ЦРУ вече е имало ядрено задвижвани „орлови“ дронове през 60-те години
По време на Студената война – период, характеризиращ се със секретни операции и технологични иновации – един от най-амбициозните шпионски проекти на ЦРУ беше „Проект Aquiline“.
Тази класифицирана инициатива имаше за цел да революционизира събирането на разузнавателни данни с дронове с форма на птици, задвижвани от ядрена енергия. Въпреки това, въпреки авангардните си амбиции, проектът така и не премина тестовата фаза.
„Проект Aquiline“ беше замислен като първата безпилотна система на ЦРУ за тайно разузнаване. Агенцията се стремеше да разработи малки, наподобяващи птици дронове, които да могат незабелязано да проникват в забранени зони.
Проектиран от McDonnell Douglas, известен с военните си самолети, дронът беше с дължина от 1.5 метра, размах на крилата от 2.3 метра и тегло от само 38 килограма.
Спецификациите на дрона бяха напредничави за времето си. Оборудван с тих четиритактов двигател от 3.5 конски сили, „Aquiline“ можеше да развива скорости от 87 до 150 км/ч, да достига височини от 6,000 метра и да изпълнява полети с продължителност до 50 часа на разстояние до 2,000 км.
Компактният му дизайн включваше оптични камери, инфрачервени сензори и електронно разузнавателно оборудване, способно да прихваща комуникации и радарни сигнали.
Обещанието на ядрената енергия
За да увеличи обхвата и продължителността на операциите, ЦРУ предвиждаше да оборудва „Aquiline“ с ядрен енергиен източник.
Радиоизотопен термоелектрически генератор (RTG) щеше да преобразува топлината от разпадащ се плутоний в електричество, като потенциално позволяваше на дрона да остане във въздуха 30 дни или да измине 58,000 км.
Същата технология беше използвана в космически мисии, което показваше потенциала ѝ за дългосрочно енергийно захранване.
Птицеподобният дизайн на „Aquiline“ не беше случаен. Чрез имитация на външния вид и поведението на птица, дронът можеше да избегне засичане както от радарите, така и от човешки наблюдатели.
ЦРУ го описваше като „малко, наподобяващо птица тайно устройство“, което се сливаше с природната среда. Тази заблуждаваща характеристика беше критично важна за операции в близост до строго охранявани обекти в Съветския съюз и Китай.
Предизвикателствата на проекта
Въпреки иновативния си дизайн, „Aquiline“ се сблъска със значителни технически и логистични проблеми. Дронът нямаше колесник, което изискваше да се разбива в мрежи при завръщане.
Тези кацания често повреждаха крилата и перките, което водеше до закъснения и допълнителни разходи. От няколко тествани прототипа, три бяха унищожени при тези сложни кацания.
Друг проблем беше ограничената технология на епохата. Възможностите за съхранение на данни бяха обемисти и неефективни, което налагаше използването на модифициран самолет DC-6 или шпионски самолет U-2R за събиране на данните по време на полет. Това добавяше още сложност към вече сложната операция.
Тайна и отказ
Секретността на проекта беше безпрецедентна. Персоналът беше подлаган на стриктни проверки за сигурност, като набирането започваше две години преди първия планиран полет.
Тестовете се провеждаха в известната Зона 51, където инженерите боядисаха един прототип в ярко оранжево, за да подобрят видимостта по време на тестовите полети. Дори тогава малките размери на дрона затрудняваха откриването му.
До 1970 г. тестовете бяха в ход, а ЦРУ се надяваше да премине към пълна оперативна фаза. Въпреки това, програмата беше тихомълком прекратена.
Наследството на „Aquiline“
Въпреки че проектът никога не стана оперативен, той представляваше смела крачка напред в шпионските технологии. Концепцията за птицеподобен дрон с ядрено задвижване подчертава до каква степен разузнавателните агенции бяха готови да отидат по време на Студената война.
Днес, когато технологиите на дроновете продължават да се развиват – от военни приложения до мистериозни наблюдения – въпросът дали прототипи от тази епоха са оцелели придобива ново значение.
Дали тези „радиоактивни птици“ от миналото крият улики за съвременните UAP?
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
