Фулканели – алхимикът, който надживя смъртта си и предупреди за атомната бомба
В първата половина на ХХ век в Европа се появява фигура, която и до днес стои на границата между историята, легендата и най-дълбоките тайни на езотеричното знание. Името му е Фулканели – псевдоним, зад който според официалната версия стои френският алхимик Жулиен Шампан. Проблемът е, че когато Фулканели започва да се появява, да пише и да бъде виждан от свидетели, Шампан вече би трябвало да е мъртъв.
Тази на пръв поглед дребна подробност е в основата на една от най-устойчивите мистерии на модерната европейска окултна история. Кой всъщност е Фулканели? Един човек, група алхимици или нещо много по-радикално – човек, който е постигнал онова, което алхимията нарича „Великото Творение“?
Официалните биографични данни сочат, че Жулиен Шампан е роден на 23 януари 1877 година в Париж и умира на 26 август 1932 година. Погребан е в гробището Арном льо Гонес. Според тази версия, именно той стои зад името Фулканели и е автор на книгите „Тайната на катедралите“, „Философското жилище“ и „Възходът на магията“ – произведения, които и до днес се смятат за едни от най-дълбоките алхимични текстове, писани в модерната епоха.
Но тук започват противоречията. Учениците на Фулканели – френските езотерици Жул Босе и Йожен Кансалие – твърдят, че техният учител не само е познавал философския камък, но и е владеел тайната на физическото прераждане. Кансалие описва как през 1922 година Фулканели му предава мистериозни прахове, с които може да бъде извършена алхимичната трансформация на човешкото тяло. Самият ученик не се осмелява да ги използва, но твърди, че неговият наставник е направил именно това.
През 1926 година Фулканели изчезва. Не умира. Не оставя тяло. Просто престава да бъде достъпен. И въпреки това, години след официалната смърт на Шампан, мъж със същото име и външност започва да се появява в различни европейски градове.
Отец Алберт Спраги от Солт Лейк Сити, който познава Фулканели лично, посвещава на него книгата „Алхимикът от Скалистите планини“. В нея описва събитие от 1937 година, при което Фулканели демонстрира трансмутация на материята – превръща два килограма олово в злато и сто грама сребро в уран. За целта използва неизвестно вещество, което самият той определя като производно на пирит.
1937 година е ключова не само за алхимията, но и за бъдещето на човечеството. По същото време младият френски химик Жан Берже работи като асистент на професор Андре Хелбронер – един от малкото учени, които тогава вече се занимават с проблемите на ядрената енергия. Един ден при Берже идва възрастен, солидно изглеждащ мъж, който настоява да предаде съобщение на професора. Той демонстрира изключително познаване на експериментите, които се провеждат в пълна секретност, и предупреждава:
„Можете да построите бомба от няколко грама метал, която ще разруши цели градове за секунди. Алхимиците знаят това от много отдавна.“
Смята се, че този човек е бил самият Фулканели. В последвалия разговор той обяснява, че алхимията не е примитивна химия, а наука за взаимодействието между материята и енергията. Според него съществува възможност за създаване на силово поле, при което пространството, времето, материята и енергията се сливат в едно. Това състояние алхимиците наричат „Великото Творение“ – моментът, в който човек престава да възприема света фрагментарно и започва да го вижда такъв, какъвто е в действителност.
Берже предава информацията на Хелбронер, но историята вече е тръгнала по свой път. Осем години по-късно, през 1945 година, в Ню Мексико е извършен първият ядрен опит. Следват Хирошима и Нагасаки – трагедии, които изглеждат като мрачно потвърждение на предупреждението на Фулканели.
Съществуват сведения, че алхимикът преживява Втората световна война, след което следите му отново се губят. Йожен Кансалие твърди, че когато е бил негов асистент, Фулканели вече е бил на около 80 години, но не е изглеждал дори близо до тази възраст. Тридесет години по-късно Кансалие се среща отново с него – и тогава Фулканели изглежда на около 50 години, почти на същата възраст като самия си ученик.
Кансалие предлага алтернативна хронология за живота му – роден около 1839 година и починал някъде след 1953 година. Самият той признава, че точната дата на смъртта на наставника му остава неизвестна.
Тук връзката с друга легендарна фигура става неизбежна – граф дьо Сен Жермен. И при него истинското име е неизвестно, и при него има твърдения за еликсир на вечната младост, и при него официалната дата на смъртта не съвпада с по-късни свидетелства за срещи. И двамата изчезват за дълги периоди, след което се появяват отново, без видими следи от стареене.
Дали Фулканели и Сен Жермен са един и същ човек, сменящ имена и самоличности? Или принадлежат към една и съща традиция, предаваща тайно знание през вековете? Някои изследователи смятат, че под името Фулканели се крият няколко алхимици – Жулиен Шампан, Пиер Дюйол и Рене Швале дьо Любиц. Други предполагат, че Шампан е бил просто ученик, който е поел името на учителя си след неговото „изчезване“.
Каквато и да е истината, Фулканели остава символ на една идея, която модерният свят предпочита да игнорира – че границите между наука, материя и съзнание може би не са там, където сме свикнали да ги търсим. А понякога предупрежденията идват от места, които науката отказва да признае.
Възможно е в бъдеще да се появят още версии. Но мистерията Фулканели продължава да живее.
Най-дълбоката океанска мистерия: Неразгаданите звуци, които объркват учените
Следвайте ни в Telegram, Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
