Изследователи откриха древен „Портал към Подземния свят“ (видео)
Въпреки, че откритието звучи като отлично начало за нов филм за Индиана Джоунс, изследователите твърдят, че са открили „Портала към Ада„.
Очевидно не по буквален начин, този митичен Портал към Подземния свят е споменаван както от древните гърци, така и от римляните.
Гръцкият историк Страбон (64 г. пр. н. е. – 24 г. сл. Хр.) пише:
„Това пространство е пълно с пара, толкова мъглива и гъста, че човек едва може да види земята. Всяко животно, което мине вътре, среща незабавна смърт. Хвърлих врабчета и те веднага издъхнаха и паднаха.“
Обектът, открит от експерти, се намира в древния фригийски град Хиераполис, сега Памуккале в Югозападна Турция.
По-голямата част от древните легенди се отнасят до различните начини за достигане до Подземния свят, преминавайки през различни етапи, които увеличават страданието на душата, която напуска тялото.
За много римляни този процес започва в „Портала към Подземния свят“ и учените наскоро разкриват, че мястото наистина съществува.
Всъщност, Порталът е пещера, която е преоткрита от изследователи от Университета в Саленто, Италия. Мястото е принадлежало на древна Фригия и е било използвано за извършване на жертвоприношения на животни от жреци.
Но това, което древните са смятали за Портал към Подземния свят, е нещо съвсем различно. След като намират местоположението на древния обект, учените откриват защо животните, които се приближават до мястото, умират почти мигновено.
Четете още: Писмеността на Сингапурския камък е мистерия от векове
Причината е подземна сеизмична дейност, чрез която голямо количество вулканичен въглероден диоксид се изхвърля на повърхността, която убива животните, но не и жреците, извършващи жертвоприношението.
Древните жреци със сигурност са смятали, че са облагодетелствани от Боговете си, докато всъщност през цялото време това е било просто наука.
Специалисти от Университета в Дуисбург-Есен, Германия, вземат проби от нивата на въглероден диоксид в района около пещерата и установяват, че газът образува един вид „езеро„, което се издига на 40 сантиметра над земята.
Един от най-изненадващите факти е, че този район продължава да бъде толкова смъртоносен, колкото е бил по времето на древните римляни и гърци.
Газът се разсейва от Слънцето през деня, а е по-смъртоносен на разсъмване. Концентрацията достига над 50 процента на самото дъно на езерото, като се повишава до около 35 процента на 10 сантиметра, което може дори да убие човек, но над 40 сантиметра концентрацията спада бързо.
В статията си екипът пише:
„Докато бикът стоял в газовото езеро с уста и ноздри на височина между 60 см и 90 см, възрастните жреци винаги стояли изправени в езерото, грижейки се носът и устата им да са много над токсичното ниво на „дъха на смъртта“. Съобщава се, че понякога са използвали камъни, за да бъдат по-нависоко.“
Археологическите доказателства показват, че обектът е бил напълно функционален до IV век от н. е., но е станал място на спорадично посещение от посетители през следващите два века. Храмът е разрушен през VI век от християните, докато по-късните земетресения може да са го повредили допълнително.
Изследването е публикувано в списанието Archaeological and Anthropological Sciences.
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
