Американски астронавти са забелязали НЛО на Луната?
Мисията „Аполо 11“ излетя от стартова площадка 39А на Космическия център „Кенеди“ в малките часове на 16 юли 1969 г. Екипажът на космическия кораб се състоеше от астронавтите Н. Армстронг, М. Колинс и Е. Олдрин. След няколкочасов полет до Луната екипажът съобщи, че някакви „блестящи топки“ са по петите на космическия кораб. Според съобщенията, топките са следвали „Аполо 11“, изпълнявайки същите маневри.
Докладът силно разтревожи персонала в центъра за контрол на мисията в Хюстън. Някои хора вярваха, че руснаците може би си играят някакви мръсни номера. Бяха представени много теории.
Според една от тях руснаците са изстреляли торпеда и времето е изтичало. Три дни са се проточили без детонация, но мнозина са се страхували, че най-лошото тепърва предстои. Никой не е можел да се успокои с „просто обяснение“, като за всичко се обвинявали НЛО.
Древни астронавти: дали боговете всъщност са били извънземни посетители
Години по-късно асистент на Армстронг си спомня: „Три неизвестни обекта се приближиха до космическия кораб на разстояние от около метър. Три НЛО с диаметър от 15 до 30 метра кацнаха на ръба на кратер, докато модулът започна да се спуска за кацане.“
Целият свят, освен СССР и Китай, слушаше предавания на живо от „Аполо“ на Луната. Едно от предаванията на екипажа изглеждало странно: „Виждам много малки кратери… Тези кратери са с диаметър от 6 м до 15 м.“
„Има няколко релси на около половин миля от нашия кораб, изглеждат сякаш са оставени от танк.“ Изведнъж милиони телевизионни зрители по целия свят чуха странни звуци, наподобяващи дишането на локомотив, съчетано с бръмченето на електрически трион.
Операторът на НАСА звучеше доста притеснен в ефир: „Сигурни ли сте, че не сте общували с тях?“ Екипажът провери предавателя. Беше очевидно, че странните звуци идват отнякъде другаде.
Армстронг смени честотата и попита оператора: „Искам да знам какво става тук.“ Операторът също не можа да разбере нищо: „Какво става? Нещо не е наред ли?“
Екипажът отговорил: „Господине, тук има големи обекти! Боже мой! Наистина са огромни! Дали седят от другата страна на кратера? Те са тук, на Луната, и ни наблюдават!“ По ирония на съдбата астронавтите се намирали в Морето на спокойствието по това време.
Пет часа по-късно Армстронг и Олдрин най-накрая решили да излязат от кораба, тъй като напрежението малко се поуспокоило. Колинс, който останал на борда на орбиталния апарат, бил предупреден да бъде в готовност за аварийно бягство от Луната.
Тогава Армстронг заседнал в изходния люк. За известно време човечеството не чувало нищо, освен хриптящото му дишане и звуците от мятането му в тъмното. Фотографите използвали възможността, за да направят серия от исторически снимки на посивяващия персонал на НАСА и роднините на Армстронг с обзети от паника очи, залепени за мониторите.
Най-накрая Армстронг слезе по стълбата и направи първата крачка към лунната повърхност. Тогава той каза известните думи: „Това е малка крачка за човека, но голям скок за човечеството!“
След като изминали около сто метра по лунната повърхност, астронавтите се върнали в лунния модул за скачване с орбиталния апарат след два часа и тридесет минути. Мистериозните обекти били забелязани и по време на други мисии за изследване на Луната.
Неофициални източници съобщават за два инцидента, включващи неидентифицирани дискове, които се приближили до „Аполо 8“, докато корабът летял със скорост от 11 000 км в час. Приборите и радиооборудването на „Аполо 8“ се повредили по време на тези срещи. Астронавтите Стафорд и Сернан от мисията „Аполо 10“ заснели прелитането на неизвестен бял обект над Морето Смит.
Два неидентифицирани обекта се приближили до „Аполо 12“, следвайки всички маневри, докато корабът се насочвал към Луната на 14 ноември 1969 г. Обектите ескортирали космическия кораб в продължение на 150 000 мили.
Въпреки мистериозните наблюдатели, мисията преминала гладко – лунният модул на космическия кораб се приземил благополучно близо до Океана на бурите. Командирът на мисията Чарлз Конрад не могъл да скрие радостта си: „Късметлии сме! Значи се отнасят добре с нас.“
През ноември 1970 г. астронавтите Скот и Ървайн се возели на луноход в близост до Апенините. По същото време техният колега от екипажа Уордън направил снимка на друг „лесен ездач“, който се носел над лунната повърхност на ниска височина.
През април 1972 г. двама членове на екипажа на „Аполо 16“ се движели около ръба на кратера Декарт. Изведнъж забелязали някакви движещи се обекти отстрани на хълма. Те веднага съобщили за инцидента в Хюстън и заснели обектите. Те също така видели голямо НЛО да лети близо до повърхността на Луната.
Техният колега Матингли наблюдавал сцената, докато се носел в орбитален кораб. Той потвърдил, че инцидентът не е халюцинация. Командирът на мисията Джон Йънг открил стъклена призма в лунния прах. Смята се, че призмата е на няколко хиляди години.
През есента на 1973 г. НАСА леко повдигнала завесата на тайната, като потвърдила, че общо 25 астронавти са виждали НЛО по време на редица мисии за изследване на Луната.
В интервю за списание „Езотера“ Вернер фон Браун, ръководител на програмата за изследване на Луната, заявява съвсем ясно, че „извънземните сили съществуват и са по-мощни, отколкото се смяташе досега. Не съм упълномощен да ви дам повече подробности по въпроса.“
Съветската сонда „Луна 24“ взела проби от лунната почва и излетяла от Луната на 19 август 1976 г. Това бил последният път, когато изкуствен космически кораб нарушил спокойствието на древния лунен прах.
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
