Странната история на гроба на Коперник
Николай Коперник е астрономът, който преди пет века обяснява, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното. Истински ренесансов човек, той практикува и като математик, инженер, автор, икономически теоретик и медик.
След смъртта му през 1543 г. във Фромборк, Полша, Коперник е погребан в местната катедрала. През следващите векове местоположението на гроба му се губи в историята.
Николай Коперник, или Миколай Коперник на полски, е роден в Торун през 1473 г. Той е най-малкият от четирите деца на местен търговец. След смъртта на баща му чичо му поема отговорността за образованието му. Младият учен първоначално учи в Ягелонския университет в Краков между 1491 и 1494 г., а по-късно и в италианските университети в Болоня, Падуа и Ферара.
След като изучава медицина, канонично право, математическа астрономия и астрология, Коперник се връща у дома през 1503 г. Тогава работи за влиятелния си чичо Лука Ватценроде Младши, който е принц-епископ на Вармия.
Коперник работи като лекар, докато продължава своите изследвания по математика. По това време както астрономията, така и музиката се считат за отрасли на математиката.
През този период той формулира две влиятелни икономически теории. През 1517 г. разработва количествената теория за парите, която по-късно е преразгледана от Джон Лок и Дейвид Хюм и популяризирана от Милтън Фридман през 60-те години.
През 1519 г. Коперник въвежда и концепцията, известна днес като законът на Грешам – монетарен принцип, свързан с циркулацията и оценката на парите.
Коперниковият модел на Вселената
Камъкът на Коперниковия принос към науката е неговият революционен модел на Вселената. В противовес на доминиращия по онова време Птолемеев модел, който поддържа, че Земята е неподвижният център на Вселената, Коперник твърди, че Земята и другите планети се въртят около Слънцето.
Коперник успява също така да сравни размерите на планетарните орбити, като ги изразява спрямо разстоянието между Слънцето и Земята.
Коперник се страхува как трудът му ще бъде приет от църквата и колегите учени. Неговият шедьовър „De Revolutionibus Orbium Coelestium“ („За въртенето на небесните сфери“) е публикуван едва непосредствено преди смъртта му през 1543 г.
Публикуването на този труд подготвя сцената за революционни промени в разбирането ни за Вселената и проправя пътя за бъдещи астрономи като Галилео, роден повече от 20 години след смъртта на Коперник.
Търсенето на Коперник
Катедралата във Фромборк е последният дом на повече от 100 души, повечето от които лежат в безименни гробове.
През вековете има няколко неуспешни опита да се открият останките на Коперник – още от 16-ти и 17-ти век. Още един неуспешен опит прави френският император Наполеон след битката при Ейлау през 1807 г. Наполеон държал Коперник в голяма почит като полимат, математик и астроном.
През 2005 г. група полски археолози подновяват търсенето. Водени са от теорията на историка Йежи Сикорски, който твърди, че Коперник като канон на катедралата във Фромборк би бил погребан близо до олтара, за който е отговарял по време на службата си. Това бил Олтарът на Свети Вацлав, известен днес като Олтар на Светия Кръст.
Открити са тринадесет скелета близо до този олтар, включително непълен скелет на мъж на възраст между 60 и 70 години. Именно този скелет е идентифициран като най-близък до предполагаемия образ на Коперник.
Съдебна наука
Черепът на скелета послужил като основа за лицева реконструкция. Освен морфологични изследвания, ДНК анализът често се използва за идентификация на исторически или древни останки.
В случая с предполагаемите останки на Коперник, генетичната идентификация била възможна заради добре запазеното състояние на зъбите.
Голямо предизвикателство било да се намери подходящ източник за сравнителен материал. Не са известни останки на роднини на Коперник.
Неочаквана находка
През 2006 г. обаче изниква нов източник за ДНК сравнителен анализ. Астрономически справочник, ползван от Коперник в продължение на години, е открит със запазени косми между страниците.
Книгата е била отнесена в Швеция като военна плячка след шведското нашествие в Полша през средата на 17-ти век. Днес се съхранява в музея „Густавианум“ на Университета в Упсала.
Щателно проучване на книгата разкрило няколко косъма, които вероятно принадлежат именно на Коперник. Те били използвани за генетично сравнение със зъбите и костите от гроба.
Космите били сравнени с ДНК от зъбите и костната проба на открития скелет. И митохондриалната ДНК от зъбите, и тази от костния материал съвпаднали с космите, което силно подсказва, че останките наистина са на Николай Коперник.
Мултидисциплинарните усилия – археологически разкопки, морфологични изследвания и съвременен ДНК анализ – водят до убедителен извод: останките, открити близо до Олтара на Светия Кръст в катедралата във Фромборк, най-вероятно са на Николай Коперник. Това монументално откритие не само хвърля светлина върху последното място за покой на един от най-влиятелните учени в историята, но и показва дълбочината и прецизността на съвременните научни методи за потвърждаване на исторически данни.
Следвайте ни в Telegram ,Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
