Зекария Сичин за анунаките , планетата Нибиру и създаването на човечеството

Зекария Сичин за анунаките , планетата Нибиру и създаването на човечеството …

Анунаките (наричани още Ануна, Анунаку, Ананаки и други) са група от шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества.

Зекария Сичин (11.01.1920 г. – 09.10.2010 г.) е автор на книги, които обясняват човешкия произход и връзката му с древните астронавти. Ситчин приписва създаването на древната шумерска култура на Анунаките, които според него са раса на извънземни създания от планета отвъд Нептун, наречена Нибиру.

Той вярва, че планетата Нибиру се намира в удължена, елипсовидна орбита в Слънчевата система на Земята, твърдейки, че шумерската митология отразява тази гледна точка.

Книгите на Сичин са продавани в милиони копия по целия свят и са преведени на повече от 25 езика.

Теориите на Сичин не се приемат от редица конвенционални учени и академици, които отхвърлят работата му като псевдоистория и псевдонаука. Работата му е критикувана като „погрешна методология, неправилни преводи на древни текстове и неправилни астрономически, и научни твърдения“.

Подобно на по-ранни автори, като Имануел Великовски и Ерих фон Даникен, Ситчин застъпва теории, в които се предполага, че извънземните са играли значителна роля в древната човешка история.

Според интерпретацията на Сичин за месопотамската иконография и симвология, очертана в неговата книга от 1976 г. „12-тата планета“ и нейните продължения, има неоткрита планета отвъд Нептун, която следва дълга, елипсовидна орбита, достигайки вътрешността на Слънчевата система приблизително на всеки 3600 години. Тази планета се нарича Нибиру.

Според Сичин, Нибиру (чието име е заменено с Мардук в оригинални легенди, произхождащо от вавилонския владетел със същото име) катастрофално се сблъсква с Тиамат (във вавилонските митове – богиня за сътворението), която той смята за друга планета, намираща се някога между Марс и Юпитер.

Предполага, че този сблъсък е образувал планетата Земя, астероидния пояс и кометите. Ситчин заявява, че когато е ударена от една от луните на планетата Нибиру, Тиамат се разделя на две, а след това, при втори удар, когато Нибиру се удря в счупените фрагменти, едната половина от Тиамат се превръща в астероиден пояс.

Другата половина от Тиамат е ударена от друга луна на Нибиру, изтласкана е в нова орбита и става днешната планета Земя.

Според Сичин, Нибиру (наричана от Сичин „дванадесетата планета“) е дом на технологично напреднала извънземна раса, наричана Анунаки в шумерските митове. Авторът заявява, че в Битието те се наричат Нефилими.

Той пише, че те са еволюирали, след като Нибиру е влязъл в Слънчевата система и вероятно за пръв път са пристигнали на Земята преди 450 000 години, търсейки минерали и злато, които са открили и добивали в Африка.

Ситчин заявява, че тези „богове“ са били обикновени работници на колониалната експедиция от планетата Нибиру на Земята.

Авторът пише, че анунаките са се разбунтували, заради трудните условията на труд. Тогава Енки (един от главните богове в шумеро-акадския пантеон), за облекчаване на сънародниците си, предложил чрез генно инженерство да бъдат създадени хибриди между извънземните и Хомо еректус, които ще са първобитни работници-роби (Homo sapiens), и ще заместят анунаките в мините.

Според Сичин, древни надписи съобщават, че човешката цивилизация в Шумер, Месопотамия, е създадена под ръководството на тези „богове“, а „човешкото царство“ е направено, за да служи на посредниците между човечеството и Анунаките, създавайки „божественото право на царете“ и доктрината им.

Изследователят вярва, че отпадъците от ядрени оръжия, използвани по време на война между фракции на извънземните, са „Злият вятър“, описан в The Lament for Ur, който унищожава Ур около 2000 г. пр. н. Сичин заявява, че точната година е 2024 г. пр. н. е.

