Матилда Макълрой и извънземното от Розуел: тайната история за телепатичния контакт
През лятото на 1947 г. пустинята на Ню Мексико се превръща в сцена на едно от най-обсъжданите събития в съвременната история. Инцидентът в Розуел десетилетия наред е обвит в мъгла от военни обяснения, противоречиви свидетелства и странни изчезвания на информация. Повечето хора познават историята за разбилата се „летяща чиния“, но далеч по-малко известен остава разказът на една военна медицинска сестра, която твърди, че не само е видяла оцелял извънземен, а дори е комуникирала с него чрез телепатия.
Името ѝ е Матилда О’Донъл Макълрой. В продължение на десетилетия тя пази мълчание, а историята ѝ изплува едва малко преди смъртта ѝ, когато се свързва с писателя Лорънс Спенсър. Това, което разказва, звучи като научна фантастика, но същевременно съдържа детайли, които и до днес карат много уфолози да спорят дали зад всичко това не се крие нещо много по-голямо.
Според разказа на Матилда, тя е изпратена в района на катастрофата като част от медицински екип. Още при пристигането си вижда останките на необичаен летателен апарат, разпръснати сред пустинния терен. Металът бил странно гладък, необичайно лек и без видими съединения. По-късно подобни описания ще се появят и в други свидетелства около Розуел, включително в разказите на военни, които твърдят, че материалът не е приличал на нищо познато.
Историята на Елизабет Клерър, родила извънземно дете
Но най-шокиращото тепърва предстояло.
Сред останките имало две същества. Едното било мъртво. Другото било живо.
Матилда твърди, че когато се приближила до оцелялото същество, не чула думи, а започнала да възприема образи и мисли директно в съзнанието си. Според нея контактът не бил гласов, а чисто телепатичен. Първоначално тези „послания“ били объркани и неясни, приличали повече на емоции, картини и внезапни усещания. Постепенно обаче комуникацията станала по-структурирана.
Тук историята започва да навлиза в територия, която разделя дори хората, занимаващи се с НЛО феномена.
Матилда разказва, че съществото се представило с името Айрл. То изглеждало като малък хуманоид с размерите на дете, но според нея това не било истинското му тяло. Айрл твърдяла, че физическата форма е нещо като биологичен аватар, изкуствено създаден съд, използван от съзнание от по-високо ниво. Подобни идеи днес звучат странно близо до съвременните теории за прехвърляне на съзнание, биоинженерство и дори симулационни хипотези.
В разказите си Матилда описва извънземната като изключително спокойна, почти беземоционална, но същевременно интелигентна до степен, която трудно можела да бъде осмислена от човек. Айрл не проявявала страх от военните, нито паника след катастрофата. Единственото, което я интересувало, било наблюдението на реакцията на хората.
Според Матилда, извънземната постепенно започнала да разбира английски език, използвайки мисловни асоциации. Това позволило комуникацията между тях да стане по-ясна. Именно тогава започнали и твърденията, които превръщат историята в една от най-противоречивите легенди около Розуел.
Айрл заявила, че цивилизацията ѝ съществува от изключително дълго време и че Земята е наблюдавана много преди появата на човечеството в сегашната му форма. Според нея нашата планета се намира в периферен район на галактиката и е смятана за сравнително примитивен свят.
Матилда твърди, че извънземната описала Земята като своеобразен „затвор“ за същества, изпратени тук преди десетки хиляди години. Това е една от най-известните части от историята и вероятно причината книгата „Интервю с извънземното“ да предизвика толкова спорове. В нея се говори за древна система от контрол, загуба на паметта след смъртта и цикъл на прераждане, наложен над човешките души.
Луната не е естествено астрално тяло, а Земята е затвор
Много изследователи смятат именно тази част за прекалено фантастична. Други обаче отбелязват нещо любопитно. Част от концепциите в разказа странно напомнят древни гностически текстове, окултни учения и дори някои източни религии, макар Матилда да твърди, че никога не се е интересувала от подобни теми.
Интересното е, че през последните години около Розуел отново се появиха нови дискусии след разсекретени военни документи, признания на пилоти и официални изслушвания в САЩ за неидентифицирани аномални явления. Макар историята на Матилда Макълрой никога да не е била потвърдена, тя започна отново да циркулира в уфологичните среди, особено след като темата за нечовешкия интелект вече не се третира толкова подигравателно, както преди двадесет години.
Някои анализатори смятат, че разказът може да е измислица, създадена около вече популярния мит за Розуел. Други подозират, че в него са смесени реални факти и умишлено добавени фантастични елементи, за да бъде дискредитирана цялата история. Това е стара техника в света на разузнаването. Понякога най-добрият начин да скриеш истината е да я смесиш с нещо толкова невероятно, че никой да не я приеме сериозно.
книгата „Интервю с извънземното
Има и още една странност. В историята на Матилда липсват типичните сензационни елементи, които обикновено присъстват в подобни измислени разкази. Няма героични сцени, няма драматични преследвания и почти няма опит да убеди читателя насила. Тонът е студен, понякога дори прекалено делови. Точно това кара някои хора да се замислят дали зад историята не стои реален човек с реални спомени.
Каквато и да е истината, разказът на Матилда Макълрой остава една от най-загадъчните истории, свързани с Розуел. Дали тя наистина е разговаряла телепатично с извънземно същество или става дума за внимателно изградена легенда, вероятно никога няма да бъде доказано напълно. Но самият факт, че десетилетия след инцидента хората продължават да търсят отговори, показва колко дълбоко Розуел е оставил отпечатък върху колективното въображение на света.
Инцидентът „Розуел 1947“ – ФИЛМЪТ | Скритата История Е157
Може би най-странното в цялата история е не дали е истина, а колко много хора в различни периоди започват да разказват сходни неща, без да се познават помежду си.
Автор HiddenTruth.site – всички права запазени
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
