„Няма лесно обяснение“: учените спорят за 70-годишна НЛО загадка след появата на нови изображения
Появата на две нови рецензирани научни публикации отново разпали стар спор, започнал преди повече от 70 години. Според авторите им хиляди необясними светлинни проблясъци, заснети върху архивни изображения от телескопа на Palomar Observatory* в Калифорния, показват статистическа връзка както с ядрени опити от епохата на Студената война, така и с исторически доклади за НЛО. Не всички учени обаче са съгласни с тези изводи.
Още в началото на 50-те години на XX век – години преди изстрелването на първия изкуствен спътник Sputnik 1* – астрономи от Palomar заснемат странни, звездоподобни светлини, които се появяват и изчезват в рамките на по-малко от час. Тези светлинни точки не се вписват лесно в познатите астрономически обяснения.
Новите изследвания, които анализират повторно фотографските плаки от средата на миналия век, твърдят, че тези краткотрайни обекти – наричани „транзиенти“ – често се появяват в дати, близки до ядрени изпитания, и съвпадат с ръст в докладите за НЛО. Дали това е случайност или знак за по-дълбока връзка, остава отворен въпрос.
Макар подобни светлинни проблясъци понякога да могат да се обяснят с променливи звезди, метеори или технически дефекти, част от засечените в Palomar явления имат необичайни характеристики. Някои от тях са остри, точковидни и подредени в почти идеални прави линии – форми, които според авторите на изследванията не могат лесно да бъдат обяснени нито с природни процеси, нито с особености на оборудването.
„Изключихме някои от най-прозаичните обяснения и това означава, че трябва поне да обмислим възможността тези обекти да са изкуствени и с неизвестен произход“, казва съавторът на проучването Stephen Bruehl, анестезиолог от Vanderbilt University School of Medicine, който от години проявява интерес към феномена НЛО. Той работи съвместно с астронома Beatriz Villarroel от Nordic Institute for Theoretical Physics в Швеция.
„Ако тези транзиенти наистина са отражения от изкуствени обекти в орбита – при това преди ерата на спътниците – възниква логичният въпрос: кой ги е поставил там и защо изглеждат свързани с ядрени опити?“ допълва Bruehl.
Не всички специалисти споделят тази интерпретация. Част от тях подчертават, че технологичните ограничения на епохата правят подобни данни изключително трудни за тълкуване. Michael Garrett, директор на Jodrell Bank Centre for Astrophysics към University of Manchester, който не е участвал в проучванията, хвали екипа за креативния подход към архивните данни, но предупреждава срещу прекалено буквални заключения.
„Основното ми притеснение не е качеството на изследователите, а качеството на самите данни“, казва той. Преди ерата на Sputnik информацията е фрагментарна, а анекдотичните доклади за НЛО – или UAP (неидентифицирани аномални феномени) – не са оценявани за достоверност, което самият екип признава.
Изчезващи светлини в небето
Транзиентните обекти не са нещо ново за астрономията. Съвременни обзорни проекти като Zwicky Transient Facility и Pan-STARRS вече са регистрирали хиляди подобни явления, а бъдещата обсерватория Vera C. Rubin се очаква да открива милиони всяка нощ през следващите десетилетия.
Голяма част от тези събития вече имат убедителни обяснения – от внезапни избухвания на комети и астероиди, през експлозивната смърт на звезди, до сливания на неутронни звезди. За да проверят дали подобни явления са съществували и преди космическата ера, новите изследвания анализират дигитализирани изображения от първото Palomar Observatory Sky Survey (POSS-I), проведено между 1949 и 1958 г.
Проучени са 2718 дни наблюдения, като са идентифицирани транзиенти в 310 нощи. В някои дни са регистрирани до 4528 проблясъка, които не се появяват нито в изображенията непосредствено преди или след това, нито в по-късни астрономически обзори.
Сравнението с базата данни UFOCAT показва, че вероятността за поява на транзиенти е с около 45% по-висока в рамките на 24 часа около надземни ядрени опити, провеждани от САЩ, СССР и Великобритания. Освен това всеки допълнителен доклад за UAP в даден ден съответства на приблизително 8,5% увеличение на броя на транзиентите.
Тези резултати са публикувани на 20 октомври в списанието Scientific Reports, а допълнително изследване от 17 октомври в Publications of the Astronomical Society of the Pacific предполага, че част от проблясъците са подредени в групи и намаляват с около 30% в зони, попадащи в земната сянка. Авторите смятат, че това може да се обясни най-добре с отражения на слънчева светлина от неизвестни обекти в много висока орбита.
Несъвършеното минало и научният скептицизъм
Други учени предлагат по-земно обяснение: възможно е светлинните проблясъци – а вероятно и част от докладите за НЛО – да са вторичен ефект от самите ядрени експлозии. Ядреният астрофизик Michael Wiescher предполага, че подобни взривове могат да изхвърлят метални частици и радиоактивен прах във високите слоеве на атмосферата, където те биха могли да се проявят като краткотрайни светлини.
