Заплахите от Космоса може би подхранват конспиративни теории
Тони Милиган:На Земята имаме достатъчно собствени проблеми, но все още намираме време да се тревожим за злини, идващи отгоре. Най-новата е астероидът 2024 YR4, който би могъл да бъде „убиец на градове“, ако удари гъсто населен район в началото на следващото десетилетие.
Шансовете това да се случи се изчисляват на около 0.001%. Но в момента непосредствено след откриването му през миналата година, опасността от директен удар надхвърли прага от 1% — границата на приемливия риск.
Ако искаме да избегнем съдбата на динозаврите, трябва да мислим за планетарна отбрана. Но има и много други неща, които могат да ни унищожат – като климатични промени и войни. Защо тогава Космосът толкова силно привлича вниманието ни? И как тези страхове ни влияят – както индивидуално, така и като общество?
В дългосрочен план, нещо голямо ще ни удари, освен ако не го отклоним. Отговорността за подготовката започва с нас.
Но самата подготовка също крие рискове. Професорът по политически науки Даниел Дюдни от Университета Джон Хопкинс в САЩ предупреждава, че технологиите, използвани за защита на планетата, могат не само да отклоняват астероиди от Земята, но и да ги насочват към нея като оръжие при военен конфликт.
В книгата си „Тъмни небеса“, Дюдни предлага да се откажем, регулираме и ограничим повечето човешки дейности в Космоса през следващите няколко века.
Колкото повече действаме в Космоса, толкова по-вероятно е държавите да влязат в катастрофални конфликти, твърди той. „Избягването на бедствие за цивилизацията и изчезване на вида вече зависи от това да разпознаем какво не трябва да правим – и да се уверим, че няма да го направим.“
Според него разширяването в Космоса е настъпило твърде рано и трябва да бъде спряно, докато не сме готови. Все пак допуска, че определена форма на планетарна отбрана може да бъде оправдана – но силно ограничена.
Изчакването с векове обаче изглежда нереалистично. Шансовете за астероиден удар може да са твърде високи. А политическият интерес към Космоса вече изглежда необратим.
Страхът от Космоса се е развивал успоредно с развитието на космическите програми. Тревогите за удари от астероиди и военизацията се основават на по-дълбоки страхове от непознатото, но също така и от саморазрушителната природа на човечеството.
И двата страха са много древни. Една от най-старите проследими човешки истории – легендата за Космическия лов, датираща отпреди поне 15 000 години – ги съчетава.
Северната версия на саамите разказва как велик лов в небето може да завърши катастрофално, ако ловецът е нетърпелив и изпусне стрела, която не уцелва мишената си, а случайно удря Полярната звезда. Това би сринало небето върху Земята. Отново се преплитат опасността от неправилни човешки действия и заплахата отгоре.
Тези теми се отразяват и в съвременните страхове, подхранвани от технологии – като уфологията. Някои крайни вярващи в НЛО се тревожат не само за враждебни посетители, но и за тайни сътрудничества между учени и правителства, или дори за глобална конспирация за укриване на истината.
Без вярата в такава конспирация идеята за заплаха от Космоса се разпада. Но без страха от Космоса изобщо няма какво да подхрани конспирацията. Страхът от Космоса е необходим компонент.
Тази идея е добре обобщена от китайския автор на научна фантастика Съсин Лю, който сравнява Космоса с „тъмна гора“, където извънземни цивилизации се крият една от друга.
Всичко това предполага мислене тип „бункер“ – рязко разграничаване между Земята и Космоса, между небето и почвата. Това, което наричам „пристрастие към земното“. Това пристрастие позволява на Космоса да изглежда като заплашващ външен свят, а не като нещо, от което и ние сме част.
Извънземни вируси
Рационализацията на страха от Космоса не се ограничава само до астероиди, извънземни, метеори и военни конфликти. Съществува дори теория, че вирусите идват от Космоса.
Когато COVID скептици търсеха начин да обяснят защо носенето на маски било безполезно, те попаднаха на една стара теория на астрофизиците Фред Хойл и Чандра Уикрамсинг от 1979 г.
Двамата първо формулират добра идея – че компонентите за възникване на живот може да са дошли от Космоса. Но след това следват лоша идея: че тези компоненти са били вече оформени като вируси и бактерии – и все още пристигат.
Според тяхната теория, добре познати пандемии (като испанския грип от 1918 г. и дори древни епидемии) били причинени от вируси от Космоса, а не от предаване между хора – още по-малко от асимптоматични носители.
COVID версията включва метеор, експлодирал над Китай. В интервю Уикрамсинг твърди, че „парче от този метеор съдържащо трилиони вируси на COVID-19 се е откъснало при навлизане в стратосферата“, освобождавайки вирусни частици, които после били разнесени от вятъра.
Тази идея илюстрира как страховете от Космоса могат да се използват за насаждане на тревоги относно човешки грешки или престъпления. COVID скептицизмът дори проникна до Белия дом.
Но страховете от Космоса могат също така да бъдат използвани за критика към властта – включително срещу милиардери с лични космически амбиции, президенти с връзки, космически туристи и бъдещи колонизатори на Марс. Това е съблазнителен разказ, но такъв, който разглежда Земята като затворена система, която не бива да се отваря навън.
Възможно е, на някакво ниво, да се страхуваме от самия Космос. Със сигурност имаме преувеличено чувство за отделеност от него. Има неща, за които действително трябва да се тревожим.
Но има и риск страхът от Космоса да се слее с подозрения към правителствата, и така да ни тласне към приемане на конспиративни теории – като начин за обединяване на различни тревоги в един разбираем и „контролируем“ разказ.
Тони Милиган, научен сътрудник по философия на етиката, King’s College London
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
