Бяхме ли на Луната през 2309 г. пр.н.е.?

През 1926 г. професор А. У. Бикъртън обявява идеята за изстрелване към Луната за безсмислена и невъзможна. През 1935 г. известният астроном Ф. Р. Моултън пише, че човек никога няма да може да пътува в космоса. През 1957 г. д-р Ричард ван дер Риет Уули (бивш Кралски астроном) нарича космическите пътувания „пълна глупост“. Осем месеца по-късно „Спутник I“ вече обикаля около Земята.

В отдалечен северен район на Тибет се намират руините на столицата на Хсинг Ну, открита от Дюпарк през 1725 г.
В града Дюпарк открил масив от монолити (някога покрити със сребро), пирамида, част от кула от син порцелан и кралски дворец с тронове, украсени със слънчеви и лунни изображения. Имало и голям млечно-бял камък, заобиколен от изящни рисунки.

Сензационното продължение идва през 1952 г., когато съветска експедиция пристига там. Тибетските монаси им показват древни документи, чиито описания съвпадат с тези на Дюпарк.

Най-зашеметяващото е, че според тези документи млечно-белият камък бил „донесен от Луната“.

Камък от Луната? Възможно ли е? Може ли човек наистина да е напускал Земята и да е пътувал до Луната в древността? Дали космическите пътувания са били естествена част от някогашна цивилизация?

Следите сочат, че да. Подобни свидетелства идват от различни краища на света. Легенди и предания – писмени и устни – се оказват изненадващо последователни.

Китайските историци особено заслужават доверие – в древността те предпочитали смъртта пред това да напишат лъжи в хрониките си. Затова дори и невероятни техни свидетелства трябва да се вземат сериозно.

Антъни Робъртс казва: „Легендите са като капсули на времето, които запазват съдържанието си през векове на невежество.“

Що се отнася до хрониките, които ще представя по-нататък, вътрешните им доказателства сами по себе си носят белезите на автентичност.

Първият ми източник е стар ръкопис, описан от английския учен Джеймс Чърчуърд, който е писал десетилетия преди да се говори за изкуствени спътници и космически кораби.

Древни свидетелства за космически пътувания

1 – Индия
Ръкописи описват апарати, които могат да обикалят около Земята (спътници):
„Горивото им се извлича от въздуха по много прост и евтин начин. Моторът е нещо като съвременна турбина: работи от една камера към друга и не спира, освен ако не бъде изключен. Ако не се случи нищо, той продължава да функционира. Корабът, в който е вграден, може да обикаля колкото си поиска около Земята, падайки едва когато частите, от които е изграден, изгорят.“

2 – Индия
В древния трактат Суря Сидханта се говори за философи и учени, които обикаляли Земята „под Луната и над облаците“.
Описани са гигантски спътници от блестящ метал, въртящи се около ос, включително техните размери и вътрешности, както и по-малки апарати, които летели между тях и Земята.

3 – Халдея
На медно длето, открито в Ур, са изобразени две „модерни“ ракети, излъчващи лъчи от задната част, кутия като високоговорител и „копие“ на капсула тип „Близнаци“ (Gemini).

4 – Шумер
Пиктографски текстове описват три обекта, изложени в Сипар:
– златна сфера (команден модул?),
– „GIR“ (дълъг предмет с форма на стрела, разделен на няколко отсека),
– „аликмахрати“ – означава „тласкач, който кара съда да върви“ (т.е. мотор или двигател).

Заедно изглеждат като тричастна ракета.
Още едно доказателство е комбинацията на думите „DIN“ и „GIR“. Съединени в думата „богове“, опашката на „gir“ пасва идеално в отвора на ракетоподобния „din“, който изхвърля огън от опашката си.

5 – Перу
Глинен съд, висок 21 см, изобразява вид „космическа капсула“, върху която ясно се разпознават мотор и изгорели газове.

6 – Италия
През 1961 г. в ниша на помещение под римския Палатински хълм е открита картина, която показва нещо, наподобяващо ракета. Тя стои върху стартова площадка. От нея излизат кабели; зад нея има висока стена, приличаща на отразяваща взривна стена.

7 – Япония
При разкопки са открити глинени фигурки на хора в странни „скафандри“, с шлемове, покриващи изцяло главите им. Върху шлемовете има изображения на нещо като очила с процепи, филтри за дишане, антени, слухови устройства и дори прибори за нощно виждане.

