Камъните от Ика . Ново изследване отново разпали спора за изгубена високотехнологична цивилизация
В продължение на десетилетия камъните от Ика са сред най-противоречивите археологически находки в света. За едни те представляват една от най-мащабните измами в историята на археологията. За други са доказателство, че човешката история е много по-древна и далеч по-сложна, отколкото допуска официалната наука.
След години, през които темата почти беше изчезнала от общественото внимание, ново независимо изследване отново поставя тези загадъчни артефакти в центъра на оживен дебат. Според неговия автор – парагвайския изследовател Енрике Раул Моралес – поне част от камъните може да не са съвременни фалшификати, а автентични предмети с изключително древен произход.
Ако твърденията му някога бъдат окончателно потвърдени, те биха могли да поставят под въпрос не само историята на Перу, но и начина, по който разбираме развитието на древните цивилизации.
Загадка, започнала преди повече от половин век
Камъните от Ика стават известни през 60-те години на миналия век, когато перуанският лекар д-р Хавиер Кабрера Даркеа започва да събира хиляди необичайни гравирани камъни, откривани в района на пустинята край град Ика.
Върху тях са изобразени сцени, които изглеждат напълно несъвместими с познатата история. Някои показват хора, наблюдаващи небето чрез уреди, наподобяващи телескопи. Други изобразяват сложни хирургически операции, трансплантации на органи, звездни карти, непознати съзвездия и дори хора, които според привържениците на теорията взаимодействат с динозаври.
Само няколко години по-късно започват и първите обвинения, че голяма част от камъните са изработени от местни занаятчии с туристическа цел. Това води до постепенното им отхвърляне от голяма част от научната общност.
Седем години в търсене на оригиналите
Парагвайският изследовател Енрике Раул Моралес твърди, че е прекарал повече от седем години в издирване и анализ на най-старите известни екземпляри. По време на своето проучване той посещава частни колекции, музеи и археологически обекти в различни държави от Южна Америка.
Според него най-големият проблем досега е бил, че оригиналните артефакти и по-късно изработените реплики често са разглеждани като една обща група. Това според Моралес е довело до погрешното заключение, че всички камъни представляват съвременни фалшификати.
Той твърди, че след внимателно сравнение е успял да раздели артефактите на няколко ясно различаващи се категории.
Какво показва микроскопът?
Най-интересната част от неговото изследване е свързана с микроскопския анализ на гравюрите.
Според Моралес при съвременните реплики ясно се виждат микропукнатини, неравномерни драскотини и следи от механично гравиране с ръчни инструменти. Дълбочината на линиите постоянно се променя, а по ръбовете могат да бъдат открити малки отчупвания, характерни за модерната обработка.
Той твърди, че при част от камъните, които смята за автентични, картината е напълно различна.
По думите му гравираните линии имат еднаква дълбочина по цялото си протежение. Под голямо увеличение липсват характерните микропукнатини и неравности, които обикновено остават след ръчно издълбаване.
Именно това го кара да предположи, че изображенията може да са били създадени чрез технология, различна от познатите примитивни методи за обработка на камък.
Важно е да се отбележи, че това е интерпретацията на автора на изследването и не представлява общоприето научно заключение.
Проверка на музейни експонати
Особен интерес предизвиква анализът на един от камъните, съхраняван в музей към Държавния университет в Перу.
Според представените резултати микроскопското изследване не е открило признаци за съвременна механична обработка, различна дълбочина на гравюрата или други очевидни следи от манипулация.
Тези наблюдения са сред основните аргументи, използвани от Моралес в подкрепа на тезата, че поне част от артефактите заслужават нова експертна оценка.
Камъкът с телескопа
Един от най-дискутираните експонати изобразява човек, насочил уред, силно наподобяващ телескоп, към небето. До фигурата се вижда небесно тяло, което според някои изследователи може да представлява комета или метеор.
Ако този артефакт действително е на възраст между 16 000 и 30 000 години, както предполагат някои независими изследователи, възникват редица въпроси.
Коя цивилизация е съществувала в Южна Америка по това време?
Разполагала ли е с достатъчно развити астрономически знания?
Възможно ли е изображението изобщо да не представлява телескоп, а друг символ, който днес погрешно интерпретираме през призмата на съвременните технологии?
Това са въпроси, на които засега няма категоричен отговор.
Мистериозни артефакти с гравюри на извънземни и космически кораби са открити в Мексико (видео)
Спорът за възрастта
Именно датирането остава най-слабата и най-оспорваната част от цялата история.
Някои независими изследователи предполагат, че определени камъни могат да бъдат на възраст между 16 000 и 30 000 години. Като допълнителен аргумент те посочват изображения на растения и животни, които според тях изчезват в края на последната ледникова епоха.
Тези интерпретации обаче не са общоприети. Повечето археолози смятат, че подобни изображения сами по себе си не могат да служат като надежден метод за определяне на възрастта на артефактите. За окончателно датиране са необходими независими лабораторни анализи, археологически контекст и множество допълнителни доказателства.
Защо спорът продължава?
Въпреки скептицизма на академичната общност, темата продължава да привлича интереса на редица известни автори и независими изследователи. Сред най-популярните защитници на автентичността на част от камъните са Ерих фон Деникен, Дейвид Хатчър Чайлдрес и други изследователи, които от години обръщат внимание на местните легенди, символите и необичайните изображения върху артефактите.
Според тях е възможно поне малка част от колекцията да произхожда от много по-древна култура, докато останалите камъни да представляват по-късни копия, създадени след като оригиналите вече са станали известни.
Тази хипотеза би могла да обясни защо в една и съща колекция съществуват както очевидни фалшификати, така и образци, които продължават да пораждат въпроси.
История, която все още не е приключила
Дали камъните от Ика наистина са наследство от неизвестна древна цивилизация, или представляват смесица от автентични артефакти и модерни имитации, засега остава открит въпрос.
Новото изследване на Енрике Раул Моралес не променя автоматично научния консенсус. То обаче поставя отново тема, която мнозина смятаха за окончателно приключена. Ако в бъдеще независими лаборатории потвърдят поне част от неговите наблюдения, археологията може да бъде изправена пред необходимостта да преразгледа един от най-спорните случаи в своята история.
А ако това не се случи, камъните от Ика вероятно ще останат едновременно една от най-големите археологически загадки и една от най-оспорваните мистерии на нашето време.
Автор HiddenTruth.site – всички права запазени
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
