Историята на Дан и Фран Келър: сатанински култ в детски център (видео)

Историята на Дан и Фран Келър: сатанински култ в детски център …

Тази зловеща история се случва през 90-те години на миналия век и е подозрително бързо забравена от медиите … (HiddenTruth.site)

В днешно време, за нея понякога пишат предимно в различни списания за детска психология.

Всичко започва през 1989 г., когато в Оук Хил (Oak Hill), Остин, в Тексас, е открит частен дневен център, наречен Дневен център на Фран. Той наподобява очарователен малък оазис, заобиколен от живописни кедри, сгушен в пасторалната провинция на зелени хълмове.

На територията на китната сграда има детски площадки, плувен басейн и малка зоологическа градина със зайци и понита. Собственици на Центъра са съпрузите Дан и Фран Келър (Dan and Fran Keller), които изглеждат любезни и гостоприемни. Те приемат дори деца с поведенчески проблеми.

За местните работещи родители тази детска градина изглежда като идеалното място и сбъдната мечта. Те не предполагат, че след известно време това място ще се превърне в истински кошмар.

Една от майките, която записва детето си, 3-годишната Кристин, в детската градина на Келър е Сюзън Ксавие. В този момент тя преживява раздялата със съпруга си и последвалия тежък развод. Освен това, дъщеря й има поведенчески проблеми и се нуждае от специални грижи и терапия.

Първоначално Сюзън решава, че в Центъра на Келър ще помогнат на Кристин. Но, след известно време забелязва, че поведението на момичето се влошава. То започнало постоянно да лъже и да се държи странно. Например, когато имали гости, влизало в хола и се събличало голо пред всички.

И това не е всичко … Кристина започва да се държи много диво, сякаш се смятала за животно. Става агресивна, нахвърля се върху майка си, драска я, хапе я, изпада в чести и неконтролируеми кризи. Веднъж, без причина, дори се опитва да прободе кучето им с нож.

Никога преди, дори по време на развода на родителите си, това дете не се е държало по този начин и Сюзън не можела да разбере какво се случва.

През 1991 г. тя решава да заведе дъщеря си на сесия с психотерапевт. По време на разговора със специалиста, изведнъж момичето казва по свой детски начин неща, от които се разбира, че в детската градина е била физически и сексуално малтретирана.

За психотерапевта и Сюзън това е шокиращо, защото семейство Келър са смятани за добри хора, много уважавани в обществото, без никакви мрачни истории, свързани с нарушаване на закона, употреба на наркотици или пиене на алкохол.

Преди да отворят частната си детска градина, Фран Келър дълги години работи като детегледачка, а след това като учител в детски заведения. Работодателите й никога не са имали оплаквания срещу нея. Затова думите на момичето са приети много подозрително и в крайна сметка решават, че лъже.

Но, в един момент, подобни странности в поведението започват да се появяват и при други деца, посещаващи детската градина на Келър.

Тогава, две от децата споделят, че Фран и съпругът й ги докосвали по интимните места, биели ги, заплашвали ги и ги принуждавали да мълчат за случилото се. Давали им напитки, към които били добавили кръв, а след това се обличали в бели дрехи, запалвали свещи и започвали да измъчват деца, заснемайки всичко на видео.

Други деца били принуждавани да гледат порнографски видеоклипове, а също да убиват животни: зайци, кучета и котки. Според разказите на децата, веднъж Дан донесъл малка горила и те били принудени да я убият.

След това било донесено човешко бебе, което имало съдбата на животинките.

Колкото повече разказват децата, толкова по-нереална става историята им. Оказва се, че семейство Келър са водили децата до местното гробище, където са изкопавали мъртвите.

Друг път, завели децата с автобус до съседно Мексико. Там ги оставили в някаква военна база и войниците „се забавлявали“ с тях цял ден.

Вечерта децата били върнати в детската градина, точно преди момента, в който започват да идват техните родителите да ги вземат.

Понякога, Дан и Фран водели децата в съседната гора, където ги измъчвали с ток. Имало случаи, когато в гората се появявали хора, облечени в костюми на духове или върколаци. Те подлагали деца на различни видове насилие.

За да попречат на някой външен човек да разбере какво се случва, семейство Келър изпращали свои наблюдатели по всички най-близки пътища, които незабавно щели да докладват ако има автомобили, които се насочват към Центъра им.

В по-голямата си част, тази лудост прилича на някакъв сатанински култ. Дан и Фран често говорили за Сатана и провеждали мистериозни тайни ритуали, които децата не можели да разберат.

Странни портрети висели по стените в Центъра, а децата редовно били принуждавани да пишат неясни окултни символи на пода и да пеят песни на непознат език.

