Титан,астронавти,НАСА,изследване,повърхност на Титан,Dragonfly,мисия,космос,Сатурн,бъдещи мисии

Учените обясняват какво очаква астронавтите, които кацнат на Титан

Какво ще изпита човек, стъпил на най-голямата луна на Сатурн?

Какво ще изпита човек, стоящ на повърхността на най-голямата луна на Сатурн – Титан – дори с предпазен, напълно херметичен скафандър? Именно това се стреми да изясни ново изследване, представено на 56-тата Лунарна и планетарна научна конференция. Уилям О’Хара, изпълнителен директор на Explore Titan, е проучил какви физически фактори биха въздействали на човек, намиращ се на повърхността на Титан, съобщава universetoday.com.

Помощ за бъдещи мисии

Изследването има потенциал да помогне на учени, инженери, организатори на мисии и широката публика да разберат по-добре рисковете, свързани с изпращането на хора на далечни светове за дълги периоди от време, както и как да се разработят технологии за ограничаване на тези рискове.

За целта, О’Хара използва комбинация от анализ на данни и компютърни модели, за да симулира какво би изпитал човек, стоящ на повърхността на Титан при различни условия – включително физически усещания, визуални впечатления, звуци и дори миризми.

Титан,астронавти,НАСА,изследване,повърхност на Титан,Dragonfly,мисия,космос,Сатурн,бъдещи мисии
Титан е най-големият спътник на Сатурн и вторият по големина в Слънчевата система. Това е единственият известен спътник с атмосфера, по-плътна от земната.

Екстремни условия

Както отбелязва О’Хара, в наличната литература – включително новинарски статии и научни изследвания – има ограничена информация относно изпращането на хора на Титан, включително и за евентуална колонизация. За контекст: температурата на повърхността на Титан е -179 градуса по Целзий, атмосферното налягане е 1.5 пъти по-високо от земното, а гравитацията е едва 14% от земната.

Необходима е допълнителна информация

В заключение, О’Хара стига до извода, че е необходима допълнителна информация за по-доброто разбиране на човешкото преживяване на Титан, включително влиянието на осветеността и различните локации на повърхността.

Въпреки че не е споменато в изследването, повърхността на Титан получава едва около 0.1% от светлината, която достига Земята, като от нея 90% се филтрира от гъстата, мъглива атмосфера на луната.

Светлина, различна от това, което сме виждали

За сравнение, това се равнява на граждански сумрак на Земята – около десет минути след залез. Това е в рязък контраст с изображенията, изпратени от сондата Huygens, която кацна на Титан през януари 2005 г. и показа ярка повърхност – резултат от различни техники за обработка на изображението. Следователно, човек не би изпитал същата осветеност, която изглеждаше възможна от изображенията на Huygens.

Значение за бъдещето

Изследването отбелязва: „Това е първият опит за обобщаване на наличната информация за Титан с цел реалистична оценка на човешкото преживяване на неговата повърхност.“

Резултатите ще подпомогнат бъдещи разработки, включително дизайна на скафандри за извънкорабна дейност, проектиране на местообитания, симулации с виртуална реалност и наземни аналогови мисии. Следващите стъпки ще бъдат извличането на екологични изисквания и потенциални опасности, които трябва да бъдат преодолени.

Мисията Dragonfly – следващата стъпка

Изследването идва в контекста на подготовката на НАСА за мисията Dragonfly – дрон-квадрокоптер, който ще кацне на повърхността на Титан и ще „подскача“ между различни региони, за да изследва възможностите за обитаемост на луната. Диаметърът на Титан е с около 50% по-голям от този на Луната.

Очаква се Dragonfly да бъде изстрелян през юли 2028 г. и да кацне на Титан през 2034 г., след което ще започне научната си фаза с продължителност около 3.3 години. Освен с камери, Dragonfly ще разполага с масспектрометър, гама-лъчев спектрометър, неутронен спектрометър и сеизмометър.

Защо хората все още не са на път към Титан?

Както се посочва в изследването, литературата относно изпращането на хора на Титан все още е ограничена, вероятно поради настоящия фокус върху връщането на хора на Луната и бъдещи мисии към Марс.

Друга причина може да е разстоянието – в момента космическите апарати се нуждаят от около шест години, за да достигнат от Земята до Титан. Това предполага сериозни логистични предизвикателства за осигуряване на човешко пътуване на такава огромна дистанция и продължителност.

Поглед към бъдещето на човешките мисии

Изследването завършва с думите: „Тази работа ще подпомогне последващи усилия за усъвършенстване на концепциите за човешки мисии в дълбокия космос, в съответствие с плановете на НАСА.“

Какво ще изпитат хората, стъпили на повърхността на Титан през идните години и десетилетия? Само времето ще покаже – и затова имаме нужда от науката!


Подобни статии