Жената, която твърдеше, че има дете от извънземния Акън
Историята на Елизабет Кларер е една от най-необичайните и провокативни в уфологията. Според нейните твърдения тя била отвлечена от извънземни, транспортирана до планетата Метон в звездната система на Проксима Кентавър и дори родила дете, плод на любовната ѝ връзка с извънземния ѝ партньор, когото наричала Акън. Тази южноафриканска жена не просто описва среща с НЛО, а разказва за интимни взаимоотношения с представител на друга цивилизация, за живот извън Земята и за послания, отправени към човечеството, които тя настоявала, че са истински, надеждни и изключително важни за нашето бъдеще.
Преди предполагаемото отвличане Елизабет водила активен живот. По време на Втората световна война служила в Кралските военновъздушни сили. Проявявала силни интереси към метеорология, авиация и музика. Според собствените ѝ думи тя била подготвена както умствено, така и емоционално за срещата с непознатото, защото от малка наблюдавала необясними явления в небето над Южна Африка. През 1956 година, когато твърди, че животът ѝ бил преобърнат завинаги, тя заявява, че е отвлечена от Акън – хуманоид с финни черти, светла кожа и дълга сребриста коса който произхождал от планетата Метон, разположена на около 4,3 светлинни години от Земята в системата на Проксима Кентавър*. Кларер дори направила художествена картина, на която изобразява външността на Акън така, както твърдяла, че я е възприемала.
Според разказа ѝ тя прекарала около четири месеца на Метон – свят, който описва като невероятно красив, с мека светлина и нежна атмосфера, обитаван от миролюбива, изключително напреднала раса. Тя твърди, че се влюбила в Акън и че той бил дълбоко привързан към нея. В резултат на тази връзка Елизабет заявява, че забременяла и родила хибридно дете – момче, което трябвало да остане на Метон, защото физическите условия на Земята не били подходящи за неговия организъм. Когато била върната обратно на Земята, тя се оплаквала от сърдечни проблеми, които приписвала на мощните магнитни полета на извънземния свят.
Елизабет Кларер твърди, че Акън и неговата раса произлизали от Венера, където някога имало живот, подобен на земния. След като планетата се превърнала в негостоприемен, студен и мъртъв свят заради промяна в орбитата и прекалена близост до Слънцето, венерианците напуснали и се заселили на Метон. Тя описва как те използвали Луната и Земята като междинни станции в периода на миграцията си, а по-късно изградили бази върху Луната, Марс и дори в отдалечени райони на нашата планета. Кларер твърдяла, че Акън ѝ разказал за множество земноподобни светове във Вселената и че техният народ изключително ценял живота и съхранението на разумните същества.
Специалното място, което изживяването заело в нейния живот, я накарало да напише книги, посветени на посланието, което според нея извънземните искали да предадат на човечеството. Най-известната ѝ творба е „Отвъд светлинната бариера“ („Beyond the Light Barrier“), където подробно описва срещата си с Акън, живота на Метон и раждането на нейния син. В книгата си тя отправя послание за любов, хармония и мир, като настоява, че властите по света умишлено прикриват информацията за контактите с по-висши цивилизации. Кларер вярвала, че хората трябва да се пробудят духовно, за да разберат своята истинска роля във Вселената.
Историята ѝ била предмет на значителен интерес в уфологичните среди. Запазени са кореспонденции между нея и издателката Едит Николайзен от Швеция – жена, посветена на публикуването на книги за контактьори и преживявания с НЛО. В архивите на фондацията AFU* се съхраняват 23 писма, разменени между двете в периода 1956–1976 г. В един от случаите Кларер твърдяла, че на 17 юли 1956 г. е заснела седем снимки на космическия кораб, който я отвлякъл. Николайзен се заинтересувала и започнала да поддържа активна комуникация с нея, като дори обмисляла издаването на книгите ѝ на шведски. Тяхното дългогодишно сътрудничество обаче внезапно прекъснало, без ясни обяснения. Това поставя допълнително мистериозна сянка върху целия случаѝ.
Дали Елизабет Кларер е казвала истината или е измислила всичко това остава въпрос без окончателен отговор. Но неоспорим факт е, че нейната история е една от най-уникалните и най-смелите любовни истории в уфологията – роман, простиращ се отвъд пределите на Земята, в търсене на разбирателство между видове и светове, които може би не сме сами да си представим.
*Фондацията AFU (Archives for the Unexplained)
AFU е една от най-големите световни архивни организации, посветени на събирането и запазването на материали, свързани с НЛО, контактьорски случаи, паранормални явления и алтернативни научни изследвания. Създадена е през 1973 година в Швеция и разполага с огромен фонд от книги, снимки, документи, писма, издания на НЛО-организации и лични архиви на изследователи. Целта на AFU е да съхрани информацията за загадъчните явления на човечеството и да я направи достъпна за бъдещи поколения изследователи.
*Проксима Кентавър
Проксима Кентавър е най-близката до Земята звезда, част от тройната система Алфа Кентавър, и се намира на приблизително 4,24 светлинни години разстояние. Тя е червено джудже – малка, студена и слабо светеща звезда. Около нея са открити поне две екзопланети, включително Проксима b – с размер подобен на Земята и в потенциално обитаемата зона, където могат да съществуват подходящи условия за течна вода. Проксима Кентавър е водещ обект в търсенето на извънземен живот и често се появява в уфологични и научнофантастични теории, включително твърденията на Елизабет Кларер за планетата Метон.
Следвайте ни в Telegram, Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
