Мистерията на мумията от планините Сан Педро
Историята започва през октомври 1932 година, когато двама златотърсачи, Сесил Мейн и Франк Кар, копаят злато в суровите планини Сан Педро в щата Уайоминг. Денят им изглежда като всички останали, докато кирките им не пробиват малка кухина в скалата, която се оказва част от пещера, толкова тясна, че трябва да бъде разширена с динамит. Влизайки вътре, мъжете не намират злато, а нещо, което се оказва далеч по-странно – малка мумия, която променя живота им и предизвиква интереса на учени, антрополози и мистериозни изследователи до ден днешен.
Мумията е открита в малка ниша и изглежда като тяло на същество с размерите на бебе. Но външният ѝ вид категорично не прилича на детски. В седнало положение височината ѝ е около 18 сантиметра, а ако тялото бъде изправено, антрополозите изчисляват ръст от около 40 сантиметра. Кожата е запазена в изненадващо добро състояние, по ръцете ясно се виждат миниатюрни нокти, а черепът е с необичайни пропорции. Формата му е сплескана, очните кухини са големи и силно изпъкнали, устата – широка, а носът е непропорционално голям. Още по-странно е тъмното желатиново вещество, което покрива горната част на главата и за което няма обяснение.
Когато Мейн и Кар показват мумията на местните жители, реакциите са смесени. Някои хора смятат находката за евтин фалшификат, направен от папиемаше, други твърдят, че това е останка от малка маймуна. Но през 1950 година мумията попада в ръцете на учени, които правят детайлни рентгенови снимки. Те откриват ясно оформена човешка структура на скелета и множество следи от травми – счупени ключици, увредени прешлени и силно наранен череп. Именно това води до заключението, че тялото е принадлежало на дете с аненцефалия, което вероятно е починало вследствие на насилие. Според тази ранна теория вродените малформации са спрели развитието на тялото още след раждането.
Това обаче не е последната дума на науката. През следващите години д-р Хари Шапиро от Американския природонаучен музей решава да направи собствен анализ. След рентгеново изследване той изненадва научната общност, заявявайки, че костната система не е на дете, а на зрял възрастен индивид, вероятно над 60 години. Най-шокиращата част от неговите наблюдения е, че в устата на мумията има зъби, прекалено големи за такова миниатюрно тяло и по форма напомнящи на остри „вампирски“ резци. Заключенията на Шапиро са прегледани и потвърдени от специалисти в Харвардския университет, което хвърля мистерията в нова посока и отваря поле за интерпретации, далеч излизащи от медицинските обяснения.
През 1971 година съдебният антрополог д-р Джордж Гил прави нова серия изследвания. Той се връща към първоначалната хипотеза, че мумията принадлежи на дете с аненцефалия. Гил извършва и ДНК анализ, който показва, че тялото съдържа гени, характерни за местните индиански племена. Радиовъглеродното датиране определя приблизителната възраст на мумията – около 1700 години. Така се оформят две противоположни научни теории: едната описва възрастен индивид с необичайни характеристики, а другата – дете с тежка малформация. Спорът остава нерешен, а всички опити за повторно изследване се сблъскват с един голям проблем – мумията изчезва.
След като е изучена от Гил, мумията за кратко е изложена в местна аптека в Мийтис, Уайоминг, като своеобразна атракцията. След това е купена от бизнесмен на име Иън Гудман, а по-късно попада в ръцете на друг търговец – Леонард Уодлър. И оттам следите ѝ се губят напълно. Днес никой не знае къде се намира мумията от Сан Педро. Без нея модерните ДНК технологии, които биха могли да дадат окончателен отговор, са безсилни.
Макар науката да не достига единодушен извод, местните индиански легенди хвърлят допълнителна сянка върху историята. Шошоните говорят за мистериозни „малки хора“, които наричат нимеригар – свирепи същества с нисък ръст, които според преданията владеят отровни стрели и се бият безмилостно с местните племена. Легендите описват тези „малки хора“ като опасни, отмъстителни и невероятно умели ловци. За част от антрополозите мумията от Сан Педро е просто медицинска аномалия, но за други тя е възможно доказателство за това, че зад древните разкази може би се крие нещо повече от митология.
Така историята на мумията от Сан Педро се превръща в едно от онези редки явления, които стоят на границата между науката и легендата. Тя остава загадка, защото както научните анализи, така и индианските предания предлагат различни, но еднакво интригуващи версии. Докато мумията не бъде намерена и изследвана с модерни технологии, истината остава скрита дълбоко в каменните сенки на Сан Педро, където някога двама златотърсачи са открили не просто артефакт, а врата към една неизяснена, смущаваща история.
Във Филипините са открити останките на древни хора, по-малки от хобити
Homo juluensis : Учени откриха нов вид хора с големи глави
Легендите на индианците Хопи и връзката им с мистериозните Хора-мравки
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
