Кой уби експерта по химико-биологични оръжия Джон П. Уилър III? (видео)
Кой уби експерта по химико-биологични оръжия Джон П. Уилър III?
Джон П. Уилър III (John P. Wheeler III), на 66 г., експерт по химико-биологични оръжия, движеща сила зад Мемориала на ветераните от Виетнам (Vietnam Veterans Memorial), бивш служител в Белия дом и Пентагона, е намерен мъртъв на 31 декември 2010 г. (HiddenTruth.site)
Полицията в Делауеър (Delaware) се опитва да разгадае загадката как уважаван войник и бивш съветник на трима американски президенти е бил убит, натъпкан в камион за боклук и изхвърлен на сметището.
Това престъпление става все по-объркващо с всяка нова следа. Мистериозната смърт на Уилър поражда много спекулации.
Джон П. Уилър III (14 декември 1944 г. – 31 декември 2010 г.) произхожда от семейство на военни професионалисти, сред които е Джоузеф Уилър, който е служил като генерал, както в Конфедеративната армия, така и по-късно в Армията на САЩ.
Уилър III е роден в Ларедо, Тексас (Laredo, Texas), където майка му живее, докато баща му е в Европа. Един ден, семейството получава телеграма, че баща му е изчезнал по време на битка, но по-късно се установява, че той е жив.
От 1979 г. до 1989 г. Уилър III е председател на Фонда за Мемориала на ветераните от Виетнам, който е открит през 1982 г. Той е подкрепял противоречивия дизайн на Мая Лин (Maya Lin), което му е довело конфронтации с Рос Перо (Ross Perot) и Джим Уеб (Jim Webb), които не са били съгласни с яркия дизайн и са се опитали да го заменят.
Уилър се старае да се справи с проблемите, като добавя скулптурата „Тримата войници“ от Фредерик Харт (Frederick Hart) към Мемориала.
Приятелите на Уилър казват, че работата му по Мемориала на ветераните от Виетнам е най-големият му принос. Но, също смятат, че решението му да се потопи отново в спомените за войната е възкресило много от личните му демони.
Това, което мнозина не знаят за кариерата на Уилър, е, че много от тези години са помрачени от периоди на непостоянно, натрапчиво и маниакално поведение, както и периоди на депресия и непредсказуеми промени в настроението.
В продължение на една година след войната, Уилър търси уединение в манастира в Тенеси, а по-късно се записва в Епископска семинария със седалище във Вирджиния.
След като се присъединява към светския живот, той започва да се вманиачава в каузи, да се задълбочава в определени проблеми и да ги преследва безмилостно и агресивно.
Един от бившите му колеги споделя:
„Той би могъл да бъде изключително весел. Той би могъл да бъде най-грижовният, състрадателният, чувствителният индивид, който познавате.
Но, друг път би бил напълно непостоянен. Изпадаше в пристъпи на ярост и беше напълно неразумен. Никога не знаете кой ще бъде той … Той би могъл да накара хората да се чувстват ужасени от него.“
В резултат на това, някои от каузите му се провалят, особено, когато той преминава границата между упоритост и обсебване, убеждаване и атака. Тези тенденции карат някои от приятелите му да прекъснат контакт с него.
Временно му е забранено да публикува в West Point Class от ’66, защото коментарите му са спорни и унижаващи.
Според Surge Desk, пет факта за Джон П. Уилър III са най-съществени:
– Служи във Виетнам, председател е на Фонда за Мемориала на ветераните във Виетнам – организацията, която изгражда официалния Мемориал на войната във Вашингтон, окръг Колумбия.
– Уилър работи за Роналд Рейгън (Ronald Reagan), Джордж Х. У. Буш (George H. W. Bush) и Джордж Уокър Буш (George W. Bush). Всички те се обръщат към Уилър за съвети по отбраната и военни въпроси.
– Уилър е твърд поддръжник на Корпусът за обучение на резервни офицери (Reserve Officers’ Training Corps, ROTC).
– Той е автор на мемоарите „Докоснати с огън“ (Touched with Fire). Джеймс Фалоус (James Fallows) от „Атлантик“ работи с Уилър върху книгата. Той обсъжда опита на виетнамските ветерани и протестиращите след войната.
Четете още: `Самоубийството` на Дани Касоларо и тайната група Октопод
– Според официалната му биография „Втора линия на отбраната“ (Second Line of Defense), Уилър е бил секретар на Комисията по ценните книжа и борсите и специален помощник на секретаря на ВВС.
Кореспондентът на CBS News – Мишел Милър съобщава, че в дните преди смъртта си, Джон Уилър е имал обезсърчен и унил вид.
Колата на Уилър е намерена паркирана на гарата. Милър казва, че разследващите са обърнали внимание на правна битка, която Уилър води със съсед, чийто дом е в процес на изграждане.
В ново развитие, което повдига още повече въпроси, местна телевизия съобщава, че мобилният телефон на Уилър е бил намерен в този дом.
