Ако никой не можеше да има деца, колко време би отнело да изчезнем?
Ако по някаква причина никой повече не можеше да ражда деца, какво би било бъдещето на човешката раса?
Много малко хора живеят повече от век. Така че, ако никой не раждаше повече бебета, вероятно след 100 години вече нямаше да има хора на Земята. Но преди това населението щеше постепенно да намалява, докато възрастните хора умират, а новородени няма.
Дори ако всички раждания внезапно спрат, този спад би започнал бавно.
В крайна сметка няма да има достатъчно млади хора, които да достигнат възраст за работа и да вършат жизненоважни дейности, което ще доведе до бърз разпад на обществата по света. Част от този разпад би засегнал способността на човечеството да произвежда храна, да осигурява здравеопазване и всичко останало, от което всички зависим.
Храната би станала оскъдна, въпреки че ще има по-малко хора за изхранване.
Като професор по антропология, посветил кариерата си на изучаването на човешкото поведение, биология и култури, открито признавам, че тази картина не е никак красива. В крайна сметка цивилизацията би рухнала. Вероятно няма да останат много хора след 70 или 80 години, вместо след 100, поради липса на храна, чиста вода, лекарства и всичко друго, което днес лесно си купуваме и от което зависим, за да оцелеем.
Внезапната промяна може да последва катастрофа
Разбира се, внезапното спиране на раждаемостта е изключително малко вероятно, освен ако не настъпи глобална катастрофа. Един възможен сценарий, който писателят Кърт Вонегът разглежда в романа си „Галапагос“, е силно заразна болест, която прави всички хора в репродуктивна възраст безплодни — т.е. никой повече няма да може да има деца.
Друга възможност е ядрена война, която никой не би оцелял — тема, разглеждана в много страховити филми и книги.
Много от тези произведения са научна фантастика с много космически пътешествия. Други се опитват да предвидят по-малко фантастично, земно бъдеще, в което хората вече не могат лесно да се възпроизвеждат, което води до колективно отчаяние и загуба на личната свобода за онези, които все още могат да имат деца.
Две от любимите ми книги на тази тема са „Разказът на прислужницата“ от канадската писателка Маргарет Атууд и „Децата на хората“ от британската писателка П.Д. Джеймс. Те са дистопични истории, които се развиват в неприятно бъдеще с много човешко страдание и безредие. И двете са вдъхновили телевизионни сериали и филми.
През 60-те и 70-те години много хора се тревожеха, че ще има твърде много хора на Земята, което ще предизвика различни катастрофи. И тези сценарии стават сюжет за дистопични книги и филми.
По пътя към 10 милиарда души
Днес населението на света все още расте, макар че темпото на този растеж се е забавило. Експерти, които изучават промените в населението, прогнозират, че общият брой ще достигне връх от 10 милиарда души през 80-те години на XXI век — в сравнение с 8 милиарда днес и 4 милиарда през 1974 г.
Населението на САЩ в момента е около 342 милиона. Това са около 200 милиона повече хора, отколкото е имало тук, когато съм се родил през 30-те години на миналия век. Това е много хора, но както в световен мащаб, така и в САЩ, тези числа могат постепенно да намалеят, ако умират повече хора, отколкото се раждат.
През 2024 г. в САЩ са се родили около 3.6 милиона бебета, спрямо 4.1 милиона през 2004 г. Междувременно около 3.3 милиона души са починали през 2022 г., спрямо 2.4 милиона преди 20 години.
Едно важно нещо при тези промени е дали ще има управляем баланс между младите и възрастните хора. Това е така, защото младите често са двигателят на обществото. Те са тези, които прилагат нови идеи и произвеждат всичко, което използваме.
Също така, много възрастни хора се нуждаят от помощ от младите дори за основни дейности като готвене и обличане. И широк кръг от професии са по-подходящи за хора под 65 години, отколкото за тези, които са достигнали обичайната пенсионна възраст.
Намаляваща раждаемост
В много страни жените раждат по-малко деца през репродуктивния си живот, отколкото преди. Това намаление е най-ясно изразено в няколко държави, включително Индия и Южна Корея.
Днешните спадове в раждаемостта се дължат главно на това, че хората избират да нямат деца или да имат по-малко, отколкото са имали техните родители. Такъв спад в населението може да се компенсира чрез имиграция от други държави, но културни и политически причини често възпрепятстват това.
В същото време много мъже стават все по-малко способни да създават деца поради проблеми с фертилитета. Ако това се влоши значително, може да допринесе за рязък спад в населението.
Неандерталците са изчезнали
Нашият вид, Homo sapiens, съществува от поне 200 000 години. Това е дълго време, но като всички животни на Земята сме изложени на риск да изчезнем.
Помислете какво се е случило с неандерталците — близък роднина на Homo sapiens. Те се появяват преди поне 400 000 години. Нашите съвременни човешки предци са съжителствали за известно време с неандерталците, които постепенно са намалели и изчезнали преди около 40 000 години.
Някои учени смятат, че съвременните хора са били по-успешни в размножаването от неандерталците. Това се случва, когато Homo sapiens стават по-успешни в осигуряването на храна за семействата си и раждат повече деца от неандерталците.
Ако хората изчезнат, това може да отвори възможности други животни да процъфтяват на Земята. От друга страна, би било тъжно, ако хората изчезнат, защото ще изгубим всички велики постижения, които хората са направили, включително в изкуствата и науката.
Според мен трябва да предприемем определени стъпки, за да си осигурим дълго бъдеще на нашата планета. Това включва борба с климатичните промени и избягване на войни. Също така трябва да оценим факта, че богатото разнообразие от животни и растения прави планетата здравословна за всички същества, включително и за нашия вид.
Майкъл А. Литъл, професор по антропология, Университет Бингхамтън, Държавен университет на Ню Йорк
Тази статия е преиздадена от The Conversation под лиценз Creative Commons.
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
