Снежен лагер с зелена палатка и червеникаво-оранжев облак, издигащ се от земята; следи в снега водят към палатката, разположена в мъглив планински пейзаж.

„Техногенно явление“: Нова теория за смъртта на туристите на прохода Дятлов

Тайната около трагедията на прохода Дятлов от 1959 г., при която девет опитни туристи загиват мистериозно в Уралските планини, отново стана център на внимание по време на ежегодната Всерусийска конференция в Екатеринбург.

Вече над 65 години историци и изследователи се борят с необяснимите обстоятелства около смъртта на групата, станала недалеч от зловещите склонове на планината Холат Сяхъл.

Д-р Петър Бартоломей – професор по технически науки, който лично е познавал загиналите и дори е обмислял да се присъедини към експедицията – представи собствена хипотеза по време на конференцията.

Отхвърляйки предишни предположения, включително лавини, нападения от избягали затворници или тайни оръжейни тестове, професор Бартоломей предложи алтернативна теория: „техногенно явление“, предизвикано от излагане на азотна киселина.

На пресконференцията той обърна внимание на липсата на външни следи на мястото на инцидента, с изключение на стъпките на самите туристи и тези около палатката. Според него тази липса на външна намеса насочва към вътрешен, вероятно химичен фактор. Освен това той посочва, че отпечатъците в снега са показвали въздействие от топлина.

„Тъй като имаше стъпки, имаше отпечатъци – това означава, че е възможно да е имало някакъв термичен ефект“, обяснява Бартоломей.

„Но този ефект е малко вероятен на толкова голямо разстояние. Научните данни показват, че това най-често е свързано с въздействие от азотна киселина. Образно казано, когато посипеш сол върху сняг, той се разтопява, появяват се отпечатъци и след това замръзват. Това е единственото научно обяснение, което е коректно.“

Бартоломей смята, че причината е била изкуствено създаден химичен агент, а не природен фактор като буря или животно. Според него веществото е влязло в контакт с околната среда и е предизвикало ефект, подобен на този от азотната киселина – възможно е да е причинило усещане за парене у туристите, следи в снега от топлина (характерна за химически реакции) и липсата на борба с други хора.

Официалните съдебно-медицински заключения по онова време сочат, че повечето от туристите са починали от хипотермия. Въпреки това, зловещи подробности – като тежки и необясними наранявания при някои от жертвите, откриването на телата на разстояние до 1,5 км от разкъсаната палатка и младо момиче, на което липсват очите и езикът – подхранват теории вече десетилетия.

През май 1959 г. прокуратурата на Свердловска област закрива разследването, заключавайки, че групата е станала жертва на „преобладаваща природна сила“.

Но общественият интерес не угасва, и през 2018 г. Главната прокуратура възобновява делото. През февруари 2019 г., в годишнината от трагедията, техен представител обявява, че не са открити доказателства за престъпление и водещи версии остават природни явления като ураган или снежна лавина.

СВЪРЗАНИ СТАТИИ

Теории за Инцидента при прохода Дятлов
Тази статия разглежда различни хипотези за трагедията, включително лавини, военни експерименти и паранормални явления. Свързването ѝ с новата ти статия ще предостави на читателите по-широк контекст и ще подчертае уникалността на техногенната теория.

Изследователи твърдят, че компютърни модели показват какво се е случило при прохода Дятлов
Тази по-нова статия представя научен подход чрез компютърни симулации за обяснение на инцидента. Свързването ѝ с твоята статия ще подчертае различните научни методи, използвани за разгадаване на мистерията.

КГБ, ЦРУ или НЛО: мистерията с мъртъвците от Дятлов
Тази статия разглежда конспиративни теории, включително намесата на тайни служби и извънземни. Свързването ѝ ще предостави на читателите алтернативни гледни точки и ще подчертае различията между научни и конспиративни обяснения.

Много хора загиват при обстоятелства, подобни на групата на Дятлов
Тази статия обсъжда други инциденти, подобни на този при прохода Дятлов. Свързването ѝ ще предостави на читателите по-широк контекст и ще подчертае уникалността на случая.


Подобни статии