Великобритания затваря очи? Защо страната няма къде да докладва наблюдения на НЛО, докато САЩ разкриват все повече информация
В продължение на десетилетия небето над Великобритания е било сцена на стотици необясними наблюдения, регистрирани както от цивилни граждани, така и от военни пилоти, служители на летища и представители на въоръжените сили. Някои от тези случаи постепенно намират логично обяснение, но други остават без категоричен отговор и продължават да пораждат въпроси години след случилото се. Въпреки това, докато Съединените щати през последните години превърнаха темата за неидентифицираните аномални явления в официален въпрос на националната сигурност, Великобритания изглежда е избрала съвсем различен път – да не разследва.
Това решение кара все повече пилоти, бивши служители на службите за сигурност и независими изследователи да се запитат дали страната не е създала опасна „сляпа зона“, в която потенциално важни наблюдения просто изчезват безследно.
Историята започва с един пилот, но поставя въпрос, който засяга цяла държава.
Пенсионираният пилот Крис Кроутър прекарва повече от 42 години във въздуха и натрупва впечатляващите 22 000 летателни часа. За човек с подобен опит малко неща могат да го изненадат. Именно затова разказът му привлича вниманието на мнозина.
През 1978 година, докато управлява лек самолет към летище Норич, диспечерите от тогавашния съвместен гражданско-военен център Eastern Radar го предупреждават за неизвестен въздушен трафик, движещ се с висока скорост. Само секунди по-късно край дясното крило на самолета му профучава странен обект.
Кроутър описва видяното като група от тъмни сферични структури, свързани една с друга, които се движат със скорост, позволяваща наблюдението им само за части от секундата. Почти половин век по-късно той продължава да твърди, че никога не е успял да намери разумно обяснение за случилото се.
Подобни разкази не са рядкост. Разликата днес е, че в Съединените щати подобни свидетелства вече не се разглеждат автоматично като сензации или плод на въображението. След създаването на специализирани звена към Пентагона, публичните изслушвания в Конгреса и разсекретяването на множество документи, темата постепенно се превърна в част от официалния дневен ред.
Военни пилоти започнаха да свидетелстват под клетва. Разузнавателни служители разказаха за неизвестни обекти, демонстриращи характеристики, които не съответстват на известните човешки технологии. Появиха се и твърдения за програми за събиране на катастрофирали апарати с неизвестен произход. Макар тези твърдения да остават спорни, самият факт, че американските институции вече не ги игнорират, промени начина, по който обществото възприема темата.
Релации от НЛО изслушването в Конгреса на САЩ: Технологии, Контакти и Нови Мистерии
На този фон Великобритания изглежда необичайно пасивна.
До 2009 година британското Министерство на отбраната разполага със специално звено, което приема и анализира сигнали за НЛО. Официалната задача на отдела е да установява дали наблюдаваните обекти представляват риск за националната сигурност или нарушават въздушното пространство на страната. След закриването му, обяснено с бюджетни съкращения и липса на доказани заплахи, не е създадена никаква нова структура, която да поеме тези функции.
На практика днес във Великобритания не съществува централизирана държавна система, към която пилотите или гражданите да могат да подават сигнали за необичайни въздушни явления.
Именно това тревожи бившия служител на Националната агенция за борба с престъпността Дейвид Джон. След края на кариерата си той основава независимата организация SEPI, която разследва случаи, свързани с НЛО и други необясними явления. По негови думи по-голямата част от получените сигнали в крайна сметка намират рационално обяснение, но приблизително една пета от случаите остават необясними дори след подробно изследване.
Според него проблемът не е само научен, а и свързан с националната сигурност. В епоха, в която почти всеки човек носи в джоба си смартфон с камера с висока резолюция, броят на регистрираните необичайни явления расте постоянно. Ако няма официален механизъм за тяхното събиране и анализ, потенциално ценна информация просто се губи.
Този аргумент придобива още по-голяма тежест след серията мистериозни полети на неизвестни дронове над американски военни бази във Великобритания през 2024 година. Въпреки проведеното разследване извършителите така и не бяха установени, а случаят показа колко трудно е понякога да се определи произходът на необичайни летящи обекти.
Подобни примери подхранват подозренията, че не всяко необяснимо явление може лесно да бъде обяснено с любителски дрон или атмосферен феномен.
Един от най-известните британски случаи остава инцидентът в гората Рендлшам през декември 1980 година. В продължение на няколко нощи американски военнослужещи от две бази в графство Съфолк съобщават за странни светлини, наблюдение на неизвестен апарат и необичайни следи в гората. Случаят е официално документиран и до днес остава едно от най-добре проучените предполагаеми НЛО събития във Великобритания.
Сред хората, които години наред анализират подобни доклади, е Ник Поуп – бивш служител на Министерството на отбраната, който през 90-те години отговаря именно за изследването на НЛО сигналите. До последните месеци от живота си той продължава публично да настоява, че макар повечето случаи да имат обяснение, остава малък процент, който не може да бъде пренебрегнат.
Поуп многократно подчертава, че когато неизвестни обекти се появяват над военни бази или чувствителни стратегически обекти, темата престава да бъде просто любопитство и се превръща във въпрос на националната сигурност.
Въпреки това официалната позиция на британските власти остава непроменена. Министерството на отбраната заявява, че никога не е установило доказателства, според които НЛО или UAP представляват военна заплаха за страната. Гражданите, които желаят да съобщят за необичайни обекти, са насочвани към Гражданската авиационна администрация, която обаче открито признава, че не извършва специализирано наблюдение на подобни явления.
Тук възниква един любопитен парадокс.
Ако официално няма система за събиране на подобни данни, на какво се основава увереността, че няма проблем? Може ли държава да заключи, че дадено явление не представлява риск, ако практически е прекратила неговото систематично наблюдение?
Именно този въпрос стои в центъра на разгорещения дебат.
Скептиците посочват, че огромна част от наблюденията действително се оказват самолети, дронове, атмосферни явления или оптични илюзии. Но дори те признават, че малък процент остава без убедително обяснение.
За хората, които изследват феномена от десетилетия, именно тези случаи заслужават най-сериозно внимание. Не защото непременно доказват присъствието на извънземна цивилизация, а защото представляват неизвестен фактор във въздушното пространство на една държава.
Дейвид Груш месеци след изслушването: „Няма прозрачност за НЛО! Конгресът е пълен провал.“ (видео)
Докато Съединените щати разширяват програмите си за анализ на UAP и обменят информация между военните, разузнаването и Конгреса, Великобритания продължава да няма институция, която официално да поема подобни сигнали.
Възможно е това решение да се окаже напълно правилно и по-голямата част от случаите действително да нямат особено значение. Но е възможно страната постепенно да губи ценни данни за явления, които един ден могат да се окажат далеч по-важни, отколкото изглеждат днес.
Дали Великобритания действително е създала собствена „сляпа зона“ по отношение на НЛО, или просто е избрала по-прагматичен подход към ограничените си ресурси, засега няма еднозначен отговор. Едно обаче е сигурно – мистериите в британското небе не са изчезнали. Променило се е единствено мястото, където трябва да бъдат докладвани.
Автор HiddenTruth.site – всички права запазени
За автора: Jabba
Jabba е изследовател на непознатото, разследващ журналист по душа и ловец на истини, които официалната история предпочита да мълчи. С над 10 години опит в писането на алтернативни анализи и дълбоки разследвания.