Според полицията в Нюарк, на 28 декември 2010 г., Уилър е бил във влак, който пътува от Вашингтон, окръг Колумбия, до Уилмингтън (Wilmington).
На следващия ден, в 18:00 ч., Уилър влиза в Happy Harry’s на Del. 9, близо до Новия замък (New Castle), и моли фармацевта да го откара до Уилмингтън. Фармацевтът не се съгласява и предлага да се обади за такси. Уилър отказва и си тръгва.
В 18:40 ч., Уилър се намира на паркинга в съседство до окръжния съд в Уилмингтън, държейки дясната си обувка в лявата си ръка и съобщава на служител от паркинг, че куфарчето му е откраднато.
Той е заснет от камера за видеонаблюдение (ще го гледате по-долу), как се движи напред-назад, очевидно объркан и дезориентиран. Около 25 минути по-късно си тръгва.
Гледайте видеото.
На 30 декември:
15:30 ч. – Уилър е забелязан в района на 10-та улица и Orange streets в Уилмингтън.
20:30 ч. – Видеокамера за наблюдение заснема Уилър, който се лута из сградата Немурс (Nemours Building) на 10-та улица и Orange streets. Няколко души се приближават към него, защото изглежда дезориентиран или объркан. Той отказва помощта им. Облечен е по различен начин от предния ден.
20:42 ч. – Уилър е заснет как напуска сградата Немурс през вратите от страната на 11-та улица. След това продължава на югоизток по 11-та улица. Минава през зоната за паркиране на Hotel du Pont, пресича Market Street и за последно е видян да върви по западния тротоар на 11-та улица, към източната страна на града.
На 31 декември, тялото му е намерено от работник на сметището. То е върху купчина боклук в депото на Чери Айлънд. Работникът се обажда на полицията в Уилмингтън, която информира полицията в Нюарк, тъй като маршрутът на камиона е в тяхната юрисдикция. Полицаите бързо установяват убийството на Уилър.
Съседът на Уилър от седем месеца – Рон Роарк казва, че се е срещал с Уилър само веднъж и рядко го е виждал. Мъжът твърди, че в дните преди смъртта му, семейство Роарк са чували в къщата му силен звук от включен телевизор, въпреки, че изглеждало, че няма никой у тях.
На 6 януари се появяват нови доказателства. Включително, сведение, че полицията е открила отпечатък от обувка в дома на Уилър, както и мобилния му телефон в дома на съседа му отсреща.
Очевидно, размерът на отпечатъка е накарал разследващите да предположат, че той не е от Джон, което показва, че някой е бил в дома му и може да е човекът, който е гледал телевизия толкова високо.
Мобилният телефон на Джон е намерен в дома на Франк Марини, в Ню Касъл. Полицията се заема с изследването на телефона, като провежда проверки и вътрешно разследване на тези хора, включени в телефонния указател. Това предизвиква разпит на шофьор на такси на име Ател Скот (Athel Scott).
Скот отрича да е предоставял на Джон Уилър транспортни услуги. Но, признава, че е виждал Джон два пъти отдалеч. Той казва на следователите, че не разбира защо г-н Уилър има неговия телефонен номер.
От Кабинетът на медицинския експерт в Делауеър съобщават, че „е починал в резултат на травма с тъп предмет след нападение„. Полицията информира, че случаят продължава да се разследва. Въпреки, че е изяснена причината за смъртта му, все още има много въпроси без отговор.
Съпругата на Уилър – Катрин Клайс (Katherine Klyce), казва:
„Те се отнасяха с нас като с престъпници, с всички нас. Те бяха груби.
Полицаите конфискуваха кредитните карти, финансовите записи и компютъра на Уилър. През последните седмици има някои мистериозни движения по картите, включително два самолетни билета от Ню Йорк до Мадрид, на обща стойност 3000 долара.“
Смъртта на Уилър е определена като „убийство“, но полицията в Нюарк не е арестувала никой, не е публикувала токсикологични доклади и не е обявила публично голяма част от местонахождението през последната седмица от живота му.
Въпреки липсата на комуникация с полицията, Катрин Клайс е загрижена, че те не отделят подходящите ресурси за случая.
Тя казва:
„Те просто нямат представа …“
Поради това, Катрин, двете й дъщери, двете деца на Уилър, сестрата и майката на Джон, опитват с нов подход. На 30 януари те обявяват награда от 25 000 долара за информация, която ще доведе до ареста на убиеца на Уилър.
Никой не е отговорил …
Lucky е съвременен митолог и разказвач. Той превръща древни легенди, неразгадани мистерии и любопитни исторически факти в увлекателни статии. Със силен фокус върху историческата достоверност и потайните аспекти на човешката култура, той изследва теми от мистични цивилизации и изчезнали империи до тайните на съвременното изкуство и наука. Всяка негова статия е пътешествие, което ви кара да погледнете отвъд очевидното.
