Може ли човешкият ум да бъде качен в компютър?
Добромир Рахнев: Възможно ли е съзнанието на човешкия ум да бъде прехвърлено в компютър? Тази концепция, едновременно вълнуваща и леко зловеща, е известна като „качване на съзнанието“ (mind uploading). Представете си го като начин да се създаде копие на мозъка – трансфер на съзнанието и личността ви в компютърна среда.
Там бихте съществували дигитално, може би завинаги. Щяхте да запазите усещането за себе си, спомените си и идентичността си. Но нямаше да имате тяло.
В тази симулирана среда бихте могли да правите всичко, което правите в реалността – да ядете, да шофирате, да спортувате. Но също така и неща, невъзможни в реалния свят – като да минавате през стени, да летите като птица или да пътувате до други планети. Единственото ограничение е докъде може да стигне научната симулация.
Възможно ли е? Теоретично, качването на съзнанието е възможно. Но как точно би се случило това? Все пак учените едва са започнали да разбират как функционира мозъкът.
Но науката има история на превръщане на теории в реалност. Само защото нещо изглежда невероятно трудно, не означава, че е невъзможно. Човечеството стигна до Луната, разкри човешкия геном и премахна едра шарка – все неща, смятани за почти немислими навремето.
Като невролог, изучаващ възприятието, аз напълно вярвам, че един ден качването на съзнание ще бъде реалност. Но към днешна дата – сме далеч от това.
Живот в лаптоп
Мозъкът често се смята за най-сложния обект във Вселената. Репликирането на тази сложност е изключително трудно.
Едно от изискванията: каченият мозък трябва да получава същите входни сигнали, както в реалността. С други думи, външният свят трябва да бъде достъпен за него.
Дори да сте затворени в компютър, ще ви трябва симулация на сетивата – възпроизвеждане на способността да виждате, чувате, миришете, усещате, движите се, мигате, отчитате пулса си, настройвате биоритмите си и още хиляди други функции.
Защо е важно това? Не може ли да съществувате просто като „ум в буркан“, без сетивни входове?
Лишаването от сетива – например в пълна тъмнина или тишина – се смята за форма на изтезание. Хората, които не усещат сигналите от тялото си (жажда, глад, болка, сърбеж), често страдат от психични проблеми.
Затова за успешното качване на съзнанието е необходимо симулацията на сетивата и дигиталната среда да бъдат изключително точни. Дори минимални изкривявания могат да доведат до сериозни психически последствия.
Сканиране на милиарди микроскопични елементи
Първата задача при качването на съзнание: сканиране и картографиране на пълната 3D структура на човешкия мозък. Това изисква технология, далеч по-напреднала от днешните ЯМР машини.
В момента учените са на етап, в който са картографирали мозъка на муха и малки части от мозъка на мишка.
Може би след няколко десетилетия ще бъде възможна пълна карта на човешкия мозък. Но дори идентифицирането на всички 86 милиарда неврони (всички по-малки от връх на карфица) и техните трилиони връзки няма да е достатъчно.
Само качването на тази информация в компютър не е решение. Всеки неврон постоянно адаптира функцията си, и това също трябва да се моделира.
Не е ясно до какво ниво на детайлност трябва да се стигне, за да работи симулираният мозък. Дали молекулярното ниво е достатъчно? Засега никой не знае.
2045? 2145? Или още по-късно?
Ако учените разберат как мозъкът обработва информация, може да се използва съкратен метод – симулират се само ключовите компоненти, без биологични детайли. Все едно да построиш нова кола, ако знаеш как работи колата, вместо да я сканираш елемент по елемент.
Но този подход изисква учените да разберат как възникват мислите – как групи от хиляди или милиони неврони създават процесите на съзнанието. И тук сме много далеч от отговора.
Има и друг подход – да се заменят реалните 86 милиарда неврони с изкуствени, един по един. Така качването на съзнанието би било много по-лесно. Но засега учените не могат да заменят дори един реален неврон с изкуствен.
Все пак технологиите се развиват експоненциално. Можем да очакваме огромни скокове в изчислителната мощ и изкуствения интелект през следващите десетилетия.
И още нещо е сигурно: финансирането няма да е проблем. Много милиардери са готови да похарчат огромни суми за шанс да живеят вечно.
Въпреки огромните предизвикателства и несигурното бъдеще, вярвам, че един ден качването на съзнание ще се реализира. Най-оптимистичните прогнози сочат 2045 г. – само след 20 години. Други говорят за края на века.
Но според мен и двете са твърде оптимистични. Бих се изненадал, ако качването на съзнание стане факт през следващите 100 години. Но след 200? Възможно е. Което значи, че първият човек, който ще живее вечно, може би вече е роден.
Добромир Рахнев, доцент по психология, Технологичен институт на Грузия
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