8 – Индия
Махабхарата описва „двуетажни небесни колесници с много прозорци, които изригват червен пламък и се стрелкат в небето, докато не заприличат на комети… към областите на слънцето и звездите“.

9 – Гватемала
Древен текст споменава „кръгла колесница от злато, с обиколка 12 000 лакътя, способна да достига до звездите“.

10 – Индия
Други източници говорят за:
– Пушан, плаващ със златни кораби през „океана на небето“
– Гаруда (небесна птица), която носи бог Вишну на космически пътешествия
– Полети „през областта на небесния свод, който е над областта на ветровете“
– Древните на Космическите Измерения.

11 – Нова Зеландия
Маорските легенди разказват за летящи машини и пътешествия до Луната.

12 – Китай, III в. пр.н.е.
Чжуан Дзъ, в съчинение със заглавие „Пътешествие към Безкрайното“, описва как е пътувал в космоса на 52 500 ли от Земята (около 32 500 мили).

13 – Тибет и Монголия
Древни будистки книги говорят за „железни змии, които поглъщат пространството с огън и дим, достигайки чак до далечните звезди“.

14 – Тибет
Трите нива на пирамидата в столицата на Хсинг Ну възпоменавали три исторически епохи в древното минало:

1. Предкосмическата епоха
2. Времето, когато хората са можели да посещават небесни тела
3. Периода, когато се завърнали на Земята и загубили способността за космически пътувания.

На олтара там почивал „камък, донесен от Луната“.

15 – Вавилон
Епосът за Етана (на 4700 години) съдържа изключително точни описания на земната повърхност от различни височини – описания, които не били потвърдени до високите полети от 50-те години на XX век и първите космически мисии от 60-те.
Текстът разказва точно какво вижда човек, когато напуска Земята: кръглата форма, която постепенно се смалява, сменящите се цветове поради дистанцията и перспективата.

16 – Книгата на Енох
Този древен текст казва, че в космоса е „горещо като огън и студено като лед“ (както знаем днес – едната страна, огрята от слънцето, е изключително гореща, а другата – в сянка – смразяващо студена). Енох описва и „тъмна бездна“.

17 – Китай, провинция Юнан
Върху пирамида, която изведнъж се показала от дъното на езерото Кунмин след земетресение, били открити гравюри на цилиндрични машини с форма на ракети, изобразени как се издигат към небето.

18 – Гърция
Лукиан описва Луната като тяло, подобно на Земята, до което може да се стигне за осем дни, и пише „измислена“ (или не?) история за пътуване до Луната.

19 – Китай, 2309 г. пр.н.е.
По времето на император Яо неговият инженер решил да отиде на Луната. „Небесната птица“ му предоставила информация за пътуването. Той изследвал космоса, „като се възкачил по течението на светлинния въздух“ (изпускателната струя на огнена ракета?).

Хоу Йи полетял в космоса, където „не забелязвал въртенето на Слънцето“ (изключително важен детайл, защото само в космоса човек не вижда изгрева и залеза).

На Луната той видял „замръзналия хоризонт“ и издигнал сграда, наречена „Дворецът на студа“.

Жената му, Чанг Ъ, също отлетяла към Луната, която описала като „светеща сфера, блещукаща като стъкло, огромна по размер и много студена. Светлината на Луната се ражда от Слънцето“, заявила тя.

(Нейният доклад се оказал удивително точен: астронавтите от „Аполо 11“ потвърдили, че Луната е пустинна, със стъкловиден почвен слой, а през нощта температурата пада до минус 250 градуса по Фаренхайт.)

Древният гръцки учен Емпедокъл също твърдял, че Луната е изградена от стъкло. Такава прецизна информация подсказва, че е била резултат от реални наблюдения на място.

20 – Китай, същият период
Друга история разказва за гигантски кораб, който се появявал нощем в морето, сияещ с блестящи светлини, които изчезвали през деня. Корабът можел да плава и до Луната и звездите, и затова бил наречен „корабът, висящ сред звездите“ или „лодката към Луната“.

Този огромен кораб, способен да пътува както в небето, така и в морето, бил виждан в продължение на 12 години.

