„Кулите на Сатана“: Седем места на Земята, свързани с негативното духовно царство
„Кулите на Сатана“ се отнасят до седем места на Земята, за които се вярва, че са свързани с негативното духовно царство. Тези места отдавна интригуват почитателите на езотеричните и мистични традиции.
Често са свързвани с лей линии и високи терени – понятия, свързани със свръхестествени явления от древното минало на Земята и с пророчества за края на времената.
Тези кули, наричани още „месопотамски“ или „централни“, се считат за антипод на седемте актаба (стълбове) от суфистката традиция. Те символизират места с обърнат символ, смятани за центрове на сила, които свързват черните магове с Княза на тъмнината.
Рене Генон, известен френски философ и езотерик, известен още като Абд ал-Уахид Яхя, твърди, че тези кули са основи на контраинициационни центрове, управлявани от „светци на Сатана“, които почитат дявола и предвещават идването на Антихриста. В кореспонденцията му от 30-те години често се споменава за тези кули.
Той описва шест други кули, разположени в планинския регион на Сирия (земята на исмаилитите на Ага хан), както и в планините на Централен Судан, Нигер, Туркестан, Урал и басейните на река Об.
В писмата си Генон също така споменава за промени в дейността на Централната кула, макар да не дава подробности за естеството на тези промени или точната ѝ локация.
Къде се намират седемте храма на тъмните сили?
В книгата си от 1945 г., „Царството на количеството и знаците на времето“, Генон не споменава директно Кулата на Сатана, но включва глава за контраинициацията и контратрадицията.
Няма данни за наличието на низаритски общности в Сирия през XX век, но се предполага, че Генон намеква за планините Джабал Ансар, исторически бастиони на исмаилитите през XIII и XIV век, сега населени предимно от нусайрити/алавити.
Нусайритите са древна гностическа секта, която някои екстремистки автори обвиняват в дяволопоклонничество, вероятно поради сходствата между техните вярвания и космогоничните концепции на язидите.
Според древни учения Земята е сложна система, снабдена с огромни енергийни ресурси. Вярва се, че енергията се проявява в зони, където земната кора е нарушена – например в разломи и места на метеоритни удари. Тези места могат да оказват както положителни, така и разрушителни влияния върху хората и околната среда.
Рене Генон теоретизира, че седемте „Кули на Сатана“ излъчват силна негативна енергия. Според него това са местата, където падналите ангели са слезли на Земята. Смята се, че енергията на тези места позволява контакт със зловещи сили, които потенциално могат да завладеят света.
Интересът на Третия райх
Генон не е единственият, който се е интересувал от тези мистични места. Идеолозите на Третия райх също са ги изследвали. Хитлер е бил силно заинтересован от окултизма и е търсил свръхестествени реликви, за които е вярвал, че ще му помогнат да завладее света.
След поражението на Германия във Втората световна война, нацистките поддръжници се провалят в търсенето на тези места. Според някои източници три от седемте кули се намират на територията на бившия Съветски съюз, докато местонахождението на останалите четири остава обект на спекулации.
Една водеща хипотеза е, че първите две кули се намират в Африка – в Нигер и Судан, страни с древни и напреднали цивилизации, за които се твърди, че са имали контакт с извънземни същества.
Смята се, че третата кула се намира в Сирия, а четвъртата – в историческите земи на Месопотамия и Шумер, днешен Ирак. Предполага се, че последните три кули може да са в обширните територии на бившия СССР.
Петият енергиен център вероятно се намира в Туркестан. Особено внимание заслужава връх Победа – най-високият връх в планинската верига Тяншан, известен със своите опасни условия и множество трагични инциденти с алпинисти. Някои теории твърдят, че една от кулите е разположена именно там.
Изчисленията на Генон сочат, че шестата и седмата кула може да се намират в Урал или в Западен Сибир. Езерото Байкал също е възможна локация, тъй като геоложките му разломи го правят привлекателно за необичайни енергийни феномени.
Язидите
Язидите живеят основно в Ирак, но има общности в Турция, Армения, Грузия, Русия и Иран, както и в Сирия и Украйна. Много язиди са емигрирали в Европа и САЩ. Общият брой язиди по света надхвърля 500 000, като според техни организации числеността достига около 3 милиона.
Те говорят кюрдски език, главно в диалекта курманджи. Тяхната религия – язидизмът – е уникална традиция, тясно свързана с древни кюрдски вярвания като алевизма и ярсанизма, често обединени под понятието „язданизъм“. Тези традиции се предават през поколенията.
Язидската вяра се основава на два свещени текста – Китаб ал-Джалва („Книга на Откровението“) и Машхаф Раш („Черната книга“), които съдържат доктрини, закони, митове за сътворението и церемонии.
Поради дълговечна репресия, вярванията им дълго време са били пазени в тайна и остават слабо проучени. През XII век шейх Ади ибн Мусафир играе ключова роля за оформянето на религията. Ученията му включват елементи от зороастризма, юдаизма и християнството.
Централно място в язидския култ заема светилището Лалиш в Иракски Кюрдистан, на около 60 км северозападно от Мосул. Първоначално това е бил слънчев храм от предхристиянската епоха. След арабските завоевания, несториански монаси намират убежище в храма. През XII век язидите с помощта на шейх Ади си възвръщат светилището, където той живее до смъртта си през 1162 г. Гробницата му се намира в двора на храма.
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
