Планът на Корольов да изпрати хора на Марс през 70-те години: съветската мисия, която можеше да промени историята
В разгара на Студената война, когато Космосът беше не просто научно поле, а идеологическо бойно поле, Съветският съюз не гледаше към Марс като към далечна мечта. Напротив – за главния архитект на съветската космическа програма Сергей Павлович Корольов Червената планета беше реална, достижима цел. И не някога в неопределено бъдеще, а още през 70-те години на XX век.
Днес НАСА и SpaceX открито говорят за пилотирани мисии до Марс през 30-те години на този век. Американската агенция разчита на почти готовата си свръхтежка ракета SLS, докато SpaceX планира мащабна операция с многократно зареждане на Starship в орбита. Малцина обаче осъзнават, че още преди повече от половин век СССР е имал далеч по-конкретни, завършени и технически обмислени проекти за същата цел.
Двата марсиански сценария на Корольов
Още в началото на 60-те години Корольов и неговият екип разработват два паралелни сценария за полет до Марс. Първият е прагматичен – съобразен с реалните технологични възможности на СССР по онова време. Вторият е визионерски – базиран на очаквания напредък в ракетната техника, ядрената енергетика и орбиталното сглобяване.
И двата плана са детайлно разработени. И двата са напълно сериозни. И нито един от тях не се реализира.
Проект „Максимов“ – границата на възможното
Проектът „Максимов“ представлява най-реалистичния вариант за съветска марсианска мисия в началото на 70-те години. Поради ограниченията на технологиите, той не предвижда кацане на Марс, а само прелитане и облитане на планетата с последващо завръщане към Земята.
Планираният кораб е сравнително компактен и лек, с екипаж от трима космонавти. По същество той представлява дълбока модификация на вече съществуващия кораб „Восход“. Защитата от слънчеви бури и космическа радиация е решена чрез специално малко укритие в корпуса, облицовано с материали, предназначени да поглъщат високoенергийни частици.
Мисията е трябвало да продължи малко над три години. По време на престоя в орбита около Марс космонавтите е трябвало да освободят няколко автоматични сонди и компактни роувъри, които да кацнат на повърхността и да изпратят данни към Земята. Завръщането е било планирано чрез класическа спускаема капсула.
Целият кораб е трябвало да бъде изстрелян с помощта на свръхтежката ракета Н-1. Дължината му е била около 12 метра, а ширината – близо 6. Стартът е бил планиран за 8 юни 1971 година, а завръщането – за 10 юли 1974 г. Ако този план се беше осъществил, СССР щеше да стане първата държава, изпратила хора в околността на друга планета.
Проект „Феоктистов“ – истинската марсианска мечта
Истинският технологичен скок обаче се крие във втория проект, разработен от инженера и космонавт Константин Феоктистов. Това е проектът за Тежък междупланетен кораб, известен като ТМК-Е – колосално съоръжение, замислено като първата истинска марсианска експедиция с кацане.
ТМК-Е не е трябвало да бъде изстрелян наведнъж. Планът предвиждал неговото сглобяване в околоземна орбита от множество модули – концепция, която десетилетия по-късно ще бъде реализирана при космическата станция „Мир“. Всъщност, „Мир“ директно наследява инженерните решения, разработени за ТМК-Е.
Корабът е трябвало да бъде задвижван от ядрени двигатели, което значително намалява времето за полет. Екипажът е планиран да бъде от шестима космонавти. Общата дължина на ТМК-Е е трябвало да достигне внушителните 175 метра, при ширина около 6 метра.
На борда са били предвидени шест спускаеми платформи – две за пилотирано кацане на Марс и четири за тежки автоматични марсоходи. Това е бил първият проект в историята, който комбинира човешко присъствие и мащабна роботизирана експедиция на повърхността на друга планета.
Технологично проектът е бил постижим до края на 70-те години. Единственият сериозен проблем е бил необходимостта от няколко успешни пуска на свръхтежката ракета Н-1 за орбиталното сглобяване на кораба – операция, скъпа, рискована и политически чувствителна.
Фаталният проблем: Н-1
Причината, поради която СССР така и не достига нито до Луната, нито до Марс, е една и съща – провалът на ракетата Н-1. Това е била изключително сложна конструкция, с цели 30 двигателя в първата си степен. Теоретично мощна, на практика тя се оказва кошмар за управление и синхронизация.
Първите четири старта завършват с катастрофални неуспехи. Въпреки че с всеки следващ пуск инженерите се доближават до успеха, през 1972 г. политическото търпение се изчерпва. Леонид Брежнев взема решение да прекрати програмата, като дори нарежда унищожаването на вече построените ракети.
Така ТМК-Е, макар и технически възможен, остава без средство за изстрелване. По ирония на съдбата, през 1976 г. започва разработката на нова свръхтежка ракета – „Енергия“, която се оказва успешна още с първия си полет. Но времето вече е изгубено.
В края на 80-те години съветските учени отново започват да говорят за пилотиран полет до Марс. Този път необходимата ракета вече съществува. Скоропостижният разпад на СССР обаче слага окончателен край на всички подобни планове.
Пропуснатата алтернатива
Днес Русия няма конкретни програми за изпращане на хора до Марс. Разработва се кораб от ново поколение за лунни мисии, но свръхтежката ракета, необходима за тях, отново липсва. По оценки тя може да бъде готова между 2025 и 2030 година – ако изобщо бъде реализирана.
Ако плановете на Корольов бяха доведени докрай, историята на човешкото присъствие в Космоса можеше да изглежда съвсем различно. Първите хора около Марс можеха да говорят на руски. Първите стъпки на Червената планета можеха да бъдат направени под червеното знаме на СССР.
Историята обаче не помни нереализираните победи. Тя помни само тези, които са стигнали докрай.
Автор HiddenTruth.site – всички права запазени
Нийл Армстронг: „Извънземни ни наредиха да се отдалечим от Луната.“
Следвайте ни в Telegram , Instagram , TikTok ,Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
