Едуард Сноудън: „Има още много за вършене. Съпротивата едва започва“
В историята има моменти, в които един човек натиска бутон, който никога не може да бъде върнат обратно. Не защото светът се срива, а защото завесата се вдига. За Едуард Сноудън този момент настъпва в хотелска стая в Хонконг, в деня, в който медиите публикуват първите документи за масовото подслушване и следене на милиони хора по целия свят. Когато заспива, той е просто служител на система. Когато се събужда, е символ – за едни предател, за други герой, за трети неудобната истина, която никой не искаше да чуе.
След като предаде на журналисти огромен обем секретни документи, разкриващи мащабите на глобалното следене от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ и нейните съюзници, Сноудън не изпитва съжаление. Напротив – той е убеден, че това е било необходимо. Че цената, която плаща лично, е по-малка от цената, която човечеството би платило, ако беше останало в неведение.
„Беше плашещо, но освобождаващо. Имах усещане за завършеност. Нямаше връщане назад“, казва той години по-късно.
От този момент старият му живот престава да съществува. Сноудън се превръща в един от най-издирваните хора в света, в лице на дебат, който дотогава се водеше само в академични среди и затворени комисии. Историята му вдъхновява награден с „Оскар“ документален филм, холивудска продукция и десетки книги. Но по-важното – предизвиква лавина от реакции, които променят начина, по който правителства, корпорации и обикновени хора мислят за личната си неприкосновеност.
В резултат на разкритията законите за следене в САЩ и Великобритания са подложени на съдебни атаки. Прието е ново законодателство. Технологичните гиганти, изправени пред масово обществено недоволство, започват да внедряват криптирането като стандарт, а не като екзотика за „параноици и активисти“.
Самият Сноудън обаче не споделя разочарованието на някои защитници на дигиталните права, които твърдят, че „нищо не се е променило“. Според него това е погрешен начин за измерване на реалността.
„Хората казват, че масовото следене още съществува. Да, но не по същия начин. Сравнете как беше преди 2013 година и как е днес. Всичко се промени“, подчертава той.
Най-важната промяна, по думите му, е информираността. Преди разкритията правителства и корпорации са се възползвали от незнанието на обществото. Днес тази епоха е приключила.
„Ние вече знаем. Може би все още не сме достатъчно силни, за да спрем всичко, но поне знаем какво се случва. Това направи битката по-равна“, казва Сноудън.
Той не крие, че личната цена е огромна. Ако е искал сигурност, е можел просто да остане в Хавай, където е работил за АНС. Вместо това избира пътя на изгнаника. Животът му остава белязан от несигурност. Убежището в Русия зависи от политически решения, които не контролира, а разузнавателните служби на САЩ и Великобритания не са забравили и не са простили.
Това отношение ясно личи в позициите на представители на разузнавателната общност. Джереми Флеминг, директор на британската GCHQ, определя действията на Сноудън като незаконни и вредни за сигурността на държавата и съюзниците ѝ. Според него щетите са реални и ненужни, а Сноудън трябва да понесе отговорност.
Гневът не е насочен само към публикуваните документи – които представляват под 1% от изтеклите материали – а към неизвестното. Разузнавателните агенции са били принудени да действат така, сякаш всичко, до което Сноудън е имал достъп, е компрометирано. Това води до изоставяне на цели системи, методи и програми.
Парадоксално, именно това ускорява технологичното развитие на службите. Принудени да започнат отначало, те внедряват по-нови и по-ефективни инструменти. Появява се и нещо друго – по-голяма готовност за публична комуникация. Преди 2013 година въпросите на медиите към GCHQ често остават без отговор. Днес подобна тишина е по-скоро изключение.
Флеминг твърди, че стремежът към прозрачност не е следствие от Сноудън, а започва по-рано. Но самият факт, че директор на GCHQ публично отговаря на въпроси на Guardian, говори достатъчно.
Дори част от критиците му признават, макар и неохотно, че разкритията са отключили необходим дебат. Бившият заместник-директор на АНС Ричард Ледгет заявява, че правителството е трябвало да бъде по-открито относно масовото събиране на телефонни данни. Сър Дейвид Оманд, бивш директор на GCHQ, признава, че действията на Сноудън са ускорили приемането на по-ясна и прозрачна правна рамка.
През 2015 г. Конгресът на САЩ приема USA Freedom Act, който ограничава масовото събиране на телефонни метаданни. Година по-късно Великобритания приема спорния Закон за правомощията за разследване – документ, който сам по себе си е признание, че темата вече не може да бъде заметена под килима.
В технологичния свят ефектът е още по-осезаем. Един малък, но символичен детайл – жълтото известие в WhatsApp, което информира потребителите, че разговорите им са криптирани от край до край – е директен резултат от епохата „след Сноудън“. Преди 2013 година подобни технологии са били нишови. След това те стават норма.
Джилиан Йорк от организацията „Електронна граница“ отбелязва, че без Сноудън приложения като сигнал едва ли биха получили нужната подкрепа и финансиране. Разработчици напускат компании, отказвайки да участват в масово следене, а други започват активно да се противопоставят на натиска от държавите.
Въпреки това противоречията остават. Само няколко години след глобалния скандал милиони хора доброволно поставят в домовете си „умни“ устройства с постоянно включени микрофони. Този парадокс показва, че битката далеч не е спечелена.
Към края на интервюто Сноудън си припомня стария си интернет псевдоним – Цинцинат, римски управник, който се оттегля от властта, след като изпълнява дълга си към обществото. И той самият се чувства така. Не търси триумф, не прави „победна обиколка“. Работи тихо, разработва инструменти за защита на журналистически източници и вярва, че истинската промяна е дълъг процес.
„Не мисля, че някога съм се чувствал по-удовлетворен“, казва той.
Но завършва с предупреждение, което звучи по-актуално от всякога:
„Има още много за вършене. Съпротивата едва започва. Правителствата и корпорациите са в тази игра отдавна, а ние тепърва навлизаме.“
Автор HiddenTruth.site – всички права запазени
Няколко от многото конспиративни теории, които са чиста истина
Едуард Сноудън твърди, че на Земята съществува цивилизация на хунаноидни екстремофили
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
