Нощта, в която джунглата отне хората: секретният разказ на съветски инженер за среща с НЛО във Виетнам
През 2004 година в малко познатото списание UFO се появява разказ, който така и не намира място в масовите медии. Подписан е с псевдоним, а авторът остава в сянка, което още тогава поражда съмнения дали става дума за документално свидетелство или за умело написана мистификация. Въпреки това историята оцелява през годините и продължава да тревожи изследователите на необяснимото, защото в нея има твърде много детайли, които трудно могат да бъдат измислени случайно.
Събитията се развиват през лятото на 1968 година, в разгара на Виетнамската война. В северната провинция Лаптхат, недалеч от малкото селце Доннян*, група съветски инженери и хидролози работят по предварително проучване за изграждане на водноелектрическа централа. Районът е отдалечен, без военни обекти и без стратегическо значение, поради което американската авиация рядко се появява над джунглата. Това създава илюзия за относителна сигурност, която обаче ще бъде разрушена само за една нощ.
Малко след полунощ лагера е разтърсен от нисък, плътен тътен, който не прилича нито на самолет, нито на артилерия. Събудени рязко, инженерите излизат от палатките си, очаквайки да видят силуета на стратегически бомбардировач. Вместо това в облачното небе се появява странен обект, който не лети, а сякаш плува във въздуха, без шум, без светлини, без видимо задвижване.
Само секунди по-късно от височина се спуска огнен обект, наподобяващ комета. Двете тела влизат в контакт, последван от ослепителна светкавица и ударна вълна, която хвърля хората на земята, разкъсва палатките и разпръсква оборудването. Никой не загива, но усещането е такова, сякаш наблизо е използвано оръжие с огромна разрушителна сила. Радиостанциите престават да работят, а в ефира остава само глухо, равномерно пращене.
На следващата сутрин връзката с централната база е възстановена и инцидентът е докладван. Отговорът е кратък и неясен. Обещават да предадат информацията „на съответните органи“. Инженерите посещават близкото село, но там не откриват никакви следи от взрив или паника. Местните хора са убедени, че през нощта е имало буря и нищо повече.
Истинският шок идва два дни по-късно. На около петстотин метра от лагера групата открива странен обект – черна сфера с диаметър приблизително три метра, наполовина забита в земята. Повърхността ѝ е абсолютно матова, поглъщаща светлината. Тя не отразява слънчевите лъчи и не хвърля сянка, сякаш физическите закони около нея са изкривени. При допир е студена и хлъзгава, а опитите да бъде надраскана с нож от висококачествена стомана завършват без никакъв резултат.
След нов доклад до базата, отговорът е категоричен. Всички текущи задачи се прекратяват. Около обекта се организира охрана и никой не бива да се доближава на по-малко от двадесет метра. Забранява се всякакъв опит за контакт, отваряне или изследване. Очаква се пристигането на специален отряд.
С настъпването на нощта охраната става почти символична. В тъмнината черната сфера сякаш се разтваря в пространството. Хората се събират около слаб огън, не за да се топлят, а за да се успокоят. Въоръжени са, но оръжията не носят утеха. В джунглата се настанява усещане за наблюдение, за чуждо присъствие, което не може да бъде видяно, но се усеща с всяка клетка на тялото.
По-късно Борис Иванов, единственият оцелял, ще запише в дневника си, че страхът не идва от тъмнината, а от чувството, че нещо вече е избрало. Първо изчезва най-младият от групата, който влиза в храстите и не се връща. След него втори човек тръгва по същия път, с неестествени, бавни движения, сякаш е в транс. Третият се съпротивлява, но тялото му отказва да го слуша.
Останали сами, двама души осъзнават, че редът е въпрос на време. Когато последният от тях става и поема към тъмнината, Борис събира сили за отчаян акт. Прострелва се в крака и губи съзнание от болка и кръвозагуба. Именно това го спасява.
На сутринта специалният отряд пристига. Намират го жив, до почти угасналия огън. Черната сфера е изчезнала. Останалите членове на групата също. Няма следи от борба, няма тела, няма обяснение.
Борис Иванов е убеден, че това, което са открили, е било извънземна сонда, повредена или свалена по време на военни действия. Според него обектът е успял да се възстанови и да напусне Земята, но не и без да вземе със себе си човешки „образци“.
Дали става дума за отвличане, експеримент или нещо още по-мрачно, той отказва да разсъждава. Някои въпроси, казва той, не трябва да получават отговор.
*Северната провинция Лаптхат не съществува като официална административна единица във Виетнам нито днес, нито по време на войната. Смята се, че името е транскрипция или умишлено променено наименование, използвано в съветски документи и спомени, за да се прикрие точната локация.
По описанието на терена, климата и достъпа, мястото най-вероятно се намира в планинските и джунглови райони на Северен Виетнам, в близост до днешните провинции Lai Chau, Lao Cai или Ha Giang, региони които по онова време са били слабо картографирани, труднодостъпни и често използвани за тайни проучвания и военни операции.
Селцето Доннян също не фигурира в официални карти и най-вероятно е:
– локално название
– временен лагер
– или умишлено сменено име с цел дезинформация
Това съвпада напълно с практиката на СССР през 60-те години да се използват фалшиви или изкривени топоними, особено когато става дума за чувствителни инциденти.
Български художник проговаря за среща с НЛО след две десетилетия мълчание
Джей Род – извънземният, който не само оцеля, но и работи в Зона 51
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
