Проксима b,извънземни,пирамиди,междузвездна археология
|

Посещавали ли са Земята учените от Проксима b преди построяването на пирамидите?

Възможно е планетата с маса, подобна на земната – Проксима b, която се намира в обитаемата зона на най-близката до Слънцето звезда – Проксима Кентавър, да подслонява цивилизация, сходна с нашата.

Поради незначителни разлики в развитието на техния и нашия исторически път, е напълно възможно те да са достигнали сегашното ни технологично ниво малко по-рано. Да приемем, че науката на Проксима b има минимална преднина от 0.00002 от възрастта на Земята – това прави около 100 000 години. Това означава, че техните астрономи са могли да открият Земята чрез телескопи преди сто хилядолетия, по същия начин, по който ние открихме Проксима b на 24 август 2016 г. Как ли това би се отразило на тяхната космическа ера?

Водени от дългосрочно любопитство, инженерите на най-напредналата космическа агенция на Проксима b биха могли да изберат обитаемата планета Земя като вълнуваща цел за своите химически ракети. Това би било достойна визия, каквато NASA все още не е реализирала. Но може би жителите на Проксима b са осъзнали, че науката е по-важна от политиката и затова са инвестирали повече в космически изследвания, отколкото във военни бюджети. В този случай те биха били по-добри ролеви модели от нашите политици.

Със скорост от 30 километра в секунда, или 0.0001 от скоростта на светлината, химическите ракети, изстреляни от Проксима b преди 100 000 години, биха могли да достигнат Земята днес. По това време хората на Земята тъкмо са започнали да се разселват от Африка, според ранни фосили на съвременен човек, открити в пещера в Израел.

Като се вземе предвид, че Проксима Кентавър се движи с десетки километри в секунда спрямо Слънцето и в миналото е била по-далеч, пътуването може да е отнело около 100 000 години, което означава, че тези ракети са могли да пристигнат тук точно сега. Но дали това са първите космически апарати от Проксима b, които достигат Земята?

Вероятно не. През вековете след първия опит, учените на Проксима b вероятно са разработили по-усъвършенствани технологии за задвижване. Да предположим, че хиляда години след изобретяването на химическите ракети, те са разработили задвижване с водородно гориво, което увеличава скоростта до 0.001c.

Ако по-късните поколения учени от Проксима b са запазили стремежа да достигнат Земята, втората вълна от космически апарати е могла да извърши пътуването за едва 10 000 години и да пристигне 89 000 години преди първата вълна. Още хиляда години по-късно, с разработката на ядрено задвижване със скорост 0.01c или 3000 км/сек, пътуването би отнело само 1000 години. Тази вълна от ядрени апарати би могла да достигне Земята 97 000 години преди химическите ракети.

И накрая, ако след още хиляда години учените от Проксима b са разработили светлинни платна, задвижвани от мощни лазери до скорост от 0.1c – по модела на проекта Breakthrough Starshot, който аз ръководих през последното десетилетие – тези платна биха достигнали Земята в рамките на век, което означава, че биха пристигнали тук 96 900 години преди химическите ракети.

Обобщено, ако скоростта на космическите апарати се подобрява десетократно на всеки хилядолетие изследвания и развитие (R&D) на Проксима b, ядрените апарати биха достигнали Земята първи, преди около 97 000 години, последвани от светлинните платна само век по-късно, после от водородните апарати 8000 години по-късно и накрая – химическите ракети, пристигащи около нашето съвремие. В този сценарий, водородно-задвижваните апарати биха пристигнали няколко хилядолетия преди построяването на Големите пирамиди в Гиза. А най-напредналите апарати биха достигнали Земята, когато хората все още са мигрирали от Африка.

Изучавайки оборудване, което е достигнало Земята във времето, земните археолози биха могли да определят неговата скорост и да разгадаят историята на задвижващите технологии на Проксима b, на база времето, за което е пристигнало от една и съща планета. Този анализ би представлявал нова научна област – археология на междузвездното задвижване.

Този мисловен експеримент ни кара да очакваме, че по-усъвършенствани технологии биха ни посетили много преди пристигането на каквито и да е химически ракети. Както показах в скорошна публикация с моя студент Шохруз Кахаров, дори най-бавните химически ракети ще се нуждаят от няколко милиарда години, за да достигнат до нас от обратната страна на галактиката. А тъй като повечето звезди са се формирали милиарди години преди Слънцето, повечето галактически апарати са могли да достигнат Земята отдавна.

Документираната човешка история е само около 8 хилядолетия, но е възможно археолозите или геолозите да открият следи от технологии за задвижване, далеч по-усъвършенствани от всичко, което сме създали до момента. Възможно ли е такава визита да е предизвикала развитието на човешкия интелект? В такъв случай биолозите би трябвало да открият съответна аномалия в човешката ДНК.

Скорошно изследване показа, че Проксима Кентавър често избухва със силни изригвания, носещи енергията на атомната бомба от Хирошима на всеки няколко минути. В сравнение, стабилността на Слънцето може да изглежда по-привлекателна за технологична цивилизация на Проксима b.

Тяхното разпознаване на Земята като предпочитана дестинация би могло да предизвика масова миграция на извънземни към Земята – междузвездна екзодус в мащаби далеч по-големи от този на израилтяните от Египет към Обетованата земя, който се празнува тази седмица по време на еврейския празник Пасха. Времето на пристигане на вълните от мигранти от Проксима b би зависело от времето на заминаването им и от технологиите, които са използвали.

Ако скъсяването на времето за пътуване надвиши забавянето при тръгване, то поколението, което пристига първо, може да включва потомците на тези, които са имали търпение да заминат последни от Проксима b. Потомците на нетърпеливите, използвали химическо задвижване, ще открият, че Земята – тяхната Обетована земя – вече е населена не само от хора, но и от по-късни поколения извънземни от Проксима b. Земята би им се сторила като машина на времето, която обръща технологичната история на родната им планета.

Източници и препратки


Подобни статии