Инцидентът Ариел: повече от 60 деца виждат извънземни и НЛО
14 септември 1994 г., сряда, е нормален учебен ден в училище „Ариел“, разположено в провинцията, в средата на зърнени полета в предградията на Рува, Зимбабве.
По време на голямото междучасие, 62-ма ученици, на възраст от 5 до 12 години, изтичват да играят в задния двор на училището. Изведнъж виждат недалеч от тях няколко малки обекта с формата на диск, спускащи се от небето.

НЛО кацат и от тях излизат няколко необичайни същества. Едно от тях се приближава до децата. Контактът продължава около 15 минути. След това съществата отлитат обратно в небето с космическите си корабите и децата се връщат в класните стаи.
Именно чрез странното им възбудено поведение и оживеното обсъждане на видяното учителите разбират, че се е случило нещо необичайно. Но, продължават да преподават уроците по план.
На следващия ден цялата местна общност знае, защото когато децата се връщат вкъщи разказват всичко на родителите си. Скоро целият град Рува научава за посещението на извънземните. Журналисти отиват в училището, за да интервюират децата.

Учениците са интервюирани от Джон Мак и Тим Лийч от местното бюро на ВВС. Всички деца разказват подобни истории и рисуват подобни картини с дискови предмети. Според техните описания „извънземните имали огромни очи и приличали малко на Майкъл Джексън“ …

В същите дни има съобщения за наблюдения на НЛО в целия регион, въпреки, че астрономите казват, че хората най-вероятно са видели метеорен дъжд. Два дни след инцидента до училището „Ариел“, на 16 септември, са получени две съобщения наведнъж: жена с малкия си син са видели стълб от светлина, идващ от небето през нощта, а другото – шофьор на камион вижда необичайни двукраки същества на пътя същата нощ.
Детската площадка до училището „Ариел“ е близо до горичка от дървета и гъсталаци от храсти, и именно там кацат „чиниите“. НЛО били 3 или 4 и децата веднага ги видели. Въпреки, че били малко уплашени, нито едно от тях не избягало от детската площадка – любопитството им било по-силно.

Трябва да се отбележи, че училището „Ариел“ е скъпо частно училище, главно за бели деца и деца със смесен произход, чиито родители са служители на компании от Южна Африка или Великобритания. Но там учат и няколко местни деца. И в това отношение първоначалното възприятие на съществата се различава в различните групи.
Първоначално, местните деца смятат извънземните за таласъми, Токолоше (свръхестествено създание) или съществата Звиквамбо. Много от тях започват да плачат, тъй като си мислят, че тези създания ще ги нападнат, ще ги ухапят или ще ги изядат.
Четете още: Случаят Коларес: НЛО атакуват и нараняват около 2000 души (видео)
Белите ученици изобщо не се шокират, тъй като объркват извънземното с „градинаря на г-жа Стивънс„, но след това виждат, че фигурата има черна коса „като на Майкъл Джексън„, а не е къдрава и едва тогава заподозират, че нещо не е наред.
Едно от момчетата разказва:
„Видях нисък мъж, висок около метър, облечен в черни лъскави дрехи. Имаше дълга черна коса, а очите му бяха по-ниско от нашите очи, много големи и удължени. Устата беше просто процеп, а ушите бяха почти невидими.“

Дали извънземното е казало нещо на децата, остава неизвестно, но съдейки по историите им, извънземното е проектирало образи и послания в мозъците им.
Момиче на име Елза описва едно от извънземните:
„Имах чувството, че той много се интересува от всички нас и изглеждаше толкова тъжен, сякаш никой не го обичаше. В Космоса няма любов, но тук има.“
Елза казва също, че когато извънземното я погледнало, тя получила нещо като видение в главата си, в което „всички дървета се наведоха надолу, нямаше въздух и хората умираха„.

10-годишната Изабел казва:
„Опитахме се да не го гледаме, защото беше страшен. Очите и чувствата ми бяха свързани с него и той показа, че вредим на Земята.“
Друго момиче, на име Ема, казва подобни неща:
„Мисля, че те искаха хората да знаят, че вредим на този свят и не трябва да бъдем твърде технологични.“
А петокласник на име Франсис споделя, че е бил предупреден, че „нещо ще се случи„, и че „не трябва да има замърсяване„.

Инцидентът изненадващо бързо е забравен, въпреки, че журналистът Джон Мак, който интервюира децата, е носител на награда Пулицър. Никой обаче не обръща внимание на материала му.
Записи от интервютата му с учениците все още могат да бъдат намерени в интернет. Самият Мак вярва, че в училището „Ариел“ несъмнено се е случило нещо необичайно. За този инцидент е направен уебсайт – arielphenomenon.com, но усещането, че повечето хора го приемат като някаква шега остава …, за жалост.
Следвайте ни в Telegram , Instagram , TikTok ,Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание

Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.






