Истинската история зад „Денвърския човек-паяк“: Случаят с Теодор Конис
Някои от вас може би си спомнят зловещия епизод от култовия сериал „Досиетата Х“ (The X-files), в който агентите Мълдър и Скъли разследват човек, притежаващ невероятната способност да се провира през изключително тесни отвори. Малцина обаче знаят, че този сценарий е вдъхновен от напълно реален и потресаващ случай от средата на миналия век.
Кой е Теодор Конис?
Теодор Конис, роден през 1882 г. в семейство на бедни фермери, имал нерадостно детство, белязано от много лошо здраве. Лекарите дори предрекли, че няма да доживее до 18 години. Тази вродена слабост му попречила да завърши образованието си и през зрелия си живот се превърнала в основна причина да не може да започне нормална работа.
По-голямата част от съществуването си Теодор прекарал в скитничество, просия и дребни кражби. Към 1941 г. той вече е на 59 години, живее в Денвър, Колорадо, няма постоянен покрив над главата си и едва успява да си изкарва прехраната.
Началото на престъплението
Една септемврийска вечер Теодор Конис срещнал своя приятел от детството, Филип Питърс. Въпреки че Питърс също не бил богат, имал известна сума пари в себе си, затова Конис започнал да го моли за малко монети. Питърс учтиво отказал, обяснявайки, че парите му трябват спешно за лекарства, тъй като съпругата му била в болница със счупено бедро.
Конис не се примирил лесно с отказа. Той тайно проследил Питърс до дома му и през следващите няколко дни наблюдавал къщата. Отбелязвал си кога пенсионерът излиза и когато Питърс напуснал дома си, Конис се възползвал от невниманието му, тъй като входната врата не била заключена, и се вмъкнал вътре.
Идеалното скривалище
Докато претърсвал къщата за храна, Конис се натъкнал на изключително малко помещение на тавана. То представлявало по-скоро складово помещение с доста ограничени размери: в най-високата си точка достигало едва около 68 см, а в най-широката – 137 см.
Към това тясно пространство се стигало през малък отвор, приличащ на прозорче или вентилационен отдушник в пода на стаята. От него можела да се провре ръка, но никой не би си представил, че възрастен човек може да се промуши през толкова малък луфт. Но Конис, измъчван от глад и отчаяние, някак успял да се вмъкне.
Бързо осъзнал, че това е идеалното скривалище. Никой нямало да го търси на това място. Планът му бил да изпълзява навън само когато Питърс го няма, за да хапне, да пийне вода или да ползва тоалетната.
Живот в стената и фаталната нощ
В продължение на близо пет седмици Конис живял в къщата на Питърс, без да бъде забелязан. Съпругата на Питърс все още била в болницата, а съседите почти всеки ден носели на стопанина различни домашни ястия и супи, за да му помагат.
С течение на времето Конис станал твърде самоуверен. Започнал да изпълзява от скривалището си не само когато Питърс отсъствал, но и през нощта, докато възрастният мъж спял.
В нощта на 17 октомври 1941 г. Филип Питърс се събудил от странен шум. Решил, че е крадец и грабнал бастуна си, за да се защити. Слизайки на долния етаж, той се натъкнал на измършавял и рошав мъж, който ровел в хладилника.
Дали Питърс е разпознал своя познат от детството, не е известно. Но той едва успял да замахне с бастуна, когато Конис го изпреварил: грабнал тежък чугунен тиган и силно ударил Питърс по главата, умъртвявайки го почти на мига.
Конис оставил тигана на масата, изоставил тялото и бързо се скрил обратно в малкия килер на тавана.
Грешката на полицията
На следващата сутрин съседите дошли да посетят Питърс, но никой не отговорил на почукванията им, което им се сторило подозрително. Обадили се в полицията. Служителите открили тялото на Питърс в локва кръв.
Разследването показало, че няма следи от взлом, поради което полицията приключила случая с нелепото заключение, че мъжът се е спънал и е ударил главата си в масата.
Призрачните звуци
Седмица по-късно съпругата на Питърс била изписана от болницата и се завърнала у дома. Тя наела икономка. Двете жени скоро започнали да чуват странни шумове през нощта, идващи от долния етаж. Една нощ, престрашили се да проверят и забелязали странна сянка.
От този момент те многократно се обаждали в полицията, страхувайки се от крадци. Полицаите идвали, претърсвали къщата, но не откривали нищо подозрително. Разбира се, оглеждали и люка на тавана в тоалетната, водещ към килера, но той бил толкова малък, че никой от служителите не допускал, че възрастен престъпник може да се крие там. Поради тази причина дори не проверявали вътре.
Месец след месец, г-жа Питърс продължавала да звъни в полицията, но вече никой не отговарял на обажданията ѝ. Започнали да се разпространяват слухове, че жената е полудяла от мъка по съпруга си.
Краят на един ужас
Неспособни да понесат повече странните събития и слуховете, госпожа Питърс и икономката се изнесли, оставяйки къщата празна. Съседите започнали да говорят, че в нея живеят духове, а децата разказвали, че са виждали някой да се разхожда вътре.
Конис продължил да живее в изоставената къща, просто защото нямало къде другаде да отиде. Излизал от време на време да търси храна, но винаги се връщал обратно в своето скривалище.
На 30 юли 1942 г., докато полицията патрулирала в района, служителите случайно забелязали мъж през прозореца на къщата на Питърс. Знаейки, че домът е празен от половин година, това им се сторило силно подозрително.
Нахлули вътре и веднага видели как някой бързо тича към тоалетната, а след това чули силно щракване. Когато стигнали до помещението, видели, че люкът на тавана е отворен и от него стърчат обувките на човек, който отчаяно се опитвал да се изкачи през малкия отвор. Полицаите хванали мъжа за краката и го измъкнали. Пред тях застанал изключително слаб и ужасно уплашен Теодор Конис.
В полицейското управление мъжът признал всичко – как се е крил в килера, как е живял незабелязано и как е убил Филип Питърс. Осъден е на доживотен затвор, където и умира на 16 май 1967 г.
След като детектив Фред Зарноф отбелязал, че „човек трябва да бъде паяк, за да премине през тесния отвор и да живее в това тясно пространство толкова дълго време“, местните вестници веднага кръстили престъпника „Денвърският човек-паяк“.
УЖАС В ПАРКА: НЕПОЗНАТО СЪЗДАНИЕ ИЗЯЖДА МОЗЪЦИТЕ НА ДВАМА МЪЖЕ
След операция на коляното 17-годишен започва да говори на чужд език
Защо папа Йоан Павел II иска ексхумация на полския крал Казимир IV от прокълнатата гробница?
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