Екипът на Villarroel и Bruehl обаче отхвърля тази хипотеза, отбелязвайки, че подобни ефекти биха оставили размазани следи или ивици, а не ясно очертани точки. Освен това, за да изглеждат неподвижни в рамките на 50-минутна експозиция, обектите би трябвало да се намират на височини, сравними със съвременните геостационарни спътници – сценарий, който изследователите смятат за малко вероятен.
Някои астрономи виждат източника на загадката не в небето, а в самите фотографски плаки. Robert Lupton напомня, че историята на астрономията изобилства от погрешно интерпретирани подредби и съвпадения. Друг специалист, Nigel Hambly, посочва, че прах, косми, драскотини и дефекти при копирането и дигитализацията могат да създадат илюзия за подредени светлинни точки.
Повратна точка в изследванията на НЛО?
Повечето интервюирани учени са единодушни, че са необходими независими анализи и повторно изследване на оригиналните плаки от Palomar и други обсерватории от предспътниковата епоха. Само така може да се установи дали транзиентите са реални астрономически явления или артефакти от остаряла технология.
Независимо дали тези загадъчни светлини ще се окажат доказателство за UAP, секретни военни технологии или просто дефекти от миналото, дебатът показва как науката изследва неизвестното.
„Възможно е един ден да погледнем назад и да видим тези публикации като повратна точка за приемането на НЛО като легитимна тема за сериозно научно изследване“, казва David Windt от Columbia University.
*Обсерватория Палома (Palomar Observatory)
Обсерватория Палома е водещ астрономически изследователски център, разположен на връх Палома в Южна Калифорния, САЩ. Тя е собственост и се управлява от California Institute of Technology (Caltech) и е известна със своята роля в напредъка на наблюдателната астрономия през XX и XXI век.
Ключови факти
- Местоположение: Връх Палома, окръг Сан Диего, Калифорния, САЩ
- Открита: 1949 г.
- Основна институция: California Institute of Technology
- Главен телескоп: 200-инчовият телескоп „Хейл“ (Hale Telescope)
- Височина над морето: ~1700 м
История и развитие
Идеята за обсерваторията възниква през 30-те години на XX век, като проект на Caltech, подкрепен от Rockefeller Foundation. След забавяне поради Втората световна война, обсерваторията официално отваря през 1949 г. Основната ѝ гордост – 200-инчовият телескоп „Хейл“ – е най-големият оптичен телескоп в света до началото на 90-те години и остава емблема на инженерно и научно постижение.
Телескопи и оборудване
Обсерваторията включва няколко телескопа, сред които 200-инчовият телескоп „Хейл“, 60-инчовият и 48-инчовият телескоп „Самюъл Ошин“, използван за широкомащабни фотометрични и спектроскопски изследвания. Инфраструктурата е модернизирана с цифрови детектори и автоматизирани системи за наблюдение.
Научен принос
Палома има дълга история на открития – от изследвания на галактики и квазари до идентифицирането на близкоразположени обекти в Слънчевата система. Данните ѝ подпомагат редица мащабни проекти като Palomar Observatory Sky Survey (POSS) и съвременните времеви наблюдения чрез Zwicky Transient Facility.
Настояща роля
Днес обсерваторията продължава да бъде активна изследователска платформа и учебна база за астрономи от Caltech и други институции. Тя играе ключова роля в съвременните наблюдения на преходни явления и в разработването на методи за автоматизирана небесна фотометрия.
*Sputnik 1
Sputnik 1 (Спутник-1) е първият изкуствен спътник на Земята, изстрелян от Съветският съюз на 4 октомври 1957 г. Този малък сферичен апарат бележи началото на космическата ера и предизвиква световен технологичен и политически отзвук, включително началото на космическата надпревара между САЩ и СССР.
Основни факти
- Дата на изстрелване: 4 октомври 1957 г.
- Изстрелваща ракета: Р-7 Семьорка
- Маса: около 83,6 kg
- Орбитална височина: ~215 × 939 km
- Продължителност на мисията: 21 денa предаване на сигнал, ~3 месеца на орбита
Конструкция и функции
Сферичният корпус на Sputnik 1 е с диаметър 58 cm и изработен от алуминиеви сплави. Четири дълги антени излъчват радиосигнали на честоти 20,005 и 40,002 MHz, които могат да се приемат по целия свят. Вътре са разположени захранване и температурни датчици, които изпращат информация за вътрешната среда.
Историческо значение
Изстрелването на Sputnik 1 демонстрира напредъка на съветската наука и техника и предизвиква дълбок политически ефект в разгара на Студената война. Събитието стимулира ускорено развитие на космически изследвания, довеждайки до създаването на NASA през 1958 г. и началото на редица национални космически програми.
Орбитален живот и край
След 1 440 обиколки около Земята Sputnik 1 навлиза в атмосферата и изгаря на 4 януари 1958 г. Радиосигналите му обаче остават иконични първите „пулсации“ на човечеството от космоса, символизиращи нова епоха в изследването на Вселената.
Следвайте ни в Telegram, Facebook, Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