Четете още: Ужасяващите окултни тайни на нацистите в Новото кметство

Понякога си избирали дете и му давали барабан, като му казвали, че с него трябва да призове Сатаната. Всеки път децата били предупреждавани, че ако кажат на някого, родителите им ще бъдат убити, обезглавени и принесени в жертва на Дявола, а къщите им ще бъдат изгорени до основи.

Всичко това изглежда като приказка на ужасите, която малките деца разказвали с пълна сериозност.

Карол Сталин, чийто 4-годишен син Дани е сред жертвите, разказва всичко това по следния начин:

„Те изкривиха и извратиха всеки аспект от живота на тези деца. Те измъчвали зайче пред децата и им казали, че това е „великденско зайче“. Имали ято гълъби, чупили им крилата и ги погребвали ранени, но все още живи. Били погребани и деца.

Дани твърди, че той сам е погребвал деца, а след това Фран ги изравяла няколко секунди, преди да останат без въздух, и им казвала: „Сатана ви е пощадил.“.“

Оказва се, че много от родителите са подозирали, че с децата им се случва нещо странно в детската градина на Келър. Например, понякога децата се прибирали облечени в чужди дрехи, с мокра коса или мръсни.

Редовно забелязвали подозрителни натъртвания по телата им, които смятали за леки наранявания след игра на детската площадка. Едва когато разкриването на ужаса започва, тези родители осъзнават, че подозренията им са основателни.

В почти всички случаи, децата, които разказват за всичко това, преди да постъпят в детската градина, не са показвали някакви специални поведенчески или психически проблеми. Това е косвен знак, че в градината наистина се е случвало нещо страшно.

По време на разследването се оказва, че полицаи от местната полиция и дори някои държавни служители са тясно свързани със семейство Келър. Например, един от полицейските служители не бил в състояние да премине тест с детектор на лъжата, когато го попитали за участието му в насилие над деца от детската градина …

Когато Дан и Фран разбират, че са разкрити, те затварят Центъра и бягат в Лас Вегас (Las Vegas), където са открити две седмици по-късно и арестувани.

На процеса те настояват, че са невинни, и че децата са си измислили всичко. Обясняват бягството си това, че не искали да бъдат „разпънати от системата“ и да станат жертви на „лов на вещици“.

На процеса, както съдията, така и съдебните заседатели са шокирани от множеството зловещи подробности за това, което се разкрило пред очите им. От началото до края, Дан и Фран категорично отричат всички обвинения срещу тях.

За съжаление, обвинението има много малко реални доказателства, освен устните показания на няколко деца. Лекарят, прегледал малката Кристин Ксавие, казва, че гениталиите й имат признаци на насилие, а хименът й е разкъсан.

Това се отчита в полза на обвинението, но през следващите години тази констатация по някаква причина започва да се счита за „погрешна“.

Повикан е и експерт по „сатанинско ритуално насилие“, който заявява, че всички признаци показват, че това наистина се е случило.

И дори тогава, семейство Келър отричат всичко и уверяват, че децата лъжат.

Фран заявява:

„Представиха ни като чудовища и канибали. На свидетелските показания им казах, че момиченцето, дъщерята на Ксавие, е лъжкиня и манипулаторка, а прокурорът ме нападна.

Бях уплашен като това дете. Те съсипаха живота ми и живота съпруга ми. Заради това малко момиченце загубихме всичко, което някога сме притежавали и сме се грижили за него.“

В крайна сметка, всеки от съпрузите Келър е осъден на 48 години затвор по множество обвинения, включително за тормоз и сексуално насилие.

Но, историята не свърши дотук … Скоро се появява информация за „погрешната“ диагноза на Кристин и е извършена преоценка на процеса, която стига до заключението, че единствените преки свидетели са деца на по 3-4 години.

Изнесено е, че техните поведенчески проблеми ги правят ненадеждни и лесно сугестивни свидетели, манипулирани, за да дадат неверни показания.

Всичко това довежда до факта, че през 2013 г. държавата оттегля всички обвинения срещу семейство Келър и ги обявява за невинни. Те са освободени и получават обезщетение от 3,4 милиона долара за неправомерното лишаване от свобода.

Гледайте видеото.

Какво наистина се е случило? Дали Дан и Фран Келър са жертви на клевета, поради масова истерия, или са истински сатанисти? А на децата не се е повярвало, поради възрастта и психологическата им незрялост …

Детските психолози вярват, че малките деца са напълно способни да лъжат и могат да го направят доста убедително, но възниква логичният въпрос: откъде група малки деца биха могли да знаят толкова много подробности за това, което разказват?

Мъртвите, изтезанията на животни, порнографията, непознати хора в гората в странни костюми, мъченията и т.н. На това, поддръжниците на невинността на Дан и Фран отговарят, че зад всичко стоят родителите на децата, които са ги „убедили“ да разкажат всичко това.

Но, с каква цел? Не е ясно … Преди тази история, семейство Келър са били обичани и уважавани от всички. Както се казва: няма дим без огън …

Lucky

Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.