Мистериите на Гигантската скала в пустинята Мохаве
На дъното на пресъхнало езеро в пустинята Мохаве, близо до град Ландърс, Калифорния, САЩ, се намира масивна твърда гранитна скала, като монолит, останал от изгубена цивилизация.
Огромният камък, наречен „Гигантската скала„, е висок седем етажа и с размер 539 квадратни метра, което го прави най-голямата свободно стояща скала в света.
Това е фантастична гледка и е напълно разбираемо, че мястото отдавна се смята за свещено от местните индиански племена. Те я наричат „сърцето на Майката Земя“ и редовно се събират там, за да отпразнуват смяната на сезоните и появата на нови шамани, които са подложени на „духовни изпитания“ в пустинята.
С този камък са свързани много странни истории, които привличат различни авантюристи към него. По време на Втората световна война, Франк Крицър – немски имигрант и изследовател на пустинята Мохаве, е очарован от Гигантската скала. Той решава да започне да копае тунели под нея.
Какво е искал да намери там, не е известно със сигурност. Твърди се, че е чувал истории, според които под скалата са заровени древни съкровища на изгубени цивилизации. Крицър не намира нищо, но построява цяла резиденция под камъка със стаи, в които слага мебелировка.
Той става известен като „ексцентричен луд отшелник, живеещ под скала“. Един ден среща Джордж Ван Тасел – бивш пилот, авиомеханик и полетен инспектор. Двамата се разбират добре и бързо стават приятели. Тогава Крицър започва да му разказва за странните неща, които е видял, докато живее в пустинята под мистичната свещена скала.
Според него, докато копае под скалата, той открива странни тунели, които имат идеално плоски и много гладки стени, сякаш са направени от стъкло. Тези тунели отвеждат някъде много дълбоко в абсолютната тъмнина. Крицър не знае къде водят, защото се страхува да отиде по-навътре.
Крицър твърди, че от мистериозните тунели често идва необичаен бръмчащ звук, който понякога става толкова силен, че той построява специално радио, за да се опита да улови честотата на странното бръмчене.
Сигурен е, че това не са обикновени естествени тунели и има желание някой ден да се спусне в тях, за да ги изследва. Но това не се случва … През 1942 г. той попада под подозрение от властите, че е германски шпионин. Полицията отива да го арестува и разпита, но упоритият Крицър отказа да излезе изпод скалата.
В един момент полицаите решават да го принудят да излезе с газова граната, но тя удря кутия с динамит, държана от Крицър, която експлодира, убивайки мъжа, а самият камък остава непокътнат.
Четете още: Изследователи откриха древен “Портал към Подземния свят” (видео)
След смъртта на Крицър неговият приятел Ван Тасел решава да продължи да изучава камъка. През 1947 г. той и семейството му се преместват в близкия град, а след това отиват да живеят резиденцията под скалата. Ван Тасел купува старо изоставено летище за малки самолети, разположено близо до скалата, реновира го, обособява кафене, магазин, бензиностанция и къща за гости.
Тогава той започва да рекламира мястото като „чудесна точка за медитация“, за да привлече последователи на новото модерно движение Ню Ейдж. Ван Тасел казва, че „Гигантската скала стои на естествената енергийна точка на Земята“. Докато любителите на езотериката започват да се стичат там, Ван Тасел продължава да рови под камъка в търсене на тунелите, за които Крицър му е разказал.
По-късно той твърди, че не само е намерил тези тунели, но е влязъл в тях и е разбрал, че са създадени от извънземни. Успява дори да улови радиосигнал от извънземните и да установи комуникация с тях. Според него тези извънземни са долетели на Земята от планетата Венера.
Колкото повече Ван Тасел разказва, толкова по-странни стават историите му. Той казва, че може да общува с извънземните телепатично, че веднъж те са долетели за него и са го отвели на кораба си. Там го научили на много неща, например как да удължава човешкия живот и как да лекува всяко заболяване, а след това му дали чертежите на Машината на времето.
С помощта на тази Машина на времето било възможно да се подмладят човешките клетки и да се презаредят с енергия, за да се удължи живота им. Ван Тасел нарича това устройство „Интегратрон“ и е обсебен от него. През 1954 г. започва да строи устройството според дадените му „чертежи“.
Той започва да изгражда бяла куполна конструкция, състояща се от неферомагнитни материали: дърво, бетон, стъкло и фибростъкло. Казва се, че в нея няма нито една метална част, с изключение на медна тел, сърцевина и въртяща се структура, наречена „електростатичен дирод„.
Още по време на строителството феновете на уфологията започват да се стичат към скалата и структурата. Ван Тасел решава да организира годишни Конгреси, за да си помогне с финансите за строителството. В пика на популярността повече от 10 хиляди души посещават тези Конгреси.
Скоро Ван Тасел става толкова популярен, че основава собствено движение, наречено Министерство на универсалната мъдрост и Колеж на универсалната мъдрост, в които учи всички на телепатична комуникация и споделя информацията, която получава от венерианците. Той публикува няколко книги по уфологични теми между 1952 г. – 1958 г.
Изграждането на Интегратрона се проточва две десетилетия и през 1978 г., когато конструкцията е почти готова, Ван Тасел внезапно умира от сърдечен удар. Оттогава групи фенове на НЛО понякога се събират на онова място, но дали Интегратронът работи или не – остава неизвестно …
През 2000 г. от Гигантската скала се отчупва много голямо парче. Смята се, че се е случило поради естествени причини, и оттогава скалата губи статута си на „най-големия свободно стоящ камък в света“.
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