21 – Китай
В книгата Ши Чинг се казва, че когато императорът видял как престъпленията и пороците се увеличават по света, „той заповядал на Чонг и Ли да прекъснат връзката между Земята и Небето – и оттогава вече няма качване и слизане“.
Не е ли това ясен знак за прекратяването на древните космически пътувания?

22 – Тибет
Санскритски документи, открити от китайците в Лхаса, уж съдържат инструкции за построяване на междупланетни кораби. В тях се споменава полет до Луната (без да е уточнено дали е бил осъществен или само планиран). Китайците заявили, че някои от данните били разглеждани за включване в тяхната космическа програма.

23 – Следи на Луната?
Има сведения за странни послания и структури на повърхността на Луната:

• Обект във формата на меч близо до кратера Бърт
• Странни кръстовидни формации в кратера Ератосфен и при Фра Мауро
• Ъгловати линии в кратера Гасенди и седем точки във формата на гръцката буква „Гама“ на пода на кратера Литров
• Две гигантски букви под Морето на спокойствието (Mare Serenitatis), вляво от Морето на тишината (Mare Tranquilitatis), които четели: „PYAX“ и „JAW“ – черни букви, ясно различими
• Странни следи, изкачващи се по стената на кратер

Ако такива геометрични конструкции бяха открити на Земята, спекулациите за техните строители щяха да са безкрайни.

Не всяко откритие е било обявявано от NASA – а проучванията едва са започнали. Бюджетът за лунни експедиции вече е изчерпан, но бъдещи астронавти може да открият предмети или съоръжения, показващи, че хора са били на Луната в дълбокото минало.

24 – 20 юли 1969 г. – първото кацане на Луната
По време на последния обиколен полет, преди кацането, един от астронавтите обявил изненадващо, че току-що е видял очертанията на седеметажна структура.

Какво е било това? Дали „Дворецът на студа“?
Защо по-късно от телевизионните повторения били изрязани цели 11 минути, включително това изказване? (Но беше късно – вече го бяхме чули.)

Ако има дори една древна, изоставена постройка на Луната, ако има един-единствен обект, показващ намеса на интелигентност, или дори рисунък върху камък – помислете какво би означавало това за официалната ни история.

Но изненадите не свършват. Новини продължиха да изтичат – не само от Луната, а и от Марс, на 40 милиона мили от Земята.

25 – Марс
Съветски учен, избягал на Запад, твърди, че снимки, направени от орбитален спътник, ясно показвали руини на цивилизация на Марс!

58-годишният учен бил част от елитен екип, работил заедно още от 1961 г., когато „Восток I“ изстреля Юрий Гагарин.
Но нарастващият акцент на СССР върху разработването на ядрена система „Звездни войни“ го принудил да избяга. Днес той живее в Швейцария под прикритие.

Той разказва, че съветски спътник достигнал Марс през 1982 г. и оттогава обикаля около Червената планета, изпращайки снимки с невероятна детайлност. Те били в пълен цвят и компютърно подобрени – далеч по-ясни от американските.

Камерите заснели град, три пъти по-голям от Москва, обграден от широки булеварди, свързани като спици на колело. Храмовете били колосални – повечето в руини, сякаш разрушени от чудовищно марсотресение, но някои все още поддържали сиви куполи с диаметър два до четири километра.

СССР никога нямало да признае такова откритие – то щяло да разкрие твърде много за техния технологичен напредък.

Край на историята? Не съвсем.

На 4 февруари 1985 г. вестник The Age (Мелбърн, Австралия) съобщава, че тридесет американски учени смятат, че снимки, върнати още през 1976 г. от космическия апарат „Викинг“, показват следи от древна цивилизация.

На тях се виждали четири огромни пирамиди, подредени симетрично, и лице.

Д-р С. Уест Чърчман, професор в Калифорнийския университет в Бъркли, заявил, че има твърде много детайли, сочещи възможност за изчезнало обитаване на Марс.

Заключение

Каква е истината за нашето минало?
Били ли сме на Луната преди хиляди години? Посещавали ли сме Марс в древността?
Древните хроники, легенди и артефакти сочат, че това не е невъзможно. Ако някой ден бъде открито дори едно доказателство на Луната или Марс – нашата история ще трябва да бъде пренаписана из основи.

Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание

Jabba

За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.