Историята на Скот Лотан: какво е да си Жокера в реалния живот (видео)
От слабо осветен ъгъл на оживен ресторант, сред дрънкането на чаши и разговорите, се чува мъжки смях над глъчката. Но не е смях от радост, а неконтролируемо, пронизително кикотене, което привлича неспокойните погледи на клиентите.
Това е ежедневната реалност на Скот Лотан от Вирджиния Бийч, който живее с Псевдобулбарен афект – неврологично състояние, характеризиращо се с неволни и неуместни изблици на смях или плач.
Състоянието, което засяга безброй хора по целия свят, наскоро е поставено в светлината на прожекторите с измисления герой Артър Флек в популярния филм „Жокера“ и предстоящото продължение.
Изигран от Хоакин Финикс, борбите на Флек с Псевдобулбарния афект се превръщат в централна тема в разказа, резонираща с онези, които изпитват подобни симптоми в реалния живот.
За Скот Лотан Псевдобулбарният афект е нещо повече от средство за сюжет – това е предизвикателство, което усложнява най-простите му ежедневни дейности.
Неговите преживявания, като отказ на обслужване в ресторанти или неволно провокиране на конфронтации, подчертават социалната стигма и недоразуменията около състоянието. Общественото възприемане на Псевдобулбарния афект често е затънало в объркване, като мнозина бъркат смеха с подигравка или нечувствителност.
Скот споделя:
„Имам проблеми с това, че не ме обслужват в ресторанти и ме молят да напусна, защото сервитьорът се чувства неудобно. Много пъти, ако изляза на питие с приятели, има някой с ниско самочувствие, който вярва, че му се присмивам и започва кавги с мен.“
Състоянието привлича допълнително внимание, когато Лотан разказва за мъчителното преживяване на неконтролируем смях по време на трагична автомобилна катастрофа, която отнема живота на майка му и годеницата му.
Четете още: Причината за Синдрома на Дяволското лице все още е мистерия
Той казва:
„Спомням си, че бях на мястото, смеейки се …, а полицаите ме разпитваха. На погребенията, както на майка ми, така и на годеницата ми, трябваше да се отделя от всички, тъй като понякога избухвах в смях.“
Инцидентът, който се случва през 2003 г., подчертава дълбокото въздействие, което Псевдобулбарният афект може да има върху личните трагедии, често оставяйки засегнатите да се чувстват изолирани в скръбта си.
Псевдобулбарният афект обикновено се свързва с други неврологични състояния, като мозъчни травми, множествена склероза и инсулт. Възниква от смущения в невронните пътища, които регулират емоционалното изразяване, което води до епизоди, които не са в съответствие с действителните чувства на индивида.
Въпреки, че възможностите за лечение, включително лекарства и терапия, могат да помогнат за справяне със симптомите, в момента няма лек за Псевдобулбарния афект.
Изобразяването на Псевдобулбарния афект в „Жокера“ отваря диалог за състоянието, предлагайки рядка възможност за осъзнаване и разбиране.
С наближаването на продължението „Жокера: Лудост за двама“ вероятно разговорът около Псевдобулбарния афект и подобни състояния ще продължи, насърчавайки съпричастност и подкрепа за хора като Скот Лотан, които се опитват да управляват живота със смях в сенките …
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
