, която в момента се разглежда. Можем да кажем с почти пълна сигурност, че няма Козел-човек във физическия смисъл, но какво ще стане, ако си имаме работа с нещо повече „свръхестествено“, отколкото физическо? Може би, но доказването на такова нещо предлага своите уникални предизвикателства.
Откъде да започнем? Миналата пролет отидох в Кентъки с Паранормалното Общество на Бруклин (Brooklyn Paranormal Society – BKPS), за да разследвам това Чудовище Поуп Лик. Тъй като са професионални ловци на духове, тези хора носеха със себе си всички най-нови технологии, използвани за лов на безплътни духове.
Паранормално Разследване
Захванахме се за работа в тревистото поле под самия мост, където многобройни жертви са паднали, докато са правили злополучните си опити да намерят Козел-човека.
Антъни Лонг, президент на BKPS, започна процедурите, като попита приложението Ghost Hunter M2: „Върху какво стоим?“ Приложението разполага с EVP инструмент, който представя думи, както във визуален, така и в аудио формат, въз основа на усъвършенстван и патентован алгоритъм.
След няколко мига на екрана на приложението се появи думата „Трева“ (Grass). Беше попадение. Всички бяхме доста изненадани от това. Обикновено приложението генерира случайна дума, която изглежда няма абсолютно никакво отношение към обстоятелствата.
Антъни опита отново. „На колко си години?“ Думата „Двайсет“ (Twenty) се появи на екрана. Може ли това да е бил духът на Рокел Бейн, който се е опитвал да се свърже с нас? Бейн почина предишната година, докато търсеше Чудовището Поуп Лик, след като трагично падна и загина точно на мястото, където стояхме в момента.
Бейн е била на 26 години по време на смъртта си. Това е доста близо, макар и не съвсем точно. Ако това е бил дух, който комуникира с нас отвъд булото, то може да е била тя, или може би е бил някой, или нещо, друго.
„Тъмната и Кървава Земя“
Кентъки има мрачна трагична история, която е опетнила земята с кръв и нещастие, така че ако търсите призраци, не е нужно да ходите по-далеч.
Убийствата и смъртта датират от векове, обхващайки много кървави битки от Американската гражданска война, Американската революционна война и Френската и индианската война. Особено ужасяващи са били битките между белите европейски заселници и местните американски индианци.
Помислете, ако искате, че индианското население е наброявало над 15 милиона в Северна Америка, когато Колумб пристига през 1492 г., като по-малко от 238 000 са останали до края на 19-ти век. Голяма част от тези убийства са се случили в Кентъки.
Но, оказва се, земята е била зла и преди това. Много преди европейските заселници да стигнат до долините на реките Охайо и Мисисипи, където се намира днешно Кентъки, местните жители са го наричали „Тъмната и Кървава Земя“ (The Dark and Bloody Ground).
Те вярвали, че не е подходящо за човешко обитаване и поради тази причина в Кентъки не са открити индиански селища. Племената, най-близки до Кентъки, включително Чероки, Чикасоу, Катауба, Шони и Уайондот, са имали мълчаливо споразумение – че Кентъки ще се използва само за лов и водене на войни. Това го е направило насилствена, окървавена земя със сигурност.
Праисторическа Раса
И така, какво е уплашило индианците толкова много, че завинаги са се отказали от първокласен недвижим имот, който е включвал гъсти гори и тучни прерии? Причината се крие в древните земни укрепления, могили и реликви, открити в целия регион, които свидетелстват за праисторическа раса и цивилизация, далеч по-напреднали от самите местни американски индианци.
Нашите учебници по история ни казват, че местните индианци са били първоначалните жители на тази земя, но самите индианци са казали на белите заселници, че е имало мощна и напреднала раса, която е дошла преди тях. Това е записано в многобройни исторически книги, датиращи от 1800-те години, а медните прибори и геометрията, демонстрирани в могилните работи, дават доказателства за това твърдение.
Индианците говорели за голяма война между тях и тази напреднала раса, която индианците, след много жертви, в крайна сметка спечелили. Въпреки това, индианците вярвали, че духовете на тази някога могъща раса все още витаят над местата на тяхното погребение, което включва днешно Кентъки.
Европейците пренебрегнали предупрежденията на индианците да избягват такива места, без да проявяват интерес към въпросите на задгробния живот. Какво са знаели индианците за злите духове? Очевидно доста, като някои от тези знания може да имат пряка връзка с нашата дискусия за Козел-човека. Разгледайте следните паралели между два зли духа и Козел-човека.
Скинуокър и Уендиго
Нацията Навахо има легенда, отнасяща се до ужасяващия Скинуокър (Skin-walker). Според индианската митология, тези Скинуокър са били някога шамани и могъщи магьосници, които чрез магически средства са придобили свръхестествени сили, включително способността да променят формата си в животни, като мечки, вълци, пуми и други зверове, включително наполовина животински, наполовина човешки отвратителни същества.
Те също така са били известни с това, че имат способността да се движат много бързо, както и да четат мисли, да внушават страх, да сеят объркване, да хипнотизират и омагьосват жертвите. Ужасните ритуали и табута, извършени, за да придобият този статут на Скинуокър, са осъдили тези магьосници на живот на безкрайно скитане и преследване на жертви.
Разгледайте друг демоничен дух, Уендиго (Wendigo), вкоренен във фолклора на индианците от групата Алгонкин. Това е зомбиподобно същество, описано като изключително високо, изтощено, скелетно и покрито с еленов череп с рога. Съществото уж някога е било човек, но се е трансформирало в Уендиго, след като е консумирало човешка плът.
Твърди се, че звярът притежава свръхестествени сили, включително способността да се движи много бързо, да хипнотизира и да имитира гласове, за да примами жертвите в пустошта, където те стават лесна плячка за неутолимия глад на Уендиго.
Голяма част от описанието на Скинуокър и Уендиго може да се приложи и към нашия днешен Козел-човек, но докъде ни доведе това в търсенето на Чудовището Поуп Лик? А какво да кажем за нашите открития под моста? „Интригуващо е“, каза Лонг. „Уловихме нещо с приложенията, но не достатъчно, за да правим някакви заключения.
Ще трябва да се върнем на моста Поуп Лик, в полунощ.“ Полунощ, разбира се, е времето, когато Козел-човекът уж дебне около моста. Но дали бяхме готови да газим през високи треви и блата посред нощ, само за да призовем зъл Козел-човек?
От Андрю Арнет, източник: www.paranoiamagazine.com
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
