Неудобните артефакти: Порталът на Слънцето – енигматичната древна структура
Този древен Портал е създаден от андезит, тежащ приблизително 10 тона, с височина от 3 метра и широчина 4 метра. Някои експерти твърдят, че датира от около 15 000 г. пр. н. е.
Разположен в близост до едно от най-прекрасните езера на Земята – Титикака. Построен е преди хиляди години от древна култура, обитаваща съвременна Боливия, в археологическия обект Тиахуанако.
Откакто европейските изследователи се натъкват на енигматичната структура, археолози, историци и туристи остават озадачени от обекта.
Сред експертите той е известен като „един от най-добрите примери за степента на съвършенство, която е достигнала неговата строителна култура, както за изкуството, така и за символиката, която пази релефите му“.
В миналото Порталът на Слънцето е част от по-голяма сграда, която най-вероятно се е намирала на върха на Пирамидата на Акапана или в Храма Каласасая, където има няколко конструкции, които са направени от същия материал.
Порталът на Слънцето има любопитни изображения на повърхността си. Най-разпознаваемото е това на Виракоча, който е изобразен заобиколен от крилати създания, които коленичат пред него. Дали това са изображенията на същите крилати същества, които виждаме в древна Месопотамия? Има още 32 изображения с човешки лица и 16 с глави на кондори.

Виракоча е великото божество-създател в митологията преди инките и по време на инките в района на Андите в Южна Америка. Според легендата, „Виракоча се издига от езерото Титикака по време на тъмнината, за да излъчи светлина и е създал Слънцето, Луната и звездите“.
Любопитно е, че се разказва, че това древно Божество е създало човечеството чрез дишане в камъни, но първото му творение са безмозъчни гиганти, които не му харесват. Затова ги унищожава с потоп и прави нов, по-добър вид, от по-малки камъни.
Порталът никога не е завършен. Експертите откриват няколко недовършени фигури, сякаш резбарите набързо са оставили една от най-великолепните си структури.
Четете още: Неудобните артефакти: Иши-но-Ходен – 500-тонната мегалитна енигма на Япония
В горния си десен ъгъл Порталът на Слънцето има пукнатина, която разделя камъка на две. Смята се, че е бил ударен от мълния, но тази теория не може да бъде потвърдена, тъй като върху камъка или вътре в него няма следи от изгаряне.
Някои от легендите, които споменават великани, разказват, че Порталът е бил счупен, тъй като е хвърлен на земята, разбивайки го на две. Но, това остава загадка за археолозите …
Според легендата, писана на аймара, „Порталът крие тайна, която древните са оставили скрита, за да помогнат на бъдещото човечество в беда“.
В момента това е един от най-важните паметници на Тиахуанако. Тиахауанко е градски комплекс, който в миналото е центърът на древната цивилизация Тиахуанако – изключително добре развита култура преди инките, която базира икономиката си на земеделие, архитектура и добитък.
Древната култура обхваща териториите на платото Колао, разположено между югозападно Перу, западна Боливия, северно от Аржентина и северните части на Чили – региони, от които културата предава своето технологично и религиозно влияние към други съвременни цивилизации.
Град Тиахуанако се характеризира с невероятния си сложен архитектурен стил, украсен с безброй релефи, които от своя страна са обвити в мистерия.

Градският комплекс се състои от няколко важни архитектурни конструкции – стъпаловидни платформи Акапана, Акапана Изток и Пумапунку, загражденията Каласасайа, Кери Кала, Путуни и полуподземния храм Пуерта дел Сол (Вратата на Слънцето), и Пума Пунку, което от своя страна има безброй структури, които се противопоставят на основната археологическа наука.
Както е отбелязано от последните проучвания, тези архитектурни примери, както и Портала Акапана, имат уникален детайл и демонстрират високо умение в рязане на камък. Това разкрива познания по дескриптивна геометрия. Редовността на елементите предполага, че те са част от система от пропорции.
Смята се, че Тиахуанако е една от най-старите култури в Южна Америка, оцеляла от около 1500 г. пр. н. е. до 1000 г. сл. н. е. Общият консенсус е, че древната култура Тиахауанко започва около 1580 г. пр. н. е
Тази древна култура се характеризира с наличието на бронзови инструменти и оръжия, което й дава голямо технологично и военно предимство по отношение на другите култури в Америка през този период от историята. Доказателство за това е, че в техните конструкции са открити месингови съединения и няколко инструменти и оръжия.
Някои автори, като Артър Поснански, изчисляват, че Тиахуанако датира от 15 000 г. пр. н. е. въз основа на неговите археоастрономически техники.
Теорията на Поснански гласи, че „след голямото наводнение от около 11 000 г. пр. н. е., оцелелите са разработили напреднали техники за земеделие, които едва днес се изучават от определени експерти“.
Тази древна култура успява да получи, чрез кръстосвания и техники, които досега не са добре разбрани, излишък от производство на царевица, киноа, кивича, картофи и мака – мощно хранително вещество, което се използва и днес, въпреки, че климатът е бил хладен и неподходящ.
В известната си книга „Тиахуанако, люлката на американския човек“ Поснански предлага две теории, които според него са от съществено значение за разглеждането на Тиахуанако като най-стария град на повърхността на планетата.
Като се има предвид неговата очевидна древност, някои учени предполагат, че Тиахуанако е културата-майка на всички южноамерикански цивилизации, докато други го смятат за столица на древна мегалитна империя или велика империя, която се е разпростряла из Централните Анди.
Мистерията остава …
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!

Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.