Авторът казва, че изследванията му съвпадат с много библейски текстове, и че те произхождат изначално от шумерските писания.

Четете още: Кредо Мутва споделя скритата историята за рептилите на Земята (видео)

Критиката към работата на Сичин се разделя предимно на три категории:

1) Преводи и тълкувания на древни текстове.

2) Астрономически и научни наблюдения.

3) Литература на мита.

Когато Сичин пише книгите си, само специалистите могат да четат шумерски език, но източници, като книгата „Шумерски лексикон“ от 2006 г. правят езикът по-достъпен за неспециалистите.

Ученият по древни езици Майкъл С. Хайзер заявява, че е открил много неточности в преводите на Сичин и предизвиква заинтересованите страни да използват тази книга, за да проверят тяхната валидност.

Проф. Роналд Х. Фрице, автор на книгата „Изобретено знание: фалшива история, фалшива наука и псевдорелигии“, споменава примера на твърдението на Сичин, че шумерският знак Din-Gir означава „части от пламтящите ракети“, добавяйки, че „присвояването на значения от Сичин на древни думи е тенденциозно и често напрегнато.“

Фрице коментира и методологията на Сичин, като пише, че, „когато критиците проверяват референциите на Сичин, те откриват, че той често цитира извън контекста или отрязва цитатите си по начин, който изкривява доказателствата, за да докаже твърденията си. Доказателствата се представят избирателно, а противоречивите доказателства се игнорират“.

с

Писмеността VA 243 има 12 точки, които Сичин идентифицира като планети. Когато се превежда, печат VA 243 гласи: „Ти си неговият слуга.“, което сега се смята за послание от „благородник към слуга“. Според семитолога Майкъл С. Хайзър, така нареченото Слънце на печат VA 243 не е шумерският символ за слънцето, а е звезда. Точките също са звезди.

Символът на печата VA 243 няма никаква прилика със стотиците документирани шумерски слънчеви символа.

В рецензия от 1979 г. на „Дванадесетата планета“ Роджър Уескот, професор по антропология и лингвистика в Университета Дрю, Мадисън, Ню Джърси, отбелязва „аматьорството“ на Сичин по отношение на шумерския език:

„Лингвистиката на Ситчин изглежда поне толкова любителска, колкото неговата антропология, биология и астрономия. На стр. 370, например, той твърди, че „всички древни езици … включително ранен китайски … произтича от един първичен източник – шумерския.“

Шумерският, разбира се, е виртуалният архетип на това, което езиковите таксономисти наричат ​​език-изолат, което означава език, който не попада в нито едно от добре познатите езикови семейства или не показва ясна връзка с който и да е познат език.

Дори, ако Сичин се позовава на писмения, а не на говоримия език, е малко вероятно неговото твърдение да бъде защитено убедително, тъй като шумерските идеограми са предшествани от азилските и татарските знаци на Европа, както и от различни писмено обозначаващи системи между реките Нил и Инд.

Шумерската литература е написана на шумерския език през средната бронзова епоха. Повечето шумерска литература се съхранява косвено, чрез асирийски или вавилонски копия.

Шумерите изобретяват първата писмена система, като около 30-ти век разработват шумерски клинопис от по-ранни системи за писане. Най-ранните литературни текстове се появяват от около 27 век пр. н. е.

Шумерският език остава в официална и литературна употреба в Акадската и Вавилонската империи, дори след като говоримият език изчезва при населението. Грамотността била широко разпространена и шумерските текстове, които учениците копирали, силно повлияли по-късно на вавилонската литература.

Шумерската литература не предава директно, а е преоткрита чрез археологията. Независимо от това, акадите и вавилонците са взаимствали много от шумерското литературно наследство и са разпространили тези традиции в Близкия изток, оказвайки влияние върху голяма част от литературата, последвала в този регион, включително Библията.

Въпреки всички критици на Сичин, неговите открития и твърдения са задълбочени и учудващо добре се вплитат с разказите на Кредо Мутва за рептилите … Мислете …

Следвайте ни ...

Lucky

Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.